Всяка година хиляди зрелостници са изправени пред труден житейски тест, а именно Държавните зрелостни изпити. От тях зависи бъдещето на дванадесетокласниците и тяхното по нататъшно кариерно развитие. За отличното полагане на тези матури от голямо значение има подготовката в часовете по български език и литература – литературна и езикова. Много преподаватели са принудени да прибягват до разнообразни методи, за да повишат знанията и уменията на учениците. Някои разчитат на традиционния способ за мотивиране – поставяне на задача за предварително запознаване със съдържанието на творбата. Други предпочитат да преразкажат сбито съдържанието на учениците. Трети използват алтернативни средства – посещение на театрални постановки или гледане на филми, интерпретиращи изучаваната творба, гледане на видео уроци с тестове след всеки от тях, работа в училищна библиотека. Най-добрият подход е да се въздейства несъзнателно върху паметта и съзнанието на гимназистите. Това се случва чрез работа в училищната библиотека. Учениците попадат в съвсем различна от училищната среда, заобиколени са от множество книги с различен характер и ученето се превръща в нещо забавно и продуктивно.
Държавните зрелостни изпити се полагат след успешно завършен 12. клас. Целта на провеждането им е да се проверят нивото и качеството на знанията, придобити от учениците в периода на тяхното гимназиално обучение. Функциите, които изпълняват, могат да бъдат разделени на две основни групи:
- успешното им полагане е задължително условие за получаване на диплома за средно образование;
- имат пряко или косвено значение за кандидатстване във висши учебни заведения.
Във време на пандемия, предизвикана от Ковид-19, все повече висши учебни заведения залагат на Държавните зрелостни изпити и приемат бъдещите студенти с оценките от матурите. Поради този факт този вид изпит е от голямо значение за учениците и за тяхното бъдещо развитие.
От настоящата 2021/22 учебна година държавните зрелостни изпити са два – по български език и литература и Държавен изпит по теория и практика на професията, според професионалната подготовка на учениците. Подготовката и организацията им се осъществява от различни държавни органи, като в повечето случаи това е Министерството на образованието. Целта на организацията на матурите на национално ниво е уеднаквяване на условията за тяхното полагане и постигане в по-голяма степен на обективност при оценяването. Формата на провеждане на Държавния изпит по български език и литература е писмена с тест и практическа задача (общо 41 задачи в рамките на 4 астрономични часа). Оценяването се извършва от експерти, за които задължително условие е да осъществяват трудова дейност извън учебните заведения на учениците, чиито изпитни работи проверяват.
Предвид националната значимост и задължителния характер на матурата по български език и литература, от съществено значение е задълбочената и качествена подготовка на учениците по тази учебна дисциплина. Учениците трябва да имат както добри езикови познания, така и отлични познания върху изучаваните автори и произведения. По новия учебен план подготовката за Държаните зрелостни изпити започва още от единадесети клас, защото изпитният материал по литература е заложен в последните два гимназиални класа. Той, а не подготовката по български език, е обект на настоящата разработка (Но все пак подготовката по български език е пряко свързана със знанията и уменията, които учениците в 12 клас трябва вече да са придобили и тези знания пряко ще влязат в употреба в тестовете през настоящата учебна година). За успешното си представяне на държавните зрелостни изпити по литература учениците трябва да познават съдържанието и същността на 27 творби от 19 български автори. Лирическите текстове са 16 на брой, т. е. 59% от задължителните. Останалите 11, или 41% от произведенията, са епически. Недостатъчният брой часове и големите паралелки възпрепятстват възможността творбите да бъдат представени в часовете в детайли и това налага да се разчита на съвестта на обучаемите за предварително запознаване със сюжета им в домашни условия. Съвременната действителност показва, че четящите подрастващи са по-малко в сравнение с нечетящите. Този факт затруднява ефективната подготовка за явяване на матура по разглеждания учебен предмет. Преподавателите са принудени да прибягват до разнообразни методи, за да запознаят гимназистите със сюжета на всяка една от творбите. Някои разчитат на традиционния способ за мотивиране – поставяне на задача за предварително запознаване със съдържанието на творбата, изпитване и поощряване или санкциониране чрез оценка по шестобалната система. Други предпочитат да преразкажат сбито съдържанието на учениците. Трети използват алтернативни средства – посещение на театрални постановки или гледане на филми, интерпретиращи изучаваната творба, гледане на видео уроци с тестове след всеки от тях, работа в училищна библиотека. Всеки един начин би имал успех, но той зависи от характера на отделния ученик, неговите възможности и мотиви. Най-добрият подход е да се въздейства несъзнателно върху паметта и съзнанието на гимназистите. Това се случва чрез работа в училищната библиотека. Учениците попадат в съвсем различна от училищната среда, заобиколени са от множество книги с различен характер и ученето се превръща в нещо забавно и продуктивно. Освен с изучаваните произведеня дванадесетокласниците се запознават и с други творби и придобиват по-подробна представа за отделния автор и неговото творчество. В училищната библиотека имат възможнаст и да работят с електронни източници и много бързо да намират търсената от тях информация. Това е и причината за създаването на иновацията, която е предмет на това изследване – технология за изучаване на лирически и повествователни текстове за държавните зрелостни изпити чрез работа в училищна библиотека.
Учебната програма по български език и литература за 12. клас, заложена в технологията за изучаване на повествователни и поетически текстове за държавните зрелостни изпити чрез работа в училищната библиотека, съответства на държавните образователни изисквания за учебно съдържание за този клас.
Обучението по литература в 12. клас е насочено към продължаване на диференцирането и систематизирането на овладенитеп знания и придобитите умения в 11 клас чрез практическото им приложение върху литературни творби, в които като основни се открояват общочовешките теми за любовта, вярата и надеждата, труда и творчеството, избора и раздвоението, ангажирали творческите търсения на човека през вековете, към развиване и диференциране на уменията за тълкуване на литературен текст съобразно естетическите, тематично-проблемните и жанровите му характеристики и към изграждането на комуникативните компетентности на учениците.
Учениците трябва да познават авторите и съдържанието на 12 литературни творби, задължителни за държавните зрелостни изпити и заложени в учебната програма за 12. клас:
| № | Автор | Творба |
| 1. | Димчо Дебелянов | „Аз искам да те помня все така“ |
| 2. | Христо Фотев | „Колко си хубава“ |
| 3. | Петя Дубарова | „Посвещение“ |
| 4. | Елин Пелин | „Спасова могила“
„Ветрената мелница“ |
| 5. | Атанас Далчев | „Молитва“ |
| 6. | Никола Вапцаров | „Вяра“ |
| 7. | Йордан Йовков | „Ветрената мелница“ |
| 8. | Виктор Пасков | „Балада за Георг Хених“ |
| 9. | Пейо Яворов | „Две души“ |
| 10. | Елисавета Багряна | „Потомка“ |
| 11. | Борис Христов | „Честен кръст“ |
Таблица № 1. Литературин творби, заложени в учебната програма за 12. клас
- Учениците трябва да познават особеностите на дванадесетте литературни творби, задължителни за държавните зрелостни изпити и заложени в учебната програма за 12. клас:
- строеж и композиция;
- жанровата специфика;
- персонажната система и различните функции, изпълнявани от героите в структурата на текста;
- теми и проблеми;
- идеи и внушения;
- образи и мотиви;
- хронотоп;
- елементите на художествения език в цялостното художествено внушение;
- художествени средства, използвани в творбите.
Литературни компетентности
– да различават в художествени творби интерпретации на общочовешки теми (любовта, вярата и надеждата, трудът и творчеството, изборът и раздвоението) и тълкуватх тезип интерпретации съобразно тяхната специфика.
– да разпознават жанровете на литературата;
– да тълкуват художествени творби съобразно жанровити и/или родовите им характеристики;
-да разпознават литературни похвати, тропи и фигури и обясняват значението им за специфични интерпретации на общочовешка тема в художествените творби;
– да съпоставят интерпретации на една и съща общочовешка тема в художествените творби и конструират връзки между творбите.
Социокултурни компетентности
– да определят ценности и норми, проблеми и конфликти, заложени в интерпретацията на общочовешки теми (любовта, вярата и надеждата, трудът и творчеството, изборът и раздвоението) в различни текстове, и ги съотнасят помежду им;
– да съпоставят с личния и с обществения си опит интерпретирани в художествените творби ценности и норми, проблеми и конфликти, свързани с общочовешките теми (любовта, вярата и надеждата, трудът и творчеството, изборът и раздвоението), и аргументирано обосновават и защитават собствена позиция;
– да свързват изучените творби от българската литература с имената на техните автори, с жанровете, с героите, със сюжетите, с мотивите и с основните им теми.
– да идентифицират и оценяват в художествени творби специфични начини за въздействие и за внушение на определена гледна точка, свързана с общочовешка тема (любовта, вярата и надеждата, трудът и творчеството, изборът и раздвоението);
– да намират, подбират, извличат и обработват съобразно няколко критерии информация от различни източници, за да изпълнят самостоятелно канкретна задача – творческа, интерактивна или по изследавателски проект.
Комуникативни компетентности
– да създават интерпретативно съчинение по проблем върху една или няколко художествени творби.
– да спазват книжовните езикови норми;
– да анализират и критично оценяват свои и чужди текстове според осъществяването на комуникативните им цели (Маркова 2017).
Днес високите постижения в училище зависят от наличието на съвременна училищна библиотека, която предоставя пространство за самостоятелни проучвания, работа в екип, творчество и общуване между учениците и техните преподаватели. Училищната библиотека е място, където учениците могат да получат допълнителна информация във връзка с взетите уроци и да проучват теми по собствен избор с помощта на учителите по български език и литература или на специализиран персонал – библиотекар (ако училището разполага с такъв). Освен това там учениците се насърчават да четат за удоволствие. Училищната библиотека може да бъде алтернативен път към знания и умения, осигурявайки пространство, посветено на ученето, и учебни ресурси под формата на печатни и дигитални материали. Това място се превърна в мултимедиен ресурсен център с компютри, достъп до онлайн ресурси и дигитални медии. Училищната библиотека е място, където учениците могат да получат индивидуални насоки, които да подпомогнат обучението им. Ключовата й функция е да помага на младите хора да станат критични потребители на информация и да придобият нагласа за учене през целия живот. В училищната библиотека се превръща в система, която създава условия за учене чрез опита и преживяването, търси активоното и лично участие на учениците, които се превръщат в основни изпълнители на дадена задача. В неформална среда се изгражда доверие в подрастващите, тъй като на място, изпълнено с книги, те имат възможност да заявят своята позиция, така че другите от групата и общността да я чуят и да се опитат да я разберат.
Всяко докосване до книги в училищната библиотека е едно докосване до изкуството, наречено литература. Четенето е система, която създава условия за учене чрез опита и преживяването, търси активно лично участие на учениците, които от слушатели и статисти се превръщат в основни участници в часовете. Четенето може да се извършва във всяка възраст – от най-малките ученици до дрелостниците, които трябва вече да са усвоили основни техники за по-ползотворна работа. Работата по групи, четенето на глас разгръща игрови образователен модел, който допълва и обогатява целите на училищното обучение. Постепенно книгите изграждат доверие у учениците, тъй като чрез тях те имат възможност да се потопят в атмосферата на творбата, да съпреживеят случващото се с героите, да влязат в тяхната „кожа“. А що се отнася до лирическите творби, учениците могат да се насладят на чувствата и преживявнията на лирическите герои и да дадат лична оценка и позиция по отношение на дадената тема. Рецитирането се превръща с творчески интимен акт, който превръща учениците в съпреживяващи чувствата на лирическия Аз.
Заключение: За добрите езикови и литературни компетентности голяма роля играе работата в училищната библиотека. В днешното забързано ежедневие това хранилище на знанието трябва да отстоява своите позиции като център за образование и обучение. Нейната основна цел е да продължава и да прави всичко възможно за привличането на ученици в библиотеката, които да използват услугите и, да подпомага информационно учебния процес в образователната институция. Всичко това ще доведе до повишаване резултатите в учебния процес, ще обогати общата култура на младите хора, бъдещите специалисти, които са духовният капитал на нацията.