Дейности за развиване на емпатия и социални умения в приобщаваща образователна среда в детската градина

Настоящата статия представя експериментално изследване на развиване чувство на емпатия и социални умения в приобщаваща образователна среда. В рамките на осем месеца се проследи развитието на чувството емпатия и социалните умения на общо 20 деца, обособени в две групи. Деца със специални образователни потребности от аутистичния спектър, които са експерименталната група, и деца в норма или контролна група. Възрастта на изследваните деца е 5–7 години. Децата са в ежедневно взаимодействие, общуват и се отглеждат от едни и същи учители и специалисти.      Емпатията при деца се отнася до тяхната способност да разбират и споделят емоциите на другите хора. Това е съчувствие и възприемане на чувствата и нуждите на другите, което се изразява чрез грижа, разбиране и подкрепа. Социалните умения при деца се отнасят до набора от умения, които им позволяват  ефективно да комуникират и взаимодействат с други хора в различни социални ситуации.

Емпатията  и социалните умения са от съществено значение за развитието на децата като индивиди и за изграждането на здрави и хармонични отношения със семейството, приятелите и общността около тях. Двата аспекта  се преплитат един в друг и имат взаимовръзка помежду си – социални умения, взаимодействие, сътрудничество и комуникация. По време на взаимодействието децата използват комуникационни умения като активно слушане, изразяване на идеи и чувства, разбиране на невербални сигнали и решаване на конфликти.  Сътрудничеството предоставя възможност на децата да развиват специфични социални умения и екипна  работа.

Представяне на експерименталното изследване

Беше съставена програма от занимания, които се провеждаха в различните режимни моменти: в учебните ситуации,  в индивидуална работа, в свободните игри и занимания по интереси, в обедните режимни моменти на хранене и самообслужване, в посещенията и разходките извън детската градина.

Основните диагностични аспекти – емпатия и социални умения, бяха широко заложени в плановете за подкрепа на децата със СОП, както и във водещото поведение на работещите с децата и налаганата атмосферата в ежедневието на детските групи.  Организираха се  дейности, които насърчават взаимодействието и сътрудничеството между децата от двете групи. Това  включваше групови игри, работа в малки групи или проекти, които изискваха сътрудничество и комуникация.

За развиване на чувството на емпатия включени бяха партньорски упражнения и дейности, които насърчаваха развитието на емпатията и разбирането на нуждите и разпознаване на емоциите на другите. Това се състоеше в  разказване на истории, ролеви игри, упражнения за разпознаване на емоции и различни начини за комуникация чрез организиране на ролеви игри, в които децата могат да играят различни роли и да се поставят в положението на друг. Това им помага да разберат и да усетят емоциите и нуждите на другите, като същевременно развиват своите комуникативни умения.

За развиване на социални умения наблюдавах как децата взаимодействат, споделят играчки, комуникират и решават конфликти, способността им  за емоционално разбиране и включване в групата. След това заложих на когнитивните умения като въображение, концентрация и използване на информация, разбиране на причинно-следствени връзки и нагледно мислене. Най-голямо внимание отделях на ежедневни дейности за независимост и самостоятелност  в действията. За подобряване на социалните умения на децата със специални образователни потребности се фокусирах на развитието на техните комуникативни умения, организирайки различни групови игри и активности, които насърчаваха сътрудничеството, споделянето и комуникацията между децата по вербален или невербален начин. Включвах игри, които насърчават ротационно взаимодействие, така че всички деца да имат възможност да се включат и да си сътрудничат с различни партньори. Във всички възможни моменти използвах визуални помощни средства като картинки, посочване, напътстване чрез водене и демонстрация, които да подкрепят комуникацията и взаимодействието,  индивидуална подкрепа на децата със СОП. При децата в норма  насърчавах самостоятелността и независимостта до колкото владеят. Включвах задачи, които изискват решаване на проблеми, взимане на решения и самоорганизация.

Използвани методи в процеса на изследването

Нагледни; интерактивни; практически; словесни; наблюдение по време на игра и в естествени условия; ролеви игри;  игротерапия; терапевтични методи: драма, арт-терапия; беседа;  анкета; експериментиране.

Изследването на емпатията извърших  чрез комбиниране на няколко работни методи: нагледни, практически, беседи, интерактивни, анкета с  въпроси към децата в норма и вербалните деца. Въпросите бяха по посока на техните възприятия на чуждите емоции и способността им да се поставят на мястото на другите.

Описание на изследването

Експерименталното изследване бе проведено в рамките на учебната година в период от осем месеца. Бяха поставени два аспекта на изследване –  емпатия и социални умения  в процеса на развитие на децата в предучилищна възраст. Изследването протече в три етапа:

1) Констатиращият етап  включваше събиране и анализ на информацията, свързана с текущото състояние на емпатичните умения и социалните умения на децата. Наблюдение върху тяхното социално взаимодействие, провеждане на интервюта и анкета.

2) Формиращият етап на изследването беше активния процес на въздействие и промяна на техните умения чрез прилагане на различни методи, предимно индивидуални подходи и следване на изготвена програма. Тук използвах  взаимодействието между когнитивните процеси, социалното поведение и околната среда. Така децата учат и развиват социални умения чрез наблюдение, следване на модели, придобиват опит чрез взаимодействия с други хора,  в  игри, групови проекти и др.  все дейности, които изпълват ежедневието на децата в предучилищна възраст. Развиването на емпатия между деца от аутистичния спектър и деца в норма е важно, тъй като то подпомага разбирането и приемането на различията, създаването на взаимно разбиране и подобряването на социалните взаимодействия – това, което се опитва съвременната образователна философия да налижи в приобщаването на деца със СОП.

Дейности, които реализирах за развитие на емпатия:

1. За емоционално разпознаване организирах игри, които насърчават децата да разпознават и идентифицират емоции. Чрез карти с изрази на лица ги питах какво мислят, че се случва и какви емоции се изразяват.
2. За споделяне на опит организирах групова дейности, в която децата от аутистичния спектър и децата в норма споделяха опити и интереси в спортно щафетно състезание по двойки, което помогне за създаване на взаимна връзка и партньорство.
3. За познаване и приемане на различията проведох беседа, в която изтъквах различни черти и качества на всяко дете, за да разберат, че всеки един от нас е уникален и има свои силни страни.
4. Организирах ролева игра за развиване на емпатични умения, в която децата се представят в ролята на другия, имитират действия и неговите емоции.
5. За сътрудничество предложих задача – общ проект, в която рисуваха заедно „Морско дъно“ върху стреч фолио. Рисуваха който каквото може за достигане на обща цел/картина.
6. За подкрепа и разбиране насърчавах децата от аутистичния спектър и децата в норма да бъдат емпатични и подкрепящи един към друг, като поощрявах взаимната помощ, внимание и търпение в разнообразни моменти и дейности от дневния режим.

Дейности, които реализирах за развитие на социални умения:

1. Структурирани игри, които предоставят ясни правила и роли като насърчавах сътрудничество и взаимодействие – „Семейство“, „Магазин“;
2. Визуални помощни карти и символи, за да помогна  на децата да разберат и се ориентират в различните социални ситуации – без да използвам реч, за да усетят невербалното общуване.
3. Игра – драматизация „Дядо вади ряпа“, в която всички деца могат да се включат и получат роля.
4. Социални истории – кратки, описателни с илюстрации които представят конкретна социална ситуация. Децата демонстрираха очакваното поведение. Това им помогна  да разберат и предвидят различни аспекти на социалното взаимодействие.
5. Партньорска работа – организирах групов проект с конструктор „Лего“ „Нашата детска градина“, в който децата бяха разделени на малки групи, всяка от които  имаше задачата да построи определена част, накрая частите се събраха в общ обект.
6. Групови излети и посещения на жп гара, на съседно училище, на хлебарница

Важно е да бъдем търпеливи към  децата през тези дейности, като създадем сигурна и подкрепяща среда за взаимодействие.

3) В контролният етап от изследването проведох повторно анкетата от първия етап. Направих оценка и анализ на  ефективността на приложените дейности и програми и проверих дали поставените цели са  изпълнени.  На този етап наблюдавах промените настъпили в поведението на децата, техните взаимоотношения и умения.

Крайният резултат от експеримента е:

Взаимодействието от ранна детска възраст на деца в норма с деца в неравностойно положение  води до по-толерантно приемане на различията и готовност за оказване на подкрепа. Положителният анализ на резултатите показва, че участниците в изследването проявяват високо ниво на емпатия. Високата емпатия подчертава способността на децата да разбират и споделят емоциите на другите, да проявяват съчувствие и да се включват в емоционално взаимодействие.  Който има емпатични черти в характера си, то той носи и запаса от  социалните умения, така необходими ни за щастлив и независим живот.