Приложение на технологията за усвояване и развитие на знания, умения и отношения за работа с географска карта по „Човекът и обществото“ в 3 клас

Статия разглежда организацията и резултатите от приложението  на технологията за усвояване и развитие на знания, умения и отношения и развиване на компетентности за работа на учениците от трети клас с географска карта по “Човекът и обществото”, чрез използване на иновативни методи- проектно-базираното обучение и електронни платформи.  Представени са резултатите от тестиране- проведено в началото и в края на учебната година, свързано със знанията на третокласниците за географска карта, както и резултатите от проведеното наблюдение на проектните дейности реализирани по време на часове по “Човекът и обществото” през учебната 2021/2022 година. Изследването, което е проведено с учениците показва, че прилагането на иновативни методи в обучението по “Човекът и обществото” води до повишаване на знанията и уменията им за работа с географска карта.

Проектите се използват като метод и средство за обучение и самообучение. Те стимулират повишаването на качеството и ефективността на усвояване на знания и умения и не може да се отрече безспорният им принос за оценяване на знанията и уменията на учениците от по-високите таксономични равнища.

Проектното обучение е тясно обвързано с конструктивисткия модел за учене и преподаване и практически подпомага реализацията на концепциите за саморегулираното и трансформиращото учене. Проектното обучение е част от структурата на знанието, което всеки ученик натрупва. Чрез него ученикът се мотивира и се включва в собственото си обучение.

Учениците събират и разработват материали за своите собствени продукти самостоятелно. Те са насърчавани да си помагат един на друг, за да получат чувството за успех. Членовете на групата дискутират своята тема в групата. Те спорят, убеждават се и се подкрепят един друг по време на съвместната им работа. И в последствие групите презентират темите си пред класа.

Тези актуални проблеми и предизвикателства пред съвременното образование определиха посоката на настоящото изследване.

1. Методи и организация на изследването

Цел на изследването – да се създаде технология на обучение по “Човекът и обществото”, чрез иновативни методи и да се провери нейната ефективност в практиката.

Задачи:

• да се анализира теоретичната литература по проблема
• да се анализира учебната (училищната) практика
• да се подберат дидактични материали по темата
• да се определят критерии и показатели на изследването
• да се създаде новата технология на обучение
• да се приложи новата технология в практиката
• да се определи контролна група – начално равнище на знанията и уменията на учениците
• да се съберат емпирични данни от контролния срез
• да се обработят статистически получените резултати
• да се направи анализ на резултатите, като се определи ефективността на технологията
• да се направят изводи и обобщения както и препоръки за мултиплициране на ефекта от новата технология

 

Обект на изследването е процесът на обучение по Човекът и природата в 3 клас, свързан с изучаването на работа с географска карта.

Предмет на изследването е развиване на знания, умения и отношения (компетентности) за работа с географска карта.

Методи на изследване:

• Теоретичен анализ на научната литература по проблема
• Анализ на съдържанието в област на компетентност „Българинът – гражданин на България и на Европа“ в учебните комплекти по “Човекът и обществото” за трети клас
• Моделиране – създаване на иновативен модел на обучение в задължителните форми на работа в трети клас
• Тестиране и анализ на резултатите от тестовете на учениците – входно и изходно ниво
• Анализ на резултатите от констатиращия дидактичен експеримент
• Математико – статистически метод на обработка на емпирични данни – за установяване на различие между входящо и изходно ниво на учениците.

Обхват на изследването – 24 ученици от първи клас

Хипотеза – Ако се приложи нов модел за обучение по “Човекът и обществото”, то ще се постигнат по-високи резултати, ще се развият компетентности на учениците по отношение на работа с геометрична карта.

2. Анализ на резултатите от проведеното изследване

2.1. Резултати от тест № 1 входно ниво.

Графика  1. Резултати от тест входно ниво

Графика 2. Резултати. Критерии. Знания

Графика  3. Резултати. Критерии. Умения

Третокласниците от получените резултати от тест входно ниво показват, че познават картата на България и могат да я разграничават сред други карти на европейски държави. Учениците познават и разпознават изображение на част от карта.

Графика  4. Резултати. Критерии. Продуктивни умения

Изследваните ученици срещат затруднения  при определяне посоките на света. 50% от третокласниците умеят да определят местоположението на столицата, реки, планини и море на картата на България.

2.2 Резултати от тест № 2 изходно ниво

Графика 5. Резултати от тест изходно ниво

Графика 6. Резултати. Критерии. Знания

 

В края на учебната година учениците познават националните паркове в България, а 70% знаят кой е първия народен парк. Знаят местоположението на музея на розата. 70% от третокласниците познават условните знаци  и тяхното наименование, а над 90% познават цветовете, с които се изобразяват планини, равнини, океани, морета, реки, езера и язовири.

Графика 7. Резултати. Критерии. Умения

Учениците умеят да разпознават страните граничещи на юг с България.

70% умеят да свързват условния знак с неговото наименование.

Графика 8. Резултати. Критерии. Продуктивни умения

Учениците познават и определят вида на нарушаване на природната среда. Все още не всички ученици познават посоките и умеят да се ориентират по карта, затрудняват се при определяне местоположението на реки в България. Затрудняват се при откриване пропуснати думи в текст, свързан с природните области в България.

2.3. Резултати от наблюдението на проектните дейности

Графика 9.  Обобщени резултати от наблюдението на ученици по време изпълнението на проектните задания

 

В работата по проекта третокласниците проявяват 90% солидарност, оказват си съдействие един на друг и всички проявяват чувство за хумор по време на работа. 85 % от учениците се съгласяват и правят отстъпки, но важно е да се отбележи, че същият процент изказват мнение и правят оценки и се интересуват от оценката за своята проектна дейност.

Нито един от учениците не саботира и не работи формално своята част от проектната задача. Не се наблюдава учениците да се унижават един друг, да бъдат напрегнати и раздразнителни.

25% от третокласниците проявяват лидерски качества и влизат в ролята на ръководители на екипите. При необходимост от допълнителни разяснения 70% от учениците търсят съдействие.

На графика  10 са представени резултатите от критерии 13 от протокола за наблюдение.

Графика  10. Резултати от критерии. Изработване и представяне на проекта

Учениците при изработването на проектите си са показали изчерпателност, достоверност и разбираемост на информацията.

Проявили са креативност при изработването на презентациите и изложбите. 80% от учениците умеят да предават лично отношение към поставения проблем в проектното задание. 80% от учениците са артистични при представянето на проектите.

Проектно базираното обучение и прилагането на различни интерактивни методи на преподаване и учене внасят разнообразие в урочната дейност и активизират учениците. Те са поставени в центъра на процеса на обучение като активни участници, търсещи и създаващи личности, свободното им време се запълва с интересни преживявания, съчетани с полезна дейност.

Чрез метода на проектите и с помощта на ИКТ се създава една актуална учебна комуникационна система, която е адекватна на изискванията за модерно образование с практическа насоченост.

Използването на проектно базираното обучение в българското училище до голяма степен допринася за формирането на ключови компетентности у учениците, залегнали в редица европейски и национални документи, и за овладяването на нови умения и изграждането на нагласи, значими за  бъдещото професионално развитие и кариерно израстване на младите хора.