СЪВРЕМЕННОТО УЧИЛИЩЕ И ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

В съвременния свят училището има възможност и ресурс да се превърне в истинска институция на демократичното общество, а не само да дава набор от знания по различните предмети. Училището е важна институция, която активно съдейства за социализацията на младите хора и предлага нови взаимодействия между участниците в учебно-възпитателния процес.

Несъмнено овладяването на знания и резултатите от тях в различните области на науката е важен, определящ за развитието на учениковата личност учебен процес, но като ключови се утвърждават знанията и уменията по гражданско образование. То е насочено към развитието на личността на младия човек и към неговото включване на база овладените знания и придобитите умения в обществения живот.

„Идеята за гражданско образование има история, почти равна на тази на човешкото общество и демокрация (Кемалова, М. 2002: 35). По различен начин и с различно съдържание тази идея. присъства винаги в социалния и духовния живот на отделните общности, страни и народи. Философията, целите, ролята, принципите, съдържанието и формите на обучение по гражданско образование отразяват винаги социалните представи на съответното общество за демокрация, държава, законност и управление, за ценността и ролята на човека, притежаващ определени права и свободи, отговорности и задължения. Винаги в основата на идеята за гражданско образование стои отношението между отделната личност- обществото- държавата- човечеството.

Целта на гражданското образование е формиране на гражданство – качеството на индивида, което определя съзнателното и активно изпълнение на граждански задължения. Следователно, гражданството включва приемането на ценности и норми, действащи в обществото като нагласи и мотиви на дейността. Позицията на личността е сложно явление и се състои от няколко взаимосвързани компонента: когнитивен (гражданско съзнание), активността (гражданско поведение) и емоционални (чувства цивилни).(Легурска, Янакиева 2001: 3)

Когнитивният компонент на системата лежи в познаването на политически и морални норми на обществото, историята и културата на държавата. Компонентът на дейност-дейност-активност се изразява чрез индивида, като мярка за неговото поведение. Емоционалният компонент включва опит, постъпки, действия и тяхната емоционална оценка: гордост, одобряване или отхвърляне.(Тедеско 1996 )

Формирането на гражданство започва с раждането на детето и от голямо значение за формирането му има семейство. Там детето приема първия урок на цивилизацията, отношението към хората и света. Процесът продължава в училище, където има съзнателна асимилация на исторически, политически, правни и морални норми, съществуващи в обществото. То ги възприема като основа за действията си и за формирането на гражданско отношение към света.

Основните елементи на гражданството се отнасят до морално-правната култура, изразена в самочувствието, вътрешната свобода на личността, дисциплината, уважението и доверието в другите.

Пръв опит в нашата литература за дефиниране на понятието „гражданско учение“ прави Н. Станев през 1894 г. Неговото разбиране се свежда до ролята на гражданското учение да научи хората, какво трябва да знаяти правят, за да станат добри и полезни граждани, да им разкаже за подредбата на отечеството, какви са законите, правата и длъжностите.(Станев 1994: 27 )

В съвременните публикации, дефиницията за гражданското образование няма еднозначно значение. Например Румен Вълчев счита, че „гражданското образование е личностното развитие и подготовка на младия човек за социален диалог и сътрудничество на основата и зачитането на човешките права и законите на нашата държава“. Според него същността на гражданското образование е свързана с изграждане на умения и нагласи за практическа реализация „в жизненоважните сфери на семейните отношения, училището, работната среда, малката общност и държава“. Според Д. Коларова, гражданското образование е „интердисциплинарна предметна област, в рамките на която са нужни знания, умения и личностна реализация“ (Коларова, 1997).  Илчо Димитров пък определя гражданското образование като „процес, чрез който социалните знания, ценности и групови идентификации придобиват личностно значение и се интернационализират от него като ориентири за поведение“. Т.е. той го разглежда като процес на предаване на социални знания и обществени ценности от поколение на поколение. Доста подробно, изчерпателно и разгърнато е определението за същността на гражданското образование, дадена от Петър Балкански и Захари Захариев. Те определят гражданското образование като вид образование с интердисциплинарен и интегрален характер – симбиоза от социални знания, умения, компетентност, ценностни отношения и демократична култура. Цонка Каснакова разглежда гражданското образование в посоката на личностното развитие, с цел формиране на добър гражданин на страната, Европа и света.

Във френскоговорящата общност на Белгия е приет Указ на Парламента от 2007 г., който има за цел да засили преподаването на активно и отговорно гражданско поведение в училище. По силата на указа е създадена експертна комисия от академични експерти и учители, която през 2009 г. публикува справочник, озаглавен „Да бъдеш и да се превърнеш в гражданин“, както и педагогически помагала за преподаване и оценка на гражданското образование.

Гражданското образование се появи през 1999 г. със започването на образователната реформа в българското училище като важен елемент от нея. Разбира се,  кореспондира с всички нормативни документи, свързани с образованието в училище,  но конкретно се засяга в два от тях – Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и Наредба №2  от 18 май 2000 г. за учебното съдържание, очертаващи какво да се разбира под гражданско образование.

Гражданското образование подпомага развитието и утвърждаването на младия човек като гражданин и съдейства придобиването на знания за семейството, училището, институциите и др. За да придобие реализация понятието „гражданин“, то трябва да покрива личностни характеристики като грамотност, компетентност, модели на поведение.  Така или иначе днешното поколение, е не само информационно по-богато и цифрово по-разпознаваемо, но и поколение с нова мотивация, нова морална система и гражданска събуденост.

По думите на М. Дамянова въвеждането на „Гражданското образование“ като отделен предмет в училище е важно за формиране на общественото самосъзнание на подрастващите. Според нея това би могло да „мотивира младите хора да имат активна гражданска позиция“.

Гражданското образование е приоритет на Европейската политика в областта на образованието и един от измерителите на качеството на образователната политика. Обществените и гражданските компетентности са сред осемте ключови компетентности идентифицирани през 2006 г. от ЕС.

Проблемът за реализиране на гражданското образование в българското училище е актуален и става все по-популярен, тъй като е основополагащо за личностното развитие и подготовката на детето за социална реализация. Чрез него личността изгражда у себе си определен тип гражданско съзнание и светоглед, който се основава на определени идеали, ценности, идеи. В процеса на гражданско образование личността придобива необходимите знания, умения, компетентност, за да изпълнява социалната си роля на гражданин.

Създаването на система за осъществяване на гражданското образование в обучението по роден край, околен свят и човекът и обществото като водещи предмети в начална училищна степен в културно-образователната област „Обществени науки и гражданско образование“ води до поставяне основите на гражданската култура на учениците.

Днес гражданското образование играе важна роля за систематичната социализация на подрастващите. Запознава ги с техните права и задължения, формира в личността им гражданско съзнание, навици и добродетели. Свързано е с осмисляне идентичността на човека: национална, етническа, екипна, личностна и спомага за решаване на проблеми, породени от различията между хората.

Интердисциплинарният статус на формирането на гражданските компетенции предполага те да бъдат интегрирани в съществуващи учебни предмети.  В страни като Хърватска, Естония, Унгария, Чехия, България са обособени тематични модули, свързани с гражданското образование, които са включени в програмите по различни учебни дисциплини. Според Държавните образователни изисквания гражданското образование не е отделна дисциплина, а е положено в предметите Роден край, Човекът и обществото, География и икономика, История и цивилизация, предметния цикъл „Философия” , Свят и личност.