Приказката като стимул за активизиране на речта и творческата енергия у детето

Речта на детето в предучилищна възраст се развива бързо, но за правилното ѝ оформяне е необходимо специално внимание и подготовка. То се включва в активна речева дейност, като участва в различни форми на ситуации и игри. Детето на 5–6 години се проявява като пълноценен слушател и говорител както в кръга на връстниците си, така и сред възрастните. Това е вече предпоставка и необходимо условие за усвояване на експресивната (изразителна) функция на речта. Тя се проявява при предаване на чувства, състояния, настроения и на отношение към съдържанието на прочетеното или разказано художествено произведение (приказка). Чрез него се подчертава емоционалната страна на речевия акт. Тази експресивност на речта най-добре се изразява чрез възприемането и пресъздаването на приказка. Това е любимият жанр на децата, който има силата да предизвиква и раздвижва детското въображение, носи в себе си реални чувства и емоции. Красотата и привидната простота на художественото слово, богатството на разбираемите от децата образи носят в себе си чувствителността и изразителността на словото, които зареждат децата с речев и творчески потенциал.  За да се достигне до усвояване на изразителната и чувствена функция на словото, детето трябва да придобие особен афинитет към изразните средства, използвани в приказките. Това става с подбор на богат художествен материал и с възникване на мотивация за речева дейност.

Приказката е стимулатор за активизиране на речевата активност у детето. Самото понятие „активност“ според Ф. Даскалова (1996) съдържа в себе си три равнища. Това са: активно възприемане (вътрешна активност), активно изпълнение (реактивна активност) и активно творчество (творческа активност). Тя може да се категоризира и като качество на дейността, а това е отношение на субекта към съдържанието на дейността (дете – слушане на приказка). За да има активност, трябва да има и потребности, които да се удовлетворяват. Още от най-ранна детска възраст детето започва да общува със заобикалящия го свят. Възниква потребност от речево възприемане и речево възпроизвеждане. Речта се определя като своеобразна и специфична дейност, присъща само на човека. В понятието „речева активност” се разграничават две страни. Първата се отнася до речевото възприемане (слушане), а другата до речепроизнасянето (говоренето).

Приказката е феноменален образец, който поднася на детето чудесна възможност за активно стимулиране на речевата активност. Тя носи в себе си два отлични компонента – първо като текст за слушане с високо художествена и речева стойност и второ – възможност за репродуктивно възпроизвеждане на текста от детето чрез преразказване. Тя се явява и като средство задоволяващо потребността и мотивацията на детето за говорна активност. В предучилищната възраст формите на речева активност стават много разнообразни. Детето овладява устната реч, придобива речников запас и формира усета към граматическия строеж на езика. Основната дейност в тази възраст е играта и това носи със себе си своя творчески и репродуктивен характер. Активно се развива диалогичната и монологична свързана реч. Говорната среда (приказката) стимулира речевата изява. В нея децата намират източник на обратна информация, която възприемат и претворяват по свой начин в преразказаната от него приказка. За да се активизира речта на детето, тя трябва да бъде стимулирана и подклаждана с определени средства, а какво по-точно и многообразно средство има от приказката като художествен текст в предучилищната възраст. Постоянното общуване с нея допринася за формиране на своеобразен афинитет към нейното звучене. Чрез нея детето има ярък и мощен пример, който провокира към речева  изява.

При 5–6 -годишното дете поетапно започва формирането на „поетичен слух”. Поетичен слух има всяко дете, но много често той се намира в пасивно състояние. Активирането му в тази крехка възраст е много важно, защото той е в основата на творческия процес, а това включва афинитет и чувствителност към художественото слово. Определени думи и изрази в текста се сравняват, оценяват, като се избира най-благоприятното звучене в целия израз. Разбира се, това е много трудно и формирането на поетичния слух изисква голяма подготовка от страна на педагога и активна,  задълбочена мисловна позиция от страна на детето. То трябва да се подтиква, да фантазира, измисля, комбинира познати думи и изразни средства, за да достигне до нещо ново.

Възприемането на приказката зависи от въображението, паметта, мислите и чувствата на децата. За да се развие творческо въображение, детето първо трябва да се научи да пресъздава текст. В този ред на мисли винаги трябва да се има  предвид, че въображението е психичен процес, който отговаря на индивидуалните качества на личността, на нейната неповторима същност,  на интелекта и заложбите ѝ.

Приказката като част от художествената литература съдейства максимално за развитието на пресъздаващото и творческо въображение в зависимост от достъпността на приказната фабула и яркостта на художествените образи в творбата. Активизирането на въображението е от съществено значение за усъвършенстване на художествено-речевата дейност. Постепенно въображението се превръща в самостоятелна вътрешна дейност, а въображаемите образи се отличават с действеност и целенасоченост. При 5–6-годишните деца обобщеният характер на образите е съществена черта, свързваща се с умение за обединяването им в нови съчетания.

Въображението на детето може да създава все нови и нови комбинации, но за да се стигне до това, то трябва да натрупа богати впечатления, а това може да стане чрез общуването с приказката. Със своите живи и ярки образи, с богатата си емоционалност те въвеждат детето във въображаем свят, в който предметите са одухотворени (вълшебни приказки) и създават среда, в която то осезателно общува. Вълшебствата, тайнствените истории, провокират детското въображение, остават трайни следи, които намират отношение в различни прояви на детското творчество.

Приказката е носител на духовни ценности, образите са ярки и колоритни и носят в себе си ясно, точно и дозирано послание. Подклаждани от възприемането на различен тип приказки, чрез мисловната им дейност и въображението се изгражда особен афинитет към тяхното звучене. Така се подбужда интереса към постъпките, към мотивите на поведение на героите, към техните преживявания. Развиват се и се осъзнават чувства и преживявания, а детето се обвързва с активно емоционално отношение към събитията, за които се говори в приказката. Емоциите и чувствата се развиват интензивно, когато се разговаря за преживяванията и състоянията на героите, за характера на техните постъпки, за сложността на различните ситуации.

При 5–6-годишните с възприемането на художественото слово и влиянието му върху емоционално-образното мислене се развиват и творческите им възможности. Когато децата „преживяват” творбата, те дори и без анализ възприемат и изразяват своето мнение. Детските изказвания, непринуденият смях или съчувствие по повод ситуация в дадена приказка, говори за вече пробудила се емоционална реакция към възприетото произведение.

След провокиране на емоционалния интерес възникват представи за героите, които „оживяват” в детското съзнание. В неговото въображение образът носи в себе си редица емоционални и нравствени черти. Детето си го представя със съответната мимика или жест (напр., житената питка се усмихва и разхожда). То с удоволствие възприема въображаемия образ от приказката като това се трансформира в словесен план. Това засилва интереса към образния език на приказките (алегории, метафори, епитети, хиперболи и т.н.). Образуват се емоционални пътеки от детето към приказката и обратно, които стават естествени чрез емоции, чувства и слово, защото тя директно му въздейства.

При играта драматизация детето възпроизвежда взаимоотношения на персонажите в приказката, като по свой индивидуален начин предава особеностите на характера на героите чрез реални действия. Така детето влиза в ролева позиция като активизира речевата изява чрез нюансите на художественото слово.

Драматизацията на приказка е особен творчески акт за претворяване на приказната творба. Тя става в реално време с реални актьори. Носи в себе си творчески заряд и творческа изява на детето. Творческата дейност зависи от богатството на опита на детето, което води до по-големи възможности за развитие и реализация на творческото мислене.

Творчеството на децата се отличава с някои открояващи се особености – бърза активност, емоционалност, жизнерадост, стремеж  към самостоятелност и любознателност. В тази активна дейност самостоятелно се пренасят знания и умения от една в друга ситуация. Откриват се нови форми на познат предмет и се видоизменя познатото. Детето изведнъж открива нещо „ново”, което е в резултат на творческа дейност и е ново за него, а не за възрастния . Всяко детско творчество има индивидуална характеристика. То възниква в играта и художествено – творческите дейности.

Първата среща на детето с приказката изисква сериозна подготовка, тъй като още при първото възприемане се появява и детската оценка (дали творбата се харесва и допада). Постепенно изграждащият се образ придобива субективно-обективен характер. От една страна е възникналият във въображението на възприемателя  (детето) образ, а от друга страна е образът, поднесен от автора. И тук колкото по-богати са представите, възприятията и натрупания словесен опит, толкова образите на възприемателя и автора се препокриват.

Особено важно условие е децата да съумяват да играят в група     при драматизация или сами с налични средства. При подрастващите деца много често се получава така, че се организира и подготвя обстановка без помощ на възрастен за разказване, игра или театър, като спазват собствени правила. В този вид игри (сюжетно-ролева или игра драматизация) започват да се развиват качества като толерантност, уважение към другите. Децата започват да зачитат мнението и желанието на своите приятели, като възприемат техните идеи.

Много важно е словесното творчество на детето да намира отклик в друг вид творчество (рисуване, музика, танци).   И не на последно място трябва да се отбележи ролята на педагога, който трябва да се възползва от всеки активен интерес на детето към приказката и да се стреми те да бъдат представени по различен начин (четене и разглеждане на красива книжка с илюстрации, разказване, куклен театър, телевизионен екран). Така представена, една и съща приказка носи в себе си възможността да бъде възприета от различното дете по различен начин.

Учителят трябва да бъде настроен позитивно и творчески към всички деца, с които работи. Той трябва непринудено и без пряка намеса с помощта на приказката да вдъхне творческото начало и събуди творческия потенциал на всяко дете. Много често на деца, които не могат да се изразяват добре словесно или са с по-труден характер им се дава статична роля в играта  драматизация (дръвче или цвете). Тук трябва да се направи така, че детето в ролята на цветенце да се усмихне, да улови друго за ръчичка и т.н., а това може да доведе и до творческо начало за промяна на приказката.

Педагогът трябва да улови тънката нишка на детската душевност. Детето винаги трябва да се чувства значимо и полезно, защото няма малчуган, който да не обича приказки и да не е завладян от тяхното слово. Няма дете, което да не иска да бъде герой от приказка, защото тя е магия, тя е вълшебство, което чрез въображението на детето става „реалност” и претворена в играта, тя носи в себе си своята уникалност и неповторимост.