В настоящата статия се насочва вниманието към предизвикателствата на днешното време. Днес най-голямото предизвикателство в образованието е да се развива мотивацията за учене и стремеж към цялостен напредък на ученика. Затова ние се нуждаем от нови умения и знания за ефективно общуване с подрастващите. За да бъдем истински полезни на учениците, трябва да работим със съвременни методи за обучение, да умеем да насочваме младите в познанието за самите себе си, в осъзнаването на собствените желания и потребности, във формирането и достигането на значимите цели.
„Който гледа с една година напред, сее градина.
Който гледа с десет години напред, сади дърво.
Който гледа далеко в бъдещето, образова народа си.“
Конфуций
Образователната промяна се свързва с приложението на интерактивни методи на обучение, осигуряващи ефективно общуване в класната стая. В началния етап на основната образователна степен приложението на интерактивни методи е особено важно, тъй като съдейства за интензивно формиране на учебни умения и навици, умения за общуване, работа в екип, разрешаване на проблеми.
Същността на интерактивното обучение се състои в това, че учебният процес е организиран по такъв начин, че на практика всички ученици се оказват въвлечени в процеса на познанието, т.е те имат възможност да разберат и обмислят това, което знаят и мислят. Съвместната дейност на учениците в процеса на обучението при усвояване на учебния материал означава, че всеки внася своя индивидуален принос и на практика има обмен на знания, идеи и т.н. Всичко това се случва в атмосфера на доброжелателност и взаимна подкрепа, което позволява не само да се получава ново знание, но и да се развива познавателната дейност, превеждайки я в по-високи форми на сътрудничество. Интерактивната дейност по време на уроците предполага организация и развитие на диалогово общуване, което осигурява взаимно разбиране и взаимодействие, което води към съвместно решаване на общи, важни и значими за всеки участник задачи.
Ефективността на интерактивното обучение зависи от вариативния подбор на техниките и творческата им реализация, от умелото им разнообразяване и съобразяване с конкретните условия на обучение. В зависимост от целите, от състава на класа, от индивидуалните възможности на учениците, интерактивните техники могат да се съчетават с традиционните, което може да осигури по-добри условия за реализиране на стандартите в обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен.
В доклада „Образованието: едно скрито съкровище“ на Комисията за образование през XXI в., ръководена от Жак Делор, са определени основните принципни положения на образованието изобщо, отразяващи съвременните европейски тенденции на глобализация и интеграция, а именно разграничаването на четири стълба на образование:
Да се научим да знаем.
Да се научим да действаме.
Да се научим да живеем заедно.
Да се научим да се реализираме.
Тези принципи обуславят прехода от усвояването на знания и умения към формиране на социални умения и компетентности, свързани с реализацията на толерантност, градивност, сътрудничество. Прилагането на нови методи на преподаване подкрепят ученика за израстване като инициативна, творческа, самостоятелна и самоконтролираща се личност, доколкото социалните очаквания към българския ученик предполагат да бъде можещ, знаещ, информиран и уверен в своите способности.
Интерактивността в училищното обучение предполага активно и отговорно взаимодействие между участниците в образователния процес. Съчетават се ангажимен-тите и правата им за моделиране и управляване на образователното пространство. Ученикът учи в сътрудничество със съучениците си и носи отговорност за своите учебни постижения и пропуски.
Осъществява се „преминаване от състояние на пасивност (гледам, слушам, запомням, възпроизвеждам) към активност (учудвам се, търся, изследвам, проучвам, изразявам своето мнение, питам, правя изводи, изслушвам и споделям, творя)” (Василева 2004: 135).
Синтезирано казано, интерактивността в образователния процес по български език в училище е средство за развитие на личността в много посоки. Тя съдейства за изграждането на същностна мотивация за учебна дейност. Познанието се формира устойчиво и удовлетворително. Стимулира се комплекснотото изграждане на познавателни, комуникативни, социални и емоционални компетентности.
Чрез него учениците овладяват система от знания, от умствени и практически действия. Изграждат се нови „модели“ на социално, интелектуално и нравствено реагиране. Значителна роля в осъществяването на тази цел има езиковото обучение.
К. Д. Ушински нарича родния език „най-велик народен наставник“, „удивителен педагог“, „най-добър тълкувател на заобикалящата ни природа и живот“.
За успешното протичане на езиковия урок от голямо значение е избраният технологичен процес, наситен с подходящи дейности на учениците за усвояване и прилагане в речевата практика на лингвистичната информация. По същество педагогическата работа е творческа и изисква творческа нагласа от партньорите в учебния процес – учител и ученици. Когато искаме да достигнем до някакво знание, имаме много и различни възможности. За да бъде успешна и мотивираща образователната работа, тя трябва да бъде интересна, жива и осмислена.
За да се превърнат граматическите знания в умения и навици, трябва да бъдат основно усвоени от децата. Ученикът ще усвои едно или друго граматическо понятие само тогава, когато го проумее. За съзнателното усвояване на понятията се изисква правилно разбиране на изучавания езиков факт, защото той притежава много страни и белези, които не може изведнъж и изцяло да бъдат съобщени на децата.
Тъй като граматиката борави с много понятия и в обучението по български език трябва да се внасят по възможност повече елементи на нагледността за усвояването им, считам, че е необходим модел на обучение, в който превес да има визуализирането както на учебния материал, така и на учебните дейности извършвани от учениците.
Как успешно може да се интегрират възможностите на някои интерактивни техники на обучение, а именно чрез /диалог/ в обучението, което дава основните принципи на подхода:
Това, което слушам го забравям напълно.
Това, което слушам и наблюдавам го помня донякъде.
Това, което слушам, наблюдавам и относно което задавам въпроси или го обсъждам с някой друг аз започвам да го разбирам.
Това, което слушам, наблюдавам, дискутирам и правя ми позволява да придобивам знания и умения.
Това, на което, уча другите ме прави майстор.
Търсеният ефект е да се формират ерудирани, социално пълноценни личности, способни да решават самостоятелно, уверено, творчески разнообразни проблеми от житейската практика, да се реализират успешно в обкръжаващия ги свят. В съответствие с това нормативната база и учебната документация се модернизират по посока на:
- целеполагането, което е ориентирано към личността на детето, към пълноценното интелектуално и социално формиране на малкия ученик;
- учебното съдържанието, което е освободено от излишна академичност и терминологична обремененост, основано е на интегративен подход и поставя акцент върху ценностни аспекти;
- образователния процес, който се реализира чрез интерактивни технологии в условия на хуманна и демократична среда на преподаване и учене.
Образованието в начален етап има за цел да въведе детето в организирания социален свят, като разшири социалния му хоризонт. Тези цели предопределят избора на методите в учебно-възпитателния процес, като изискват тяхното “модернизиране” и съчетаване с нови методи и прийоми. Те трябва да са действени, комуникативни, интегративни, съдържащи самостоятелност и проблемност.
За постигането на целите учителят има голяма свобода на избор и на съчетаване на различни методи и похвати. Комплексното използване на методите на обучение по български език създава интерес към знанията. Разнообразието в методите прави ученето привлекателно.
Много важна и отговорна е задачата на учителя да подбере точно интерактивните методи, подходящи за всяка методична единица в учебния предмет, да определи целта им, мястото им в урока, както и съчетаването им с останалите „традиционни“ методи на обучение.
Нека не забравяме, че както си възпитаваме и обучаваме децата, така и ще живеем!
Някои от по-широко използваните методи за създаване на интерактивна образователна среда в началното училище, са:
- Мозъчна атака
Тя се основава на взаимодействието между учители и ученици или между самите ученици чрез съзнателна и целенасочена мобилизация на умствените сили за достигане до нова идея, като акцента е творческата нагласа на участниците в обучението спрямо разглеждана тема.
- SWOT анализ
Методът може да се използва с конкретна учебна цел или за диагностика на група учещи. Учещите биха могли да си направят анонимен SWOT анализ, чрез който се самооценяват. Методът се използва и при ролевите игри, за да се откроят характеристиките на отделните герои (роли) .
- Светкавица
Методът може да се използва като метод или като техника за „разсънване” на групата или като бърза проверка на знанията. Необходим е подходящ предмет – лек, мек и удобен за хвърляне. С учебна цел преподавателят може внезапно да хвърли предмета към даден учащ, задавайки въпрос/задача, който изисква кратък и бърз отговор.
- Обсъждане в група/Обсъждане с партньор
Обсъждането в група цели чрез осъществяване на познавателно взаимодействие помежду си учениците да споделят, възприемат и осмислят дадена информация, като изказват собствено мнение или изслушват другите членове на групата да анализират проблема и да предложат съвместно решение.
- Дискусия
Това е метод на класна или групова форма на взаимодействие между учениците( и учителя ) за разискване, обсъждане на спорни теми, въпроси , проблеми за достигане на решаването им и истината за тях.
- Мисловна карта
Методът представлява диаграма, която свързва думи, идеи, задачи и други елементи около ключова дума или идея. Чрез нея идеите се визуализират, структурират и класифицират, като се улеснява тяхното задълбочаване, организация, разрешаването на проблема, взимането на решение .
- Визуализация с постер
Визуализацията чрез съвместно създаване на постер от ученици е интерактивен метод, чрез който се осъществява нагледно представяне на основни характеристики и качества на обекти и явления, изразява се отношение и се отправят послания чрез различни изразни средства.
- Работа по учебен проект
Работата по проект е интерактивна стратегия за реализирането на връзката между теоретичните знания и практическата дейност на учениците, за свързване на обучението с техния реален житейски и познавателен опит.
- Ролеви игри
Това е метод, подходящ за формиране на умения за адекватно реагиране в определена ситуация или за да се „почувства” поведението на други хора/герои. Характеристиките на ролевата игра са: ролева ситуация; място на действието и действащи, които влизат в определени роли. Ролевите игри са три вида: симулационни – действието се развива по въображаем сюжет или реална ситуация и целта е да се възпроизведат характеристиките на възможна ситуация, която изисква адекватно поведение; ситуационни – те дават възможност учениците да използват някои аспекти от реалния живот в образователната среда. Целта е да се симулира решението на трудна ситуация, която реално провокира напрежение и конфликт; драматизация – при тях се възпроизвежда определен сценарии под формата на монолог, диалог, пантомима. Учениците влизат „в кожата” на героите, мислят и действат като тях. Целта е да се преживее определена ситуация, при което да се осмислят реални проблеми на базата на емоционалното включване.
Използването на голямото разнообразие от интерактивни методи и средства в педагогическия процес в началното училище предвижда моделиране на множество жизнени ситуации и превръща учениците в активни творци на собственото си знание. Чрез системното им приложение се повишава значението на взаимодействието в процеса на обучение – както между връстниците, така и с възрастните, засилват се социалните аспекти на ученето.
Те намират все по-широко приложение в хода на модернизацията и приобщаването на училището към съвременните образователни стандарти. Чрез тях се създават условия за активно учене, учениците самостоятелно откриват и трансформират информация, споделят, обсъждат, учат другите и това е най-добрият начин за изграждане на собственото познание.