ИНТЕГРИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО СЪДЪРЖАНИЕ И ЕЗИК ПРИ УСВОЯВАНЕ НА КОМПЕТЕНТНОСТИ ПО УЧЕБЕН ПРЕДМЕТ ФИЛОСОФИЯ ЧРЕЗ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Интегрираното обучение по съдържание и език  е внедрено в българската образователна система в средно образование, където академични предмети като география, история, философия или природни науки се преподават на основния чужд език на класа и изучаването на съдържание е едновременното с изучаване на целевия чужд език.  Ползите от интегрираното обучение на академичен учебен предмет и чужд език могат да се видят по отношение на културното съзнание, интернационализацията, езиковата компетентност, подготовката както за учене, така и за професионалния живот и повишената мотивация.

Тази методология за преподаване на съдържание чрез език се използва за насърчаване на развитието на уменията на учениците за общуване на чужд език и познания по предмета, като същевременно се запазват местните ценности и култури. Тази методология е известна в международен аспект като CLIL – Content and Language Integrated Learning, и предлага своята гъвкавост за учителите да използват чуждия език, за да подпомогнат разбирането на съдържанието от учениците. Доказано е, че включването на чужди езици може да подобри разбирането на съдържанието, ясно управление на класната стая и познавателна атмосфера. Учебните модели на CLIL имат потенциал да улеснят развитието на комуникативните умения на учениците на чужд език. Най-успешно интегрираното обучение по съдържание и език в България се осъществява в профилираните и езикови гимназии, което спомага учениците да практикуват езиковите си компетентности чрез академичен учебен предмет.

В тази връзка за метода CLIL може да се каже, че е средство за премахване на застоя в преподаването на чужди езици и за засилване на интереса на учениците както към изучаваната тема, така и към езика, на който се преподава.

Интегрираното обучение по съдържание и език CLIL е иновативна методология, фокусирана върху изучаването на език, като същевременно преподава съдържание от предметната област като хуманитарната, част от която е философията. Този подход към образованието в училище, при който академичен предмет и език се преподават едновременно е доказано успешен от десетилетия в България. Методът на интегрирано обучение днес се използва в езиковите и профилираните паралелки с интензивно изучаване на чужд език.

CLIL има широко определение, защото е подход, чрез който се преподава конкретна наука на ученици от един клас, когато английският е основен чужд език, изучаван интензивно в осми клас. Важно е да се отбележи, че когато учителят прилага интегрираното обучение по съдържание и език, той преподава учебния материал на академичната дисциплина философия чрез английския език, като учебният материал са нови знания за учениците. CLIL не е начин за опростяване на съдържанието по конкретния учебен предмет или за преминаване към теми, които учениците вече знаят. По-скоро това е начин за въвеждане на новите теми от учебния предмет и упражнение на чуждия език, чрез въвеждане на специализирана лексика и терминология едновременно.

Успехът на CLIL е, когато ученикът успешно развива нови езикови умения и има цялостно разбиране на преподаваната тема по съответния предмет, в случая философия.

Техниката за едновременно изучаване на език и друг учебен предмет, формираща междупредметна връзка, се прилага от много години в благоприятна образователна практика най-вече в езиковите гимназии. Благодарение на тази технология учениците формират компетентности  както по английски език, така и по конкретната наука, която изучават на чуждия език.

Педагогически практики на учители в езикови и профилирани гимназии Интегрирания подход в обучението по философия може да се приложи в 9. и 10. клас.

Правилно е да се очертаят ползите и трудностите, пред които са изправени учениците и учителят при интегрирането на английския език в преподаването на специфичната философска теория.

Положителните страни са:

• по-голяма възможност за прилагане на лексикално-граматическите езикови компетентности, усвоени при интензивното изучаване на английски език в осми клас;
• инициативност;
• творчество и креативност при дискусии и писане на есета на обществена и философска тематика;
• критическо мислене;
• „откриване“ и „създаване“ на знание за философията и английския език от учениците;
• по-висока мотивация и интерес към езика и философията;
• постоянна тренировка на английския език в неговата практическа насоченост – четене, говорене, писане, слушане;
• перманентно регулярно познавателно взаимодействие между учителя и учениците;
• автентичност при решаване на практически задачи;
• развитие на основните ключови компетентности;
• формиране на познавателни и функционални компетентности.

 

Трудности:

• задължително условие учителят по философия да владее английски език на високо ниво;
• по-големи усилия от страна на учителите при подготовката на интегрирания учебен урок;
• по-големи усилия и от страна на учениците;
• добра предварителна подготовка, която включва и задължително създаване на двуезичен терминологичен речник по философия за всеки учебен час от преподавателя;
• голяма динамичност на дейности на учител и ученици – ограничението във времето в един учебен час да се предаде един урок, който изисква подбиране на дейности, съобразно времетраенето на учебния час;
• големият брой ученици в класа – създава трудности за практическо приложение и упражняване на езиковите компетентности по чуждия език (говорене и дискутиране по темата от всички ученици).

 

Има няколко основни принципа за това как и защо интегрираното обучение по съдържание и език е успешно при учениците в профилираните и езиковите паралелки:

1) Езикът се учи в контекста

За изучаващите чужди езици може да бъде трудно да усвоят езиковите компетентности, ако нямат никакъв контекст за това, което изучават. Интегрирането на английския език в учебния предмет философия спомага за лексикалното обогатяване на активния речник на учениците. В крайна сметка колко въздействащи могат да бъдат списъците с речникови думи, ако ученикът няма място или ситуация, в която да ги използва? Когато един ученик се обучава чрез интегрирано обучение, всяка нова дума и граматическа концепция са незабавно упражнение и усвоени. Когато темата и урокът стават осезаеми и онагледени чрез чуждия език, всяка дума и фраза, които ученикът научава стават полезни и значими. Урокът чрез CLIL дава рамка за незабавно използване на езика.

2) Езикът се учи естествено

CLIL гарантира, че ученикът може да прочете и схване езика в неговата действителна употреба. Без интегрирано обучение за учениците може да бъде трудно да схванат особеностите на английския език. С CLILняма конкретни уроци по граматика, по-скоро учителят използва английския език в действие и практика като елемент за комуникация. Не се отделя време само за изучаване на чуждия език, а вместо това фокусът е върху учебния предмет философия, той като се преподава целевия урок.

3) Езикът е свързан с мотивацията

Обикновено учениците, които учат чрез интегрирано обучение са вътрешно мотивирани. Тъй като учебните предмети философия и английски език се преподават ръка за ръка, ученикът е по-склонен да се съсредоточи и да бъде вдъхновен да учи. Ученикът е мотивиран да успее в усвояването на функционални компетентности и по двате учебни дисциплини.

4) CLIL развива умението за критическо мислене сред учениците

Това е така, защото изучаването на езика упражнява мозъка, докато мозъкът разработва познавателни схеми по учебния предмет философия.

5) Изучаването на чужд език подобрява паметта

Доказано е, че научаването на чужд език подобрява паметта. Проучване, завършено от д-р Томас Бак, професор в Единбургското училище по философия, психология и език, допълнително доказва тази теория. Той установил, че учениците, изучаващи чужд език се представят по-добре на тестовете за внимание и имат по-силна памет в сравнение с тези, които говорят само един език – родния. Смята се, че паметта на човек се подобрява, защото изучаването на чужд език работи за развитието на различни области на ума, като същевременно укрепва способността на мозъка да се фокусира.

Ето защо, по отношение на ролята на учителя по философия се изисква да притежават необходимия академичен капацитет в сферата на философията като учебен предмет в гимназиален етап, но и да е овладял на високо езиково ниво английски език, с отлична методологична компетентност, за да обучава учениците интердисциплинарно.

Методологията на CLIL изглежда, от една страна, сложен метод, който включва много аспекти, които трябва да бъдат взети под внимание в процеса на преподаване и изучаване на чужд език. Той е едновременно привлекателен за учениците и взискателен към учителите, тъй като се фокусира върху ученика с голямо използване на информационно-комуникационните технологии и онлайн платформи. Тя изисква нови педагогически модели, свързани с някои иновативни стратегии за преподаване. От друга страна като иновативен метод интегрира изучаването на специфично съдържание от учебната програма и изучаването на чужд език. Той се основава на няколко важни методологически принципа, а именно:

• необходимостта учениците да бъдат изложени на истински комуникативен контекст;
• езикът се преподава от дискурсивна гледна точка;
• учениците разбират, анализират и създават устни и писмени изказвания по различни тематични въпроси от учебния предмет, който се преподава на чужд език.

 

За разлика от традиционното чуждоезиково обучение, използването на интегрирано обучение в класната стая означава работа както с автентично съдържание по учебен предмет или тема, така и взаимодействие с чуждия език.

В урок по CLIL трябва да се комбинират всичките четири езикови умения. Уменията се виждат по следния начин:

• слушането е нормална входна дейност, жизненоважна за изучаването на езици;
• четенето, използването на смислен материал, е основният източник на вход;
• говоренето се фокусира върху плавността. Точността се разглежда като подчинена;
• писането е поредица от лексикални дейности, чрез които граматиката се рециклира.

 

Уроците по CLIL показват следните характеристики:

– интегриране на език и умения, както и възприемчиви и продуктивни умения;

– уроците често се основават на четене или слушане на текстове / пасажи;

– езиковият фокус в урока не разглежда структурното класиране;

– езикът е функционален и продиктуван от контекста на темата;

– към езика се подхожда по-скоро лексикално, отколкото граматически;

– стиловете на обучаемите се вземат предвид при типовете задачи.

Необходимо е да се заключи, че CLIL не само поддържа усвояването на език и съдържание, но също така включва взаимодействия и съвременни стратегии за учене, които позволяват на учениците и учителите да извлекат ползи и да стимулират образователния процес.