ДИАГНОСТИКА НА ТРЕВОЖНОСТТА ПРИ 6–7 ГОДИШНИТЕ ДЕЦА

В статията е разгледан проблемът за диагностиката на тревожността при 6–7-годишните деца. Представени  са подходящи анкети и тестове за определяне степента на тревожност на децата в предучилищна възраст.

Реализирането на основните принципи, върху които се изгражда съвременната детска градина предполага разчупване рамките на еднообразието както по отношение на формите и методите на обучение, така и по отношение на организацията и съдържанието му. Това налага необходимостта  педагозите да търсят и оптимизират всички  компоненти, от които зависи ефективността на учебния процес.

Когато децата са с неадекватно високи нива на тревожност, ефективността на учебно-възпитателния процес чувствително се снижава. Ето защо е много важно навременното ѝ откриване и диагностициране, особено при прехода от детска градина към училищно обучение при 6–7-годишните деца.

Диагностиката на тревожността е актуална практическа задача, за чието решаване от първостепенно значение е използвания инструментариум. Ранната идентификация на децата „в риск“ е предпоставка за своевременна помощ за преодоляване на затрудненията в адаптацията към училищната система.

Въз основа анализа на специализираните източници, както и актуалността на проблема за превенция на тревожността при 6–7-годишните деца формулирах следните:

Цел: Да се разработи и пробира педагогическа технология за превенция на тревожността при 6–7-годишните деца в детската градина.

Задачи:

1. Да се проучи и анализира специализираната литература по изследвания проблем;
2. Да се приложат адекватни изследователски методи за установяване на тревожността при 6–7-годишните деца;
3. Да се установи преобладаващата форма на тревожно поведение при изследваните деца на констатиращия и контролния етап на експерименталното изследване;
4. Да се проучи мнението на родителите за проявите на тревожност при децата им;
5. Да се проучи мнението и отношението на детските педагози в качеството им на експерти по изследвания проблем;
6. Да се апробира на формиращия етап на експеримента педагогическа технология за превенция на тревожното поведение на 6–7-годишните деца чрез прилагане на игрови и арт-методи;
7. Да се представят и анализират резултатите от експерименталното изследване.

Предмет на изследване са формите на педагогическо взаимодействие с 6–7-годишните деца за превенция на тревожността.

Обект: Проявите на форми на тревожно поведение при децата.

Хипотеза: Предполага се, че ако се разработи пакет от форми, методи и техники на педагогическо взаимодействие за превенция на тревожността в предучилищна възраст, съобразен с възрастовите характеристики и индивидуални особености на изследваните деца, то може да се очаква снижаване на тревожното поведение в детската група в различните режимни моменти в условията на детската градина.

Обхват: Двадесет и осем деца от четвърта възрастова група – 6–7-годишни от ДГ „Калина Малина“, гр. Пазарджик.

Хронологична рамка на изследването: Експерименталното изследване е с продължителност от осем месеца в периода септември 2023 – април 2024 г.

Опирайки се на Г. Бижков, според когото „В най-общи линии диагностиката представлява един добре организиран, целенасочен и преднамерен процес на получаване на информация, знания за реални педагогически явления и процеси, които искаме да изучим, за да ги развиваме и усъвършенстваме. Тази информация се използва по-нататък за описание, обяснение и прогнозиране развитието на тези процеси и явления, в което се състои същността на диагностичната процедура“  (Бижков  1999: 35), избрах подходящи тестове за диагностика на нивото на тревожност при 6–7-годишните деца.

Знаем, че качеството на всяка диагностична дейност се определя  в значителна степен от използваните методи. Придържайки се към основните изисквания при избора им, а именно обективност, надеждност, валидност и стандартизиране, както и начина на провеждане, се насочих да ползвам следните тестове:

1. Проективен тест за оценка на тревожността по Р. Темпъл, В. Амен, М. Дорки, предназначен за деца от 4 до 7-годишна възраст; свидетелства за нивото на емоционална приспособеност на детето към социални ситуации и дава косвена информация за характера на взаимоотношенията му с връстниците, в семейството и колектива. Състои се от 14 рисунки, всяка от която представя някаква типична за живота на детето ситуация. Лицето на детето е с недовършени контури. Към всяка основна рисунка има две допълнителни, като на едната е изобразено усмихващо се лице, а на другата – натъжено.

Рисунките се представят пред детето в строго определен порядък (номерирани са). Интервюто се провежда в отделна стая. Преди да представи всяка от рисунките, изследователят дава инструкция,   след което резултатите се подлагат на количествен и качествен анализ. Изчислява се индекс на тревожност по формулата:

ИТ = брой на емоционално негативните отговори   х 100%

                                            14

В зависимост от състоянието на индекса децата се разделят в три групи:

А) с високо ниво на тревожност  (ИТ=повече от 50%);

Б) средно ниво на тревожност (ИТ=от 20 до 50%);

В) ниско ниво на тревожност (ИТ= от 0 до 20%).

2. Диагностика на явната тревожност чрез теста „Червен дом – черен дом“ на М. Панфилова и А. Захаров, който дава възможност да се установят и уточнят преобладаващите видове страхове чрез индивидуална беседа от 29 възможни неблагоприятни ситуации. Резултатите се обработват, като се събира броят на „страшните страхове“ и се сравнява с възрастовите норми.  За 6–7-годишните деца в норма са 9 страхове при момчетата и 11 при момичетата.
3. Анкета с родителите за установяване нивото на тревожност при детето по Г. Лаврентьева, Т. Титаренко – съдържа двадесет твърдения, които могат да предизвикат тревожност. Попълват се за всяко едно дете от неговия родител, след което резултатите се обработват. За всеки положителен отговор се дава един бал. Така се определя степента на тревожност:

• от петнадесет до двадесет бала е високо ниво на тревожност;
• от седем до четиринадесет бала – средно ниво на тревожност;
• до шест бала – ниско ниво на тревожност.

 

4. Анкета с учителите в ролята им на експерти по метода Сиърс – въз основа на наблюдение децата се оценяват според характеристиките на скалата на Сиърс (четиринадесет на брой). При обработка на данните се отчита броят на положителните отговори на учителя относно поведението на детето.

• един до четири положителни отговора – ниска степен на тревожност;
• пет – шест – средна степен на тревожност;
• седем и повече – висока степен на тревожност.

 

След това се пристъпва към използване на математико-статистическа обработка на резултатите. Използването на удачни статистически методи и техники за анализ на резултатите от педагогическите изследвания е с цел високата им надеждност; установяване на отношения между числовите стойности и техните зависимости; доказване хипотезата на изследването и аргументиране на изводи от изследователя. За тази цел трябва да се съобразим с обема на извадката, с броя на променливите, които се наблюдават и измерват, използваната оценъчна скала, поставената цел, хипотезата и др.                        След това се пристъпва към вариационен, персантилен и алтернативен анализ  на данните. Тъй като отговаря на условието да е една експериментална група (под 30 деца), приложих t-критерият на Стюдънт, даващ възможност да се съпостави признак (ниво на тревожност на изследваните деца), измерен в една и съща група, но в различни условия (преди и след използването на педагогическата технология).

След провеждане на повторна диагностика на контролния етап на експерименталното изследване сравних получените резултати със същата методика от констатиращия етап, прилагайки авторска програма на формиращия етап, ми позволяват да направя следните изводи:

1. Трудностите в снижаването на високи нива на тревожност успешно могат да бъдат установени чрез изготвяне на личностен профил на поведенческата, социалната и емоционално-личностна сфера на детето, определящи неговата функционалност.
2. Процесът на успешна адаптация към детската група се основава на ранното им откриване и възможността за оказване на педагогическа подкрепа.
3. Децата с изразени високи нива на тревожност и поведенчески трудности функционират на по-ниско ниво на адаптация към средата в групата в сравнение с децата без изразени такива, поради което помощта се насочва към понижаване нивата на тревожност.
4. Целенасоченото използване на групови модели на педагогическо въздействие от учителите в групата при деца с високи нива на тревожност може да доведе снижаването ѝ; влияе върху когнитивното развитие на децата и върху тяхното поведението.

Теоретичният анализ на литературата по изследвания проблем показа, че тревожността се определя като преживяване на емоционален дискомфорт, свързан с очаквани неприятности, предчувствие за предстояща опасност, което за  разлика от  страха, няма конкретен образ. Тревожността има тенденция да се самоукрепва и самоподдържа, което има отрицателно въздействие върху успеха на децата. Външно тревожността може да се прояви по различни начини, така че диагностицирането на нивото на тревожност трябва да бъде изчерпателно. В съответствие с това бяха избрани методи на изследване, насочени към оценка на нивото на тревожност на децата в групата.

В резултат на констатиращия етап на експеримента беше установено, че децата участващи в изследването, изпитват средно и високо ниво на тревожност, което е индикация за прилагането на мерки, насочени към нейната корекция. Отчитането на идентифициращите характеристики на децата прави възможно формулирането на цел и задачи на корекционната програма за намаляване нивото на тревожност, насочена към развитие на положително себевъзприятие, облекчаване на телесния и емоционален стрес, повишаване на самочувствието, подобряване на комуникационните умения и в резултат на това намаляване нивата на тревожност. В резултат на това се подобрява настроението, има по-продуктивна комуникация с връстници, възпитатели и членове на семейството, развива се способността за вербализиране на емоционалното състояние.

Базирайки се на получените налични данни от резултатите на тревожността на 6–7-годишните деца, препоръчвам да се продължи работата по отношение снижаване на нивата на тревожност. За постигане на максимални резултати, с оглед подготовката им за училище, възпитателно-образователния процес в предучилищна възраст трябва да е непрекъснат, целенасочен, съобразен с възрастовите и индивидуални особености на децата от целия предучилищен период. Така детето ще пристъпи прага на училището с увереност, ученето за него ще бъде не непосилна задача, а радост и удовлетворение от постигнатите лични резултати.