СТРАТЕГИИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ У УЧЕНИЦИТЕ В 1.–4. КЛАС

В настоящата статия са представени резултатите от педагогическо емпирично изследване, проведено през учебната 2023/2024 г. с ученици от 3. клас. Цел на изследването – да се апробира методически инструментариум, който да съдейства за формиране и развитие на уменията за четене с разбиране. От получените резултати се вижда, че апробираните техники/стратегии за повишаване на когнитивните умения на учениците съдействат за  развитие и на уменията за четене с разбиране у учениците в 1.–4. клас.

Очакваните резултати от обучението по учебния предмет „Български език и литература“ в началния етап на основната образователна степен, пряко свързани с уменията за четене с разбиране на учениците, включват формирането на социокултурни и комуникативноречеви компетентности. Формирането на тези компетентности е от съществено значение за успешното формиране на комуникативната компетентност, обединяваща езиковите, социокултурните, комуникативноречевите, дискурсните, социолингвистичните и др. компетентности. В практически план без умения за четене с разбиране няма и грамотност.

Социокултурни компетентности:

• Ориентира се в съдържанието на изучаваното литературно или фолклорно произведение;
• Споделя прочетеното от детски списания, детски енциклопедии, достъпна информация от интернет;
• Чете правилно и с подходяща интонация произведения (басня, народна песен) на различни култури;
• Чете с разбиране текст от хартиена страница и дисплей (Учебна програма 2019: 3–4).

 

Комуникативноречеви умения:

• Преразказва устно съдържанието на откъс от повествователен текст (Учебна програма 1. клас. 2016: 4–5);
• Ориентира се в комуникативноречевата ситуация (Кой говори? На кого? За какво? Защо? Кога? Как? Къде?);
• Преразказва съдържанието на кратък художествен повествователен текст (Учебна програма по български език и литература за 2. клас. 2017: 3);
• Интерпретира факти и идеи от научнопопулярен текст;
• Редактира свой текст;
• Съчинява текст: по преживяна случка, по словесна опора;
• Извлича конкретна информация от нехудожествен текст (Учебна програма 2018: 3–4);
• Прави писмен подробен преразказ на кратък текст;
• Съчинява текст: по преживяна случка, по словесна опора;
• Преразказва в устна форма сбито съдържанието на чужд художествен/нехудожествен повествователен текст;
• Съчинява текст: в отговор на въпрос по съдържанието на изучавано литературно или фолклорно произведение, по аналогия, по картина от художник;
• Редактира свой и чужд текст;
• Извлича информация за езикови и литературни факти от различни текстове (Учебна програма 2019: 3–4).

 

През учебната 2022/2023 г. се проведе диагностично изследване, което има за цел да установи доколко са формирани уменията за четене с разбиране на учениците от началния етап на основната образователна степен и да апробира методически идеи, които да съдействат за формиране и развитие на изследваните умения. Обект на диагностичното изследване е обучението по български език и литература в 1.–4. клас. Предмет на изследване е процесът на формиране на умения за четене с разбиране на художествен  и нехудожествен текст. Цел на диагностичното изследване е да се създаде, апробира и докаже ефективността на методически инструментариум, който да съдейства за формирането и развитието на уменията на учениците да четат с разбиране художествен и нехудожествен текст.

Формиране на извадката: За целите на изследването е формирана голяма извадка. Изследваните ученици са 32  и са от столичното 137. СУ „Ангел Кънчев“, район „Люлин“. Извадката е формирана на принципа на целенасочения избор. Двете групи (контролна и експериментална) са равнопоставени: по брой на изследваните лица, район на училището, не са включени деца със специални образователни потребности. Спазени са изискванията за непреднамереност на подбора и оптимален обем.

Диагностичното изследване включва четири етапа: предварителен, констатиращ, формиращ и заключителен.

Предварителен етап: проучване на теоретичните аспекти на проблема; планиране на изследването; създаване на диагностичен инструментариум (два дидактически теста за четене с разбиране); определяне на критерии за измерване на уменията на учениците да четат с разбиране.

Констатиращ етап: провеждане на Pre-test с учениците от двете групи – контролна и експериментална; установяване на проблемните области при четене с разбиране; планиране на мерки за преодоляване на пропуските.

Формиращ етап: апробиране на методическите идеи в уроците по литература.

Заключителен етап: провеждане на Post-test за установяване има ли промяна в степента на формираност на уменията на учениците да четат с разбиране  (променливата) и доколко тази промяна се дължи на апробираните методически идеи; правене на изводи и обобщения.

Предложеният педагогически инструментариум е насочен към развитие на когнитивния процес „мислене“, тъй като той има ключова роля за формиране на умения за четене с разбиране у учениците. Л. Десев разглежда мисленето като „висш познавателен процес, обобщено и опосредствано от личен опит субективно отражение на света, на обективни връзки, свойства, отношения, недостъпни за непосредствено възприемане (Десев  2021:  304)“.

Предложените техники/стратегии допълват методическия подход на учителя и подпомагат организацията на мисловната дейност на учениците, като по този начин съдействат за развитие на когнитивните процеси и уменията за четене с разбиране.

Техники/стратегии са формиране на умения за четене с разбиране

SMART (SELF MONITORING APPROACH TO READING AND THINKING). Докато четат текста, учениците отбелязват с „тик“ или със знак „плюс“ параграфите, които разбират. Там, където има нещо неясно, поставят въпросителен знак. В края на параграфа учениците обясняват на себе си (със собствени думи) какво са разбрали. След като прочетат целия текст, учениците се връщат на параграфа, в който има нещо неясно и го прочитат отново. Ако и при повторното четене все още има неясното, тогава учениците изпълняват следните стъпки: 1. Определят какъв е проблемът (непозната дума, неясно изречение и т.н.). 2. Използват подходяща стратегия, за да го решат (например: търсят думата в тълковен речник, разглеждат диаграми/таблици/илюстрации, които могат да дадат допълнителна информация, търсят помощ от съученик или учител и др.)

Диаграма на Вен. Учениците сравняват двама героя или две събития от едно и също или от различни художествени произведения. Търси се различното и общото между тях.

Карта на историята. В предварително подготвена таблица учениците записват: начало на историята, поредица от действия и край. Картата на историята съдържа информация за място и време на развитие на историята, герои, препятствия, през които преминават, решения край на историята.

Обобщения. В таблица с четири колони учениците записват: Коя е най-важната информация в началото/в средата и в края на историята? Какви изводи може да направиш? (University of Minnesota, Reading strategies, posted 13.02.2019)

„Кораб“ (авторско предложение) – на предварително разпечатана схематична рисунка на кораб учениците записват:  заглавието на художественото произведение (повествователен текст), начало, епизоди и край на историята. Всяка част от кораба насочва учениците да търсят и извличат конкретна информация от текста. Пример: флаг – заглавие и автор, мачта – начало (Къде се развива действието? Кога? Кои са героите?), люкове – епизоди, кърма (задната) част на кораба – Как завършва историята? Предложената визуална схема е вариант на карта на историята. Учениците сами създават нагледна опора, докато работят с текста. Методическата идея „Кораб“ подпомага учениците да запомнят последователността на епизодите в повествователен текст, да отделят важната информация от детайлите, да разберат по-добре поведението на героите. Така създаденият продукт може да послужи като нагледна опора при създаване на устен или писмен подробен/сбит преразказ и съдейства за развитието на уменията на учениците да четат с разбиране художествен текст.

Речник на непознатите думи. Обогатяването на активния речник на учениците съдейства за усъвършенстване на уменията им да четат с разбиране, затова по време на формиращия етап на диагностичното изследване учениците системно попълват речник с новите думи, които срещат в изучаваните в клас литературни и фолклорни произведения.

Задачи за: групиране (по определен признак), допълване на липсващи думи в изречения, свързване (начало на изречение и неговия край) и др. също допринасят за цялостно възприемане и осмисляне на изучаваното художествено произведение текста  и съдействат за формиране на умения за четене с разбиране.

Картинен ребус. Като подрежда в хронологичен ред илюстрации с епизодите на художествено произведение, ученикът доказва, че е разбрал прочетеното (вж. по-подробно: Ангелов  2005:  124).

Словесен ребус. Прочита се началото на изучавано художествено повествователно произведение. Ученикът трябва да продължи историята (Ангелов  2005:  124).

Изпълнението на задачите „Картинен ребус“ и „Словесен ребус“ подпомага цялостното възприемането на художествената творба. Учениците запомнят последователността на развитие на действието в сюжетната линия, обогатяват представите си за образите на героите (чрез илюстрациите), за мястото на действието. Нагледните опори (илюстрациите) подпомагат паметта, формирането на ясни образи и съдействат за  формиране на умения за четене с разбиране и за създаване на устен/писмен преразказ като продукт на свързаната реч на учениците.

Статистическата обработка на емпиричните данни, получени от проведеното педагогическо изследване показват, красноречиво доказват ефективността на апробирания методически инструментариум.

Pre test: Средно (Mean): контролна група – 7.4, експериментална група – 7. Среден успех: контролна група – Добър (4.13), експериментална група – Добър (4.06). Мода: контролна група – 4, 5 и 8, експериментална група – 4. Медиана: контролна група – 7, експериментална група – 6.5.

Post test Средно (Mean): контролна група –7, експериментална група – 10.2. Среден успех: контролна група – Добър (4.00), експериментална група – Много добър (5.06). Мода: контролна група – 4, експериментална група – 10. Медиана: контролна група – 7, експериментална група – 10.

В края на диагностичното изследване учениците от експерименталната група показват значителен напредък. Средната стойност (Mean) на учениците от контролната група е 7 т., а на тези от експерименталната – 10.2 т. Това, от своя страна, показва повишаване на средния успеха на учениците от експерименталната група (Много добър) и запазване на средния успех на учениците от контролната група (Добър).

Може да се обобщи, че в началото на диагностичното изследване учениците от контролната група показват по-добри резултати и умения за четене с разбиране на художествен текст в сравнение с учениците от експерименталната група. В края на изследването емпиричните данни отчитат понижаване на резултатите на учениците от контролната група и значително по-добри резултати по всеки един от критериите за учениците от експерименталната група.