СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ДЕТСКАТА ГРАДИНА И СЕМЕЙСТВОТО ПРИ ПОДГОТОВКА НА ДЕТЕТО ЗА УЧИЛИЩЕ

В статията се разглежда сътрудничеството и съвместната работа между детската градина и семейството при подготовката на децата за училище. Описват се различните форми на сътрудничество както традиционни,  така и нетрадиционни. Поставя се и акцент на важността от включване на родителите в дейността на групата и детската градина и до колко това включване е важно за детето при подготовката му.

За пълноценното развитие на детето в предучилищна възраст, за осигуряването на неговото емоционално-познавателно и социално-личностно благоденствие оптималното взаимодействие на двете основни социално-педагогически среди – детска градина и семейство, е от изключително значение.

В контекста на взаимодействието „образователни институции – семейство“ европейската образователна стратегия визира отговорното рoдителствo и позитивното семейно възпитание като значими парадигми за ранно детско образование и развитие. В Закон за предучилищното и училищното образование е записано, че родителите са основни участници в образователния процес и социално-педагогическите тренинги и обучения са актуална необходимост за повишаване на тяхната педагогическа култура. Това означава, че:

– Житейските ценностни ориентации на родителите са в основата на техните модели за възпитателно влияние;

– Компетентността на педагогическите специалисти изисква нови комуникационни стратегии за сътрудничество с родителите;

– Визията за оптимизация на възпитателния потенциал на семейството се реализира чрез процеса „педагогическо образование на родителите”.

Огромно значение в семейните взаимоотношения и възпитателния процес имат житейските приоритети на родителите и децата – модели на поведение, комбинация и проява на решения и реакции в зависимост от ежедневните ситуации на общуване:

– Състояние на несигурност и стрес (първичен приоритет);

– Привични реакции в спокойно състояние (вторичен приоритет).

Предучилищното детство е много ценен и значим период в живота на човека. Безспорни авторитети за детето в тази възраст са възрастните (родителите и екипът в детската градина), които оказват съдействие и подкрепа на детето в този процес. Чрез предучилищното образование в детската градина се полагат основите за учене през целия живот, като се осигурява физическо, познавателно, езиково, духовно-нравствено, социално, емоционално и творческо развитие на детето, като се отчита въздействието и влиянието на играта за детето. В резултат на сътрудничество между учителя и родителя детето получава най-необходимата и ценна подкрепа за неговото пълноценно цялостно развитие.

Форми на сътрудничество и взаимодействие между детската градина и семейството

Взаимодействието, основано на взаимно доверие и сътрудничество между родителите на всяко дете и екипа на детската градина има голямо значение за адаптирането на детето към правилата на образователната среда, както и за развиване на самоувереност и чувство за принадлежност. Сътрудничеството с родителите се постига на две нива:

– на ниво групата:  във форма на родителски актив и т.н.;

– на ниво детската градина: във форма на Обществен съвет.

Проф. Д. Гюров определя формите на сътрудничество между семейството и детската градина като традиционни и нетрадиционни (Гюров  2009). Към традиционните форми на сътрудничество се отнасят беседи, консултации, дискусии, семинари, посещения по домовете, дни на отворените врати в детската градина, открити педагогически практики, празници и др. Нетрадиционните форми включват различни игри, съвместна работа по проекти, “стая на семейството”, “споразумение между семейството и педагогическия екип”.

Д. Димитров и колектив (2019) обединяват формите на сътрудничество между детската градина и семейството в две големи групи: индивидуални и групови форми на работа.

Индивидуални форми на сътрудничество

1. Индивидуален разговор (среща) между детския учител и родителя

Провежда се по договаряне между учителя и родителя. Детският учител би трябвало да предложи време, в което няма деца в групата (сутрешните часове или късния следобед) или в групата е осигурено присъствие на друго лице от детската градина. По този начин учителят не нарушава своите задължения по длъжностна характеристика, Правилник за вътрешния ред и осигурява защитеност на децата в групата.

2. Индивидуална консултация

Може да се провежда:

– по инициатива на учителя – когато учителят трябва да сподели за наблюдавани особености в поведението на детето;

– по инициатива на родителя – когато родителят среща затруднения при отглеждането, възпитанието на детето или при оказване на помощ в процеса на обучение. В тези случаи е необходимо детският учител да насочи родителя към специалист или самият той да насочи родителя към работещи стратегии.

3. Други индивидуални форми

Различните видове съобщения, които са:

– устно съобщение, което може да бъде телефонно обаждане;

– писмено съобщение – имейл, съобщение по месинджър, вайбър, лично съобщение във фейсбук на групата.

Използват се, когато има неотложна ситуация, която предполага бързо информиране на родителите. За планираните мероприятия, за които е необходима повече подробна и детайлизирана информация за родителя, е желателно използването на групови писмени съобщения.

Групови форми на сътрудничество с родителите

1. Родителската среща – традиционната и най-популярна групова форма. Създаването на сплотена група от родители, които да се включат в живота на групата, допринася за реализирането на целите и задачите на детската градина. Ползотворното въвличане на родителите като наблюдатели, участници и партньори подпомага реализирането на целите и задачите на учителите в групата и програмната система на детската градина. В началото на учебната година във всяка група на детската градина се организира родителска среща, на която се представят обосновката и работният план за учебната година. Избира се екип на родителите. Определят се неговите функции, работните отношения и начин на комуникация с екипа на групата. Рутинните родителски срещи през учебната година могат да се планират според потребностите и желанията на родителите. В съдържателен аспект трябва да бъдат тематични, съобразени с актуални за възрастта горещи и доминиращи теми, във връзка с възрастовите особености на детското развитие и съответни поведенчески реакции на детето и на децата в групата. Например подобни ключови теми в подготвителна група са:

– подготовка на детето за училище;

– осъзнаване на новата, предстояща за детето социална роля на ученик;

– диагностика на детето за училищна готовност;

– специфични особености във физическото, познавателното, езиковото, духовно-нравственото, социалното, емоционалното и творческо развитие на детето.

Също така, родителска среща може да бъде инициирана от:

– от група родители – когато има проблем в групата (с отделно дете, група деца и т.н.);

– от директора – когато има проблем в групата и за неговото решение е необходима подкрепата от всички участници в групата: родителите, децата, учителите и педагозите от градината.

2. Групи за подкрепа на родители – съвременна форма за групова подкрепа

Групите на родителите винаги са съществували като неформално обединение. Дали те ще бъдат неформални или формални, важно е да се постигне тяхната цел на помощници на детето и на педагозите в групата. В групата родителят получава формална подкрепа от останалите родители по въпроси, които не може да реши самостоятелно и търси допълнителна информация и емоционална подкрепа. Чрез групата родителят има възможност да преживява чувството на увереност, защитеност и равнопоставеност, да се чувства полезен,  когато помага на другите родители и деца, а с това, и на себе си и своето дете.

3. Други форми за комуникация детски учител – родител

Във връзка с периодично предоставяне на информация относно промени в учебната програма; правилата в групата; предстоящи празници, важни събития в детската градина; статии или материали във връзка с детското развитие; новини от живота в детската градина; продукти от дейността на децата (рисунки, работни листове, снимки) и др. могат да се използват следните информационни групови форми:

– сайт на детската градина;

– фейсбук на групата;

– информационни табла за родителя в детската градина;

– електронно портфолио на детската градина.

4. Тренинг с родители

Тренингът е интерактивна форма на комуникация върху основата на диалогичното общуване между лектора (учителя, друг професионалист) и участващите в тренинга (родителите). Опитът показва, че лекционната форма в нейния монологичен вариант може да повиши информираността на родителите по различни въпроси, но не предизвиква достатъчно мощен заряд, който да инициира, стимулира и регулира краткосрочна интензивна личностна промяна така, както се постига тя чрез тренинга.

5. Участие на родителите в процеса на предучилищното образование

Включването на родителите в живота на детето в детската група е друга изключително важна форма на сътрудничество между детската градина и семейството. Най-често това се случва при реализиране на открити ситуации и състезания, както и различните празници и тържества, в които родителите вземат участие. Необходимо е на родителите да им се предостави възможност да участват, както при планирането на събитието, така и при неговата подготовка и реализация. По този начин могат да се включат по-голяма част от родителите според техните индивидуални умения и способности. Включването на родителя в живота на групата и във възпитателно-образователния процес има тристранно значение:

1. За детето – защото чувства подкрепата и съпричастността на родителя към неговия живот и това, което се случва в детската градина;
2. За родителя/родителите в групата – могат да наблюдават детето си в различна от ежедневието ситуация; начина на общуване с другите деца от групата, да обогати своите родителски умения;
3. За детските учители в групата – за успешното постигане на целите, свързани със социализацията, възпитанието и образованието на детето чрез подкрепата, получена от приобщаване на родителите.

Нетрадиционните форми за сътрудничество в индивидуален и групов вариант имат за цел оптимизация на взаимодействието и повишаване педагогическата култура на родителите чрез: информация от различните направления от образователната програма, свързана с изграждане на различни компетенции у децата; взаимоотношения „педагог – дете – родител”, разрешаване на проблем, резултати от съвместната дейност и общуването. Като нетрадиционни форми могат да бъдат посочени:

– „Споразумение между семейството и педагогическият екип” относно позициите на възпитателните субекти, права и задължения;

– „Стая на семейството” – естествена среда за общуване между педагози, родители и деца;

–  Съвместни делови и ролеви игри;

–  Бюро за педагогически услуги;

–  Кръгла маса, дискусия;

– педагогически параван – практически съвети по интересуващи родителите въпроси, при гарантирана дискретност;

–  реално участие на родителите в проекти, програми и др. на регионално, национално равнище;

–  телевизионни програми „на живо” относно възпитанието на децата;

–  „Оказване на признание” – насърчаване активността на родителите (Пенев  2006).

Актуалните изисквания към предучилищното възпитание са насочени към прилагането на нова гъвкава, мобилна и адекватна стратегия за пълноценно взаимодействие между семейството и детската градина като условие за организиране на модерен възпитателно – образователен процес и качество на детското обучение в предучилищна възраст. Проучването на процесите на практическа реализация на задължителната предучилищна подготовка на децата дава възможност за информационно и методическо подпомагане на организацията на педагогическото взаимодействие, търсене на актуални тенденции по посока на актуализиране и усъвършенстване на процесите за привличане на семейството като равноправен партньор в подготовката на детето за училище при съобразяване с конкретиката в детската градина и потребностите на отделното дете и неговото семейство.

Сътрудничеството като стратегия полага основите на механизмите за работа в екип – сработване и съвместяване. Развиват се умения за съобразяване с другия, контрол, самоконтрол, оценка, самооценка. За да се развие успешно сътрудничество между детската градина и семейството и за да се осъществи съвместното подпомагане на детето за училище, е добре да се спазват определени стъпки:

1. Промяната на мотивацията на родителя да става „в движение“ при убедителното и непрекъсната взаимодействие на детската градина със семейството;
2. Независимо от своята компетентност, родителите се нуждаят от „зареждане“ и възможност за обмяна на идеи, проблеми и изява;
3. Взаимното уважение и доверие са предпоставка за полезно и пълноценно сътрудничество;
4. Сътрудничеството на детската градина и семейството е ефективно и резултатно, когато е изградено на принципите на доброволност, доверие, разнообразие, свобода и избор.

Детската градина е естествена среда, обуславяща развитието на духовните потребности и интереси на детето и тясното сътрудничество между семейството и детската градина гарантират качествено детско обучение в предучилищна възраст.

Целенасочената съвместна дейност между детската градина и семейството осигурява единен подход в разкриването на обкръжаващия детето свят и постоянна взаимна информация за цялостното развитие на детето, за неговите интереси, потребности и поведение.

Развитието на демократичното общество доказа необходимостта от сигурна и здрава връзка между семейството и детската градина, която може да съществува единствено чрез непрекъснати взаимодействия между родители, учители и деца.

Сътрудничеството между родители и учители е наистина важно и на него трябва да се акцентира повече. Детската градина и семейството са двата свята на всяко дете и хармонията между тези два свята е от огромно значение за щастието на детето. То трябва да се чувства еднакво комфортно и на двете места, да не изпитва нужда да бяга от единия свят в другия и да се измъчва, че отново трябва да се връща.

Изграждането на детската личност е дело на семейството, детската градина, обществото, но не със собствените си усилия, а с резултатите от добре организирана и съвместна работа, при която детето е един обект на възпитателно-образователно въздействие.

Сътрудничеството детска градина – семейство е с доказана правомерност, тъй като настъпват качествени изменения в характера на взаимодействията, а това допринася и за очакваните изменения в поведението на децата. Ясно е, че всеки възпитателен фактор има своите неоценими предимства, но те имат една обща цел – качественото обучение и развитие на детската личност и нейната успешна социализация, а щом имат обща цел, те трябва да работят съвместно.