Корекция на агресивното поведение в смесена по възрастов състав група в детската градина

Статията разглежда корекцията на агресивното поведение в смесени по възрастов състав групи в детските градини. Излагат се причините за конфликтите и агресията между децата, както и методи за предотвратяване и управление на тези ситуации от страна на учителите. Основният акцент е върху демонстрацията на неагресивно поведение от страна на педагозите и възможните методи за корекция на агресията, включително комуникационни техники и разбиране на чувствата на децата. Агресивното поведение, което са видели в къщи, на улицата, по телевизията или игрите на компютъра може да бъде изразено в детската градина. Комплексни педагогически подходи, целящи намаляване на агресията и корекция на вече проявено агресивно поведение са от изключителна важност. Ключовият момент за успешна корекция е искреността и последователността на възрастните в тяхната комуникация и реакции.

В смесените по възрастов състав групи много често се наблюдават конфликти между децата, които възникват в следствие на възрастовите различия по между им. Също така някои от децата имат афинитет към някое от тях и не желаят да играят с другите. Доста често се чуват думите „Тя не ми е приятелка”, „Няма да играя с него, защото ме дразни” и пр. Поражда се конфликт и доста често прераства в агресия. Блъскане, удряне, насилствено взимане на играчки, при игра на двора хвърляне или засипване с пясък. Учителят е контрольорът, който трябва навременно да реагира и да стопира конфликтните ситуации, които се създават между децата, за да не прерастват в агресивни прояви. В някои случаи, е необходима спешна намеса от страна на педагога при на агресия в детската група. Намесата е насочена към намаляване или избягване на агресивно поведение, стресови и конфликтни ситуации.

При проява на незначителна (лека) агресия:

В случаите, когато агресията на децата не е опасна, може да се използва следната позитивна стратегия:

– изразяване на чувства на разбиране (разбира се, че не е правилно, и на теб не ти е добре);
– превключване на вниманието към нещо друго (виж тази играчка, ето твоята/твоят приятел/ка ще ти каже нещо);
– положителна индикация за поведение на агресия  (ядосан/а си, защото се умори, много е топло, спи ти се).

Тъй като агресия е неизменно свързана с поведението на хората, адекватната и доброкачествената агресивна реакция, често не изисква намеса. Децата често използват агресия, само за да привлекат вниманието към себе си.

• Фокусиране върху действията (поведението), а не върху самия индивид

 

Ясно разграничаване между акта и индивидуалната техника позволява обективно описание на поведението. След като детето се успокои е препоръчително да се обсъди с него поведението му.То трябва да опише как се чувства и какво го кара да проявява агресия. Не трябва да се правят критични забележки и оценки особено емоционални, защото могат да предизвикат дразнене, а не това трябва да се постигне (Рангелова  2002).

Анализирайки поведението на детето, важно е да се ограничи обсъждането на конкретните факти, които са се случили „тук и сега”, не се помнят минали действия. Един от най–важните начини за намаляване и корекция на агресията е създаването на обратна връзка с детето. За да се постигне това, може да се използват следните методи (Чавдаров  2006):

• Изявление (поведението ти е агресивно, не е правилно);
• Разкриването на агресивните мотиви на поведение (Искаш да ме боли?);
• Откриване на техните собствени чувства по отношение на нежелано поведение (аз не обичам да говорят за мен така; и аз се ядосвам, когато някой крещи на висок глас);
• Призив към правилата (не съм съгласен с това поведение).

 

При обратната връзка с детето по повод агресивното му поведение педагога трябва да покаже, най–малко три неща: интерес, доброта и твърдост. Последното се отнася само до конкретна постъпка на детето, то трябва да разбере, че е обичано, но начина, по който се държи не е уместен.

• Контрол върху собствените негативни емоции

 

Педагогът трябва внимателно да контролира своите негативни емоции във взаимодействието си с агресивните деца. Когато едно дете демонстрира агресивно поведение, се предизвикват силни негативни емоции – гняв, ярост, страх или безпомощност.

Когато педагогът съумее да управлява негативните си емоции, това не подкрепя агресивното поведение на детето също така запазва добри отношения с него и му показва как си взаимодействат.

• Намаляване на стресовите и агресивни ситуации

 

Основната задача на педагога, който се сблъсква с деца с агресивно поведение е умението за намаляване на стреса в агресивните ситуации. Типични неправилни действия, които увеличават напрежението и агресията, са:

• Повишаване на гласа (викане), промяна на тона и заплашване;
• Демонстрация на власт (Аз съм учителя и ще слушаш какво ти казвам!);
• Плач, гняв, агресивни пози и жестове (стегната челюст, кръстосани ръце пред гърдите или стиснати юмруци, разговор през зъби);
• Сарказъм, подигравки, присмех;
• Отрицателна оценка на личността на детето, неговите роднини или приятели;
• Използване на физическа сила;
• Наказание или заплаха от наказание;
• Обобщения (всички сте еднакви, вие, както винаги, пак ли ти);
• Сравняване на детето с други деца (не в негова полза – виж как добре се държи);
• Команди, строги изисквания, налагане на мнение;
• Подкупи (ако спреш, ще получиш).

 

Някои от тези реакции може да спрат едно дете за кратко време, но възможните негативни последици от това поведение на педагога носят много повече вреда, отколкото полза за корекция на агресивното поведение.

• Съхраняване на положителна репутация на детето

 

Децата много трудно ще си признаят, че са сгрешили и  понасят поражение. Най–лошото нещо, което може да направи един педагог е публично да обсъди в присъствието на детето неговото поведение и да даде отрицателна оценка.

За да се поддържа положителна репутация на детето:

• Публично минимизиране на вината (не е желал да го направи; без да иска… но в личен разговор с родителя/ настойник да се разкаже истинската история);
• Нека не изисква пълно подчинение (детето да изпълни изискването на учителя, но по свой ​​начин);
• Да предложи на детето компромисно споразумение, с взаимни отстъпки.

 

Чрез настояването за пълно подчинение ефектът не е траен и можете да предизвикате нов изблик на агресия.

• Демонстрационни модели на неагресивно поведение

 

Важно условие при работата с деца е „контролираната агресия”. Демонстрация на неагресивно поведение от страна на педагога, когато агресия ескалира и двете страни губят самоконтрол в дадена ситуация учителя по мирен път трябва да разреши конфликта. Ако и той избухне и прояви агресия срещу децата, последиците могат да бъдат катастрофални за всички.

Поведението на педагога, което позволява да покаже конструктивно поведение, насочено към намаляване на напрежението в конфликтни ситуации и корекция на агресията може да се осъществи по тези методи:

– Не рефлексивно слушане (изслушване без анализ, което дава възможност на другата страна да говори);

– Пауза, която дава възможност на детето да се успокои;

– Изясняване на ситуацията с помощта на водещи въпроси;

– Използване на хумор;

– Признаване на чувствата на детето.

Деца доста бързо приемат агресивното поведение, което са видели в къщи, на улицата, по телевизията, игрите на компютъра. Главното условие за корекция на агресивното поведение е искреността на възрастния, съвпадение на невербалните реакции с говора и комуникация.