Статията описва интерактивните методите, които са основани на едновременното получаване на знания, формирането на умения и изграждането на нагласи чрез поставянето на младите хора в ситуации, в които могат да взаимодействат и след това да ги обсъждат на основата на преживяното. В широкия смисъл на понятието интерактивните методи не представляват конкретни техники и алгоритми, а цялостен процес на взаимодействие между учителите и учениците, при който образованието от статично, йерархично се превръща в процес, във взаимодействие, в постоянно разчупване на формите.
Образованието в начален етап има за цел да въведе детето в организирания социален свят, като разшири социалния му хоризонт. Тези цели предопределят избора на методите в учебно-възпитателния процес, като изискват тяхното “модернизиране” и съчетаване с нови методи и прийоми. Те трябва да са действени, комуникативни, интегративни, съдържащи самостоятелност и проблемност. За постигането на целите учителят има голяма свобода на избор и на съчетаване на различни методи и похвати. Комплексното използване на методите на обучение създава интерес към знанията. Разнообразието в методите прави ученето привлекателно.
Интерактивните методи притежават мощен мотивиращ потенциал и дават възможности за общуване – нещо, което децата високо ценят. При тях е налице интензивно взаимодействие между участниците в процеса на обучение, при което се създават условия за провокиране на мисленето им, за свободно изказване на мнение и защита на собствена позиция. На преден план е творческото мислене. Теоретичните обобщения са следствие на логични разсъждения, спор, дискусии и решаване на проблемни ситуации. Важно е да се отбележи, че интерактивните методи не са сбор от техники. Те отразяват същността на съвременното образование, те са в основата на процеса на учене. Тяхното усвояване и прилагане изисква цялостно преосмисляне на професионалната дейност на учителя. Интерактивните методи и груповата дейност обновяват процеса на обучение, защото налагат нови отношения между възпитател и възпитаници. Поставени като основна двигателна сила интерактивните методи улесняват процесите на оценка и самооценка на учениците, или на отделни ученици. Тези методи дават на всеки учител свобода на търсене, на изразяване, доставят удоволствие от съвместно приложените усилия в учебно- възпитателния процес.
Интерактивните методи като иновации спомагат да се създаде една нова образователна реалност. На какво се основава тя? На съвместен диалог учител – ученик; на анализиране и систематизиране на информация; на обсъждане и намиране на решения; на широката възможност за творчество; на трайното усвояване на учебния материал.
Много важно е да се уточни каква е ролята на учителя. Учителят е просто ментор (наставник), регулатор на самия учебно-възпитателен процес – независимо от избраната интерактивна форма: изготвяне на проект, дебат, ролева игра, създаване на презентация или анимация. При въвеждането и използването на различните интерактивни методи ролята на учителя се променя: контролира изпълнението на планираните дейности; разяснява използвания понятиен апарат; помага в случаите на затруднения – а те винаги могат да възникнат. Независимо от външните ограничения – време, недостатъчна информация и т.н., учениците имат широки възможности за творческа изява, защото търсенето и използването на допълнителни източници на знания – интернет, енциклопедии, филми, речници, книги, затвърдява първично получения учебен материал. Всичко това е в ситуация на непрестанна взаимосвързаност между всички участници на всеки етап от процеса на работа. Така чрез участието си в конкретна интерактивна форма на обучение учениците разгръщат своя личностен, емоционален и интелектуален потенциал. Имат изключително висока степен на мотивация за правене на нещата – в това число и за учене. Виждат явно своя продукт, плод на съвместни усилия и училището се превръща в желана територия за експониране на техните знания, умения и компетентности.
Много важна и отговорна е задачата на учителя да подбере точно интерактивните методи, подходящи за всяка методична единица в учебния предмет, да определи целта им, мястото им в урока, както и съчетаването им с останалите „традиционни“ методи на обучение.
Нека не забравяме, че както си възпитаваме и обучаваме децата, така и ще живеем. Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в синхрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похвати, техники. Към новаторския инструментариум се отнасят и интерактивните игри. Включването на ученика в съответно действие и своеобразното преживяване на извършеното се осъществява много резултатно в игровата дейност. В групата на имитационните интерактивни методи влизат различни видове игри, драматизации, симулации, ситуационните интерактивни методи, метод на конкретните ситуации, казус, симулация, игра, ролева игра, драматизации.
Интерактивната игра – съдържателен център в когнитивна дейност при усвояването на знанията (за езика като система и структура, за езиковата нормативност, за метаезика на лингвистичната наука, за речевото общуване, за текста) са самостоятелните действия на учениците и тези знания придобиват за тях личностен смисъл.
В основата на ситуационните игри стоят въображаемите речеви ситуации (използват се и методическите термини: квазиситуации, учебни ситуации, изкуствени ситуации). Известно е, че при родноезиковото обучение квазиситуациите като похват подтикват към речево творчество, защото помагат в клас да се преодолее изкуствеността в общуването, да се породи „потребност от комуникация“. Представят се най-често словесно, но като опорна илюстрация могат да се използват карикатури, рисунки, комикси, музикални етюди, компютърни презентации. В учебните речеви ситуации обучаемият възприема целия комплекс от въображаеми условия и съобразява с тях речевите си действия.
В заключение мога да кажа, че към обучението на учениците в начален етап по български език трябва да се подхожда елегантно и с много търпение, защото това са основите на нашето съвремие. Българският език е наред със знамето, герба и химна. Ние, съвременните българи, трябва да се отнасяме към езика със същия пиетет, както Вазов пише:
„Език свещен и език прекрасен“. Опита си в работата ми с ученици от начален етап мога да сведа до следното заключение, превърнато в мое дълбоко убеждение:
Трудното може да бъде приятно!
- Ангелова, Вл. и др. 2016. Помагало по методика на обучението в начален етап на СУ, УИ ПУ,,П. Хилендарски“.
Димчев, К. 1992. Обучението по български език като система. София.
Колева, Т. 1994. Помагало по методика на обучението по български език и литература (четене) – І–ІV клас. Шумен.
4.Костова 1998: З. Костова. Как да учим успешно? Иновации в обучението. С., 1998 - Красимира Ангелова, старши учител в начален етап, ОУ „Христо Смирненски“, гр. Пазарджик