Художествената литература и игрите с пръсти при формиране на знания за числата у 5–6-годишните деца

В нашето съвремие на сблъсък между технологии и традиции детската градина носи голямата отговорност за децата, нашето бъдеще, за изграждането им като пълноценни личности. Високите изисквания на обществото към цялата образователна система остави на заден план обикновените детски игри с предмети от заобикалящата ни среда, игрите с пръсти и пъстрите детски книги.

Живеейки в ерата на високоскоростният интернет и мултимедийното преподаване и свободния достъп до голямото разнообразие от електронни устройства, детската градина остава мястото, където децата все още боравят с предмети от заобикалящата ги среда. Събират камъчета, подреждат клечици. Обследват, изучават, проверяват,  посредством различни рецептори свойствата, формата и големината на предметите. Развиват перцептивни и когнитивни умения. Тези умения от своя страна им помагат да разберат връзката и мястото, да определят размера и структурата на обектите в заобикалящият ги свят, да направят правилна преценка. Учат се да успяват да се справят в проблемни ситуации, като търсят решения използвайки натрупания сетивен опит. В предучилищна възраст децата бързо запомнят  новата информация и усвояват новите знания, като по този начин разширяват своите хоризонти.  5–6-годишните деца с присъщото им любопитство са привлечени от широкия спектър от събития в социалния и природен свят, който ги заобикаля. Това провокира тяхното желание да опитват самостоятелно да разберат и обяснят получената информация. Затова детската градина трябва да бъде институцията и мястoто, в което детeто ще играе, ще открива света посредством своите сетива, ще създава взaимовръзки, ще изразява себе си, ще се научи да уважава другите около себе си.

Дейностите по различните  образователни направления в детската градина целят стимулирането на детското развитие, а математическата подготовка следва да въведе децата  в слoжния свят на математическите обекти и отношения, като в същото време е подчинена на целта за осигуряване на щастливо детство на децата и дава по-голяма увереност в собствените им възможности. Съвременните автори свързват процеса на математическо развитие на детето с развитието на неговата познавателна сфера и с развиването на математически стил на мислене. Още в детската градина трябва да се развиват математическите способности на децата, които да доведат до формиране на математическа култура. За целта е необходима системна и целенасочена работа, подпомагаща успешното социално адаптиране към процесите на технологичното развитие на обществото.

Държавните образователни стандарти са основният елемент, върху който се изгражда образователната система на страната. Чрез тях се конкретизират целите и се определят постигнатите резултати. Учебните програми конкретизират съдържанието на учебните стандарти, а въз основа на тях се разработват програмните систми, които са индивидуални за всяка възрастова група.

При 5–6-годишните деца вече има  изградени способи за  групиране на предметите по форма, големина, количество и това всъщност поставя началото на понятийното мислене. За да се стимулират възможностите на децата, като се вземат предвид  и възрастовите им  особености, свързани с устойчивостта на вниманието, е необходима подходяща мотивация , която да поддържа интереса  към математически знaния.

При децата от трета възрастова група технологията за запознаването с естествените числа се базира на количествената теория, в която естествените числа се разглеждат като брой множества, но се допълват и от представите за подреждане на числата в числова редица. Тук на помощ идва играта като основно средство и метод за запознаване на децата с числата. Тази игра, която носи удовлетворение  и съдейства за цялостното  им развитие, защото тя провокира стремеж и желание за опознаване на околната действителност и потребност да бъдат част от живота на околните.

В днешния дигитализиран свят все по-малко се прибягва до малките детски книжки, изпълнени с римушки, гатанки и стихчета за числата, както и тези малки художествени произведения, които несъзнателно ще провокират да се извърши действие или движение  с пръсти, различно от това на дисплея на някое медийно устройство. За да се подпомогнат процесите като въображение, внимание, възприятия, мислене, памет е важно на децата, информацията за числата и техните цифри да е поднесена по достъпен  начин, съобразен с възрастовите особености, придружен със емоционалният заряд на кратко литературно произведение.

Предучилищна възраст е много важна за развитието на когнитивната, интелектуалната и личностната сфера на детето, защото се формират  основни черти от характера. С навлизане на технологиите в ежедневието и бита на хората  комуникацията между деца и възрастни отстъпва място на смарт устройствата. Това от своя страна води до все по-големи затруднения при децата на развитието на речта и фината моторика.

В предучилищна възраст децата формират основни черти от характера. Те попиват цялата когнитивна информация и се интересуват от всичко свързано със света около тях. В процеса на взаимодействие дете – педагог се установява, че няма универсален метод за въздействие при усвояването на знанията за числата, че за всяка конкретна ситуация педагогът трябва да се съобразява с възможностите на децата, предварителните познания и познавателните възможности.

            Игровите методи са универсални и тяхното приложение в педагогическия процес може да бъде неограничено.

Програмните системи  за трета възрастова група са съобразени с възрастовите особености, но за индивидуалните особености на децата е необходимо да работят педагозите, защото тяхната роля е да подпомагат децата, които срещат подобен род затруднения. Да подхождат творчески, да мотивират и стимулират желанието на децата да общуват със своите връстници. Тук на помощ идват кратките литературни произведения, римушки, броилки и песни, които спонтанно и непренудено провокират реч и движение.  Текстовете в игрите с пръсти отговарят на движенията на ръцете и това води до ангажираност  на множество сетива. Игрите и упражненията с пръсти могат да бъдат средство за развитие на речта, пространсвеното мислене, фината моторика и тяхната взаимосвързаност. Развитието на умствените способности на децата в предучилищна възраст зависи пряко от развитието на двигателните умения на ръцете, подпомагат разбирането на  двигателните и пространствени понятия.

За формирането на представи за числата  в предучилищна възраст и разпознаването на техните графични знаци могат да се използват различни похвати – броим пръстите на ръката, играем музикално подвижни игри, броилки, стихотворения, отгатваме гатанки,  с които провокираме детското мислене, памет и въображение. Децата харесват игрите с пръсти, които са звучни, забавни и носят в себе си емоционален заряд, като в същото време развиват  фината моторика и координацията на движенията. Така се научават да контролират добре ръцете и пръстите си, тяхната подвижност и гъвкавост.

В процеса на усвояване на числата за числото едно можем да предложим „Песен за единицата“ ( https://www.youtube.com/watch?v=w3ddc8KgU3U ), която ще позволи децата да отброяват и в същото време да посочват „едно слънце, една луна, едно носле, една глава …“, като развият  речта, координацията,  осъзнаят частите на тялото.

Музикално подвижната игра „Два пъти наляво, два пъти надясно“ (https://www.youtube.com/watch?v=orCnsf2XgzI ), освен че кара децата да отброяват, дава представа за посоките горе–долу, напред–назад и същевременно помага за овладяване  на ритъма и развива самочувствието.

Художествената литература разполага с богат набор от кратки литературни произведения, които, пречупени през педагогическата практика, стават неизменен помощник на педагога при работата му с деца от предучилищна възраст. Детските песни и стихотворения предлагат естествен  и безболезнен преход към по-сложните проблемни ситуации, с които трябва да се справят в процеса на ежедневните занимания в детската градина.

Игрите с пръсти трябва да бъдат съобразени с възрастовите особености на децата, за да запазят своя емоционален заряд и в същото време да обогатяват знанията, да подпомагат общуването и споделянето на натрупания опит.

В педагогическата практика се наблюдават следните етапи на сложност при различните игри:

1. Демонстрация от педагога, децата са зрители;
2. Децата, заедно с педагога извършват движенията, като подражават;
3. Децата играят самостоятелно, като възпроизвеждат текста;
4. Децата самостоятелно измислят движения към зададен текст.

Независимо от възрастовата група, децата в детската градина обичат да играят. За тях тази дейност е отражение на заобикалящият ги свят и води до  натрупване сетивен опит. Тя е свободна и самостоятелна, с целенасочен, творчески и емоционален характер, а ролята на педагога е да насочва, подпомага и стимулира цялостното развитие на детето.