Компетентностите в специализираното обучение по английски език

Чуждоезиковото обучение е важен елемент от стратегията на Европейската комисия, осигуряващ ефективност на европейските образователни системи и конкурентоспособност на европейската икономика, а Европейската квалификационна рамка и свързаните с нея национални квалификационни рамки определят изграждането на компетентности и умения като основен елемент от дефинираните резултати от ученето.

В наши дни се наблюдава засилен интерес от страна на обществото относно това какво се случва в сферата на образованието и несъмнено зад този интерес стоят убежденията за  функцията му  както за настоящото, така и за бъдещото развитие на едно поколение, една страна и дадена нация в глобален аспект. За никого не е тайна, че образованието непрекъснато се сблъсква с проблеми, за решаването на които са необходими обединените усилия на образователни институции, академичния състав, авторите на учебници и учебни помагала, и не на последно място, самите обучаеми (Йорданова, 2021). 

Целта на всяко едно висше училище е да произвежда отлично квалифицирани кадри, чиято успешна реализация е резултат от тяхното обучение във висшето училище и начинът, по който най-лесно и умело техните знания и умения да бъдат приложени в практическата дейност на специалистите в професионалната им среда. Все по-широк прием намира идеята висшето образование да се стреми да обслужва и задоволява интересите и нуждите на практиката, в лицето на различните отраслови и бизнес организации, а не своите собствени. Според европейската квалификационна рамка за учене през целия живот (ЕКР), резултатите от обучението се определят именно като „показатели за това, което учащият знае, разбира и може да направи при завършване на учебния процес, които се определят по отношение на знания, умения и компетентности” (ЕКР, Люксембург, 2009). 

Сега, когато акцентът вече е поставен върху резултатите от ученето, а не върху вложените средства (например, продължителност на обучението), образователните институции и бизнесът се надяват това да рефлектира върху качеството на учебния процес от една страна, и на дипломираните специалисти, от друга. Базирайки се на споменатите резултати от обучението, конкретно описани в ЕКР в три категории – знания, умения и компетентности – квалификациите обхващат широк спектър и в различни съчетания резултатите от обучението, в това число теоретични знания, практически опит и технически умения, а също така и социални компетентности, които играят водеща роля за умението за работа в екип. 

За много от младите хора в днешно време изборът на образование и впоследствие на професия се основава на емоционалните им предпочитания и личността, която биха искали да изградят в професионален план, а не толкова поради рационални и логични причини (Василев, 2023). Тяхното желание е да се реализират успешно (и по възможност най-бързо) и мнозина от тях желаят да работят във връзка с опазването на околната среда, с производството на безвредни за човешкия организъм и природа материали, създаването на нови „зелени” високотехнологични продукти и т.н. Подобни предизвикателства изискват от тях задълбочени познания в областта на науката и технологиите, сериозно отношение към учебните програми и не на последно място – постигане на крайните резултати от обучението: усвояване на знания, умения и компетентности, включително и комуникативни на чужд език. 

Чуждоезиковото обучение е важен елемент от стратегията на Европейската комисия, осигуряващ ефективност на европейските образователни системи и конкурентоспособност на европейската икономика, а Европейската квалификационна рамка и свързаните с нея национални квалификационни рамки определят изграждането на компетентности и умения като основен елемент от дефинираните резултати от ученето. В сферата на висшето образование, въпросите за ефективност на преподаването и всички негови характеристики и инструменти, се фокусират в полето на самоефективност на ученето. Доколкото днес се работи за обучение, ориентирано към резултатите, то трябва в самите резултати да се разкриват характеристики, които все повече се измерват чрез умения и компетентности (Веселинов, 2019). 

В тези компетентности виждаме способности, умения и различни действия, които показват посоките на процеса на развитие на професионалистите. Новата образователна парадигма определя обучаемите не само като приемащи знания, а като интензивно преработващи и интерпретиращи постъпващата отвън информация и притежаващи метакогнитивни умения, индивидуален контрол и саморегулиране. Висшето образование има за цел да подготвя кадри за динамични отрасли и в този смисъл винаги трябва да се стреми да изпреварва практиките, за да отговаря на очакванията им, а обучаемите, развиващи умения за саморегулация на ученето, са в състояние да поемат по-голяма отговорност за собственото си учене, което превръща преподавателя в модератор, медиатор и консултант. 

Подходите за развитие на образователната среда по посока създаване на условия за подпомагане на самостоятелното регулиране на ученето могат да станат централен фокус за създаване на педагогическа система от методи, средства и инструменти за обучение. Те следват спецификата на образователното съдържание и именно тук преподаването има творческия избор от иновативни подходи и технологии.

Да се научим как да учим представлява значителна промяна от утвърдените образователни методи към по-експериментални и рефлекторни дейности, които се опитват да включат учащите в техните собствени обучителни процеси и развитие. Чрез внедряването на обучението на учащите как да учат, преподавателите им предоставят възможността да отразяват и събират мислите си в посока езиковото обучение: нещо, което обикновено се случва при усъвършенстване на ефективността на обучението и при по-висока степен на мотивация за учене. 

В днешно време все повече хора започват да изучават чужди езици с цел овладяването им до степен на комуникация; поради тази и други причини изучаването на чужд език с цел придобиване на комуникативна компетентност е приоритет в методическата система на чуждоезиковото обучение (Павлов, 2023). Доказан факт е вече, че английският език се е превърнал в основна среда за комуникация на световно равнище и недостатъчните способности в тази сфера може да доведат до създаването на бариери пред личностното и професионално развитие на дипломиращите се специалисти. 

Необходимостта от ефективни комуникативни умения на английски език за специалистите е повече от очевидна в съвременната глобализирана среда. Постоянно увеличаващата се мобилност с цел обучение и работа непрекъснато повишава необходимостта от адекватно признаване на квалификациите. Това изисква достоверно представена информация за крайните резултати от обучението, т.е. придобитите знания, умения и общи компетентности. А в центъра на резултатите от обучението стои потребността от ясно дефинирани и целенасочено прилагани преносими, ключови умения като неразделна част от квалификацията на всеки един специалист и елемент на доверието на работодателите към образователната система. 

Целта на всички езикови курсове е да се изложат обучаваните на влиянието на устни и/или писмени материали, които са свързани с тяхната бъдеща професионална област. Като цяло, обучаваните имат все по-големи изисквания към първоначалния и напредналия етап на езиковото обучение, защото осъзнават влиянието на уменията за комуникация на чужди езици и особено на език за специализирани цели за бъдещата им реализация, общуването с колеги от чужбина и по-лесно интегриране в многоезична Европа. 

Чуждоезиковото обучение в България няма как да остане изолирано и да не се развива, следвайки не само своите традиции и специфика на национално ниво, но и в съответствие с изискванията за чуждоезиково обучение в Европа. Необходимата за целта методика трябва да отчита както доказалите се в теорията и практиката европейски стратегии за разнообразяване и ускоряване на изучаването на езици и за насърчаване на многоезичието, така и нашата национална специфика; да отчита огромната разлика между родните езици на учащите (дали чуждия език се изучава от българи, гърци или финландци) и изучаването на друг език като първи или като втори чужд език, дали съответния чужд език се изучава в началния етап на основната образователна степен, в езикова гимназия или във висше училище. 

Отказът от универсални концепции и разработването на методически подходи, които са ориентирани към конкретни групи, обучавани в конкретни условия предполага промяна в ролята на преподавателите по чужд език: те вече не само преподават определен учебен материал, но и участват активно в изграждането на цял един учебен комплекс, който да е в съответствие с конкретните условия, предпоставки, нужди, очаквания, мотиви и способности на учащите; поемат самостоятелно и независимо отговорността за ефективността от своето преподаване, чиято основна цел трябва да е да научат учащите как да учат, използвайки техния предишен езиков опит.