ПЕДАГОГИЧЕСКА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ ПРЕДСТАВИТЕ ЗА ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ФИГУРИ И ФОРМИ ПРИ 6–7-ГОДИШНИТЕ ДЕЦА

В съвременното технологично и непрекъснато модернизиращо се общество тенденциите за подбор на подходяща иновативна педагогическа технология е приоритетна задача на предучилищното обучение и образование в съответствие с новата образователна парадигма, грижата за цялостното личностно развитие на децата и адекватната им интеграция и социализация в съвременния социум.

Детската градина като основна институция и функционираща система в предучилищното образование чрез изучаваните образователни направления в нея „полага“ основите за формиране фундамента на детската личност.

Педагогическата технология за формиране на представите за геометричните фигури и форми при 6–7-годишните деца в детската градина се обуславя от учебното съдържание, целта, задачите, методите на обучение по образователно направление „Математика“,  ядро „Равнинни фигури и форми“ и цялостната конгнитивно-познавателна геометрична готовност на децата за училище.

Д. Павлов отбелязва, че всяка дейност, насочена към постигане на конкретен резултат в процеса на формиране и развитие на човека и която има технологичен характер може да се нарече един или друг вид технология (Павлов  2007: 26).

Предвид възрастовата и календарна обусловеност на децата (6–7-годишни) педагогическата технология за формиране на представите за геометричните фигури и форми е съобразена с игровия подход и характер на предметно-практическата дейност на педагогическите ситуации в предучилищното образование.

„Процесът на овладяване на система от знания за геометричните фигури е един от ефективните пътища за умственото развитие на детето. Чрез организиране на игрови и предметно-практическа дейност, формираме у децата представи и понятия за геометричните фигури, не само като сензорни еталони за форма, но и като математически обекти” (Величкова  2007).

Педагогическата технология по ядро „Равнинни фигури и форми“ от образователно направление „Математика“ в детската градина се основава на геометрията като предмет за формиране на представи, знания и умения за геометричните фигури и форми при 6–7-годишните деца в предучилищна група.

Основавайки се на теоретичните понятия за Геометрията и съчетавайки педагогическата технология с игровия подход в предучилищното образование (с оглед правилното формиране на представи за геометричните фигури и форми),  правилният избор на педагогическа технология за формиране на представи за геометричните фигури и форми трябва да е база за развитие на основни фактори при 6–7-годишните деца, а именно:

– Развитие на когнитивно-познавателните структури: Изучаването на представите от децата за геометричните фигури и форми може да ни помогне да разберем как те възприемат и разбират света около тях. Това ни дава представа за техното когнитивно-познавателно развитие и способността им да обработват информацията и да решават проблеми.

– Развитие на учебните методи: Резултатите от изследването на представите на децата за геометрични фигури и форми могат да помогнат на учители и педагози да развият по-ефективни учебни методи и технологии, които да отговарят на индивидуалните нужди и възможности на децата.

– Идентификация на проблеми и недостатъци: Чрез диагностика на представите на децата можем да идентифицираме проблемни области или недостатъци в тяхното разбиране на геометрични фигури и форми. Това ни дава възможност да насочим специфични обучителни дейности или интервенции, които да помогнат на децата да подобрят своите умения и разбиране.

– Подобряване на учебната среда: Разбирането на представите на децата за геометрични фигури и форми може да помогне да се подобри учебната среда и да се предостави по-подходяща подкрепа за тяхното образование. Например, ако открием, че децата имат трудности с определена геометрична концепция, можем да променим начина, по който я представяме и обясняваме, за да ги подкрепим по-добре, като използваме нова или иновативна технология за подобряване на нивото на усвоения материал при формиране на представите на децата за геометричните фигури и форми.

– Прилагане на резултатите в практиката чрез педагогическата технология: Резултатите могат да се приложат с цел подобряване на образователният процес и повишаване качеството на обучението на децата от предучилищна възраст.

Педагогическата технология по ядро „Равнинни фигури и форми и форми“ в детската градина е съобразен изцяло с методическите изисквания и системата от задачи за формиране представите за геометричните фигури и форми при 6–7-годишните деца.

Геометричното съдържание обхваща обучаващи и творчески задачи за изучаване на геометричните фигури в два аспекта:

• геометричните фигури се изучават като сензорни еталони за форма, т. е. те изпълняват функция на мерки при сравняване и опознаване формата на обекти от заобикалящия ни свят;
• геометричните фигури се изучават като абстрактни математически понятия, което налага изграждане на елементарни представи у децата за тях.

 

Система от задачи за подготвителна група (6–7-годишни):

1. Затвърдяване знанията за геометричните фигури, структурата и названията им.
2. Запознаване с правоъгълник. Съпоставяне и сравняване с квадрат. Обобщаване на понятието четириъгълник.
3. Изучаване и обобщаване на съществените свойства на всяка от изучените фигури.
4. Систематизиране и обобщаване на геометричните знания и уменията за композиране, съпоставяне и др.
5. Чертане на геометрични фигури в мрежа от големи квадратчета.
6. Използване на измерването при изучаването на фигурите и при чертането.
7. Изграждане на елементарни представи за симетрия, ритмика и геометрични преобразувания.

Педагогическата технология за формиране на представи за геометричните фигури и форми при 6–7-годишните деца е съобразена с анализ и на познавателното съдържание, структура, свойства на геометричните фигури (изучаването на фигурата като математическо понятие в програмните системи за предучилищна възраст.

Изучаването на понятието геометрична фигура като абстрактно-математическо понятие е свързано с изграждане на представи у детето за вътрешната структура и свойствата на фигурите. За да отдели структурните части на дадена фигура, детето извършва анализ на различни геометрични модели. Чрез синтез на отделните части детето сглобява фигурата и обобщава представите си за нея. Съпоставя различни фигури и ги сравнява. За да извърши тази сложна аналитико-синтетична и обобщаваща дейност, детето овладява система от похвати. Освен похват за определяне на формата и структурата на фигурите е обследването, паралелно с назоваването, броенето, моделирането и др.

–   Обследване на структурата на геометрична фигура. Показва се модел на геометрична фигура. Учителят показва начина на обследване на структурните елементи на фигурата.

–   Назоваване на термини, на понятия, свързани с геометричната фигура. От една страна, учителят съобщава термините, но от друга, трябва да изисква децата правилно да ги повтарят при началното им усвояване. При всяка ситуация, свързана с изучаване на геометрични фигури, трябва да се активизира геометричната терминология и обосновка на съжденията на децата.

–   Сравняване на геометрични фигури. Същността на този похват се изразява с изучаване на дадена фигура чрез вече изучена, позната фигура. Сравняването на фигури се разкрива чрез по-частни похвати:

• сравняване чрез налагане: поставят се модели на две фигури един върху друг, така че да се сравнят по дължина страните, по големина – ъглите. Този похват може да се използва при установяване свойствата на правоъгълника и квадрата;
• сравняване чрез прилагане или доближаване: на една плоскост се поставят една до друга две фигури, за да се сравнят дължините на страните им;
• сравняване чрез съпоставяне: установява се наличието или отсъствието на всеки елемент от еталона в предмета, който се оценява по форма;

 

–   броене – използва се като основен похват при изучаване на нова фигура и като помощен похват при съпоставяне на две фигури. Преброяват се страните, върховете, ъглите на фигурите и се сравняват по брой;

–   моделиране на геометрични фигури. Моделирането е основен похват в геометрията, тъй като винаги се работи с модели на геометрични фигури;

• моделиране на фигури чрез възпроизвеждане на формата. Упражненията се поднасят в система, която стимулира мисленето на децата. Предлаганите материали за моделиране трябва да се подбират така, че да създават проблемни ситуации и да развиват гъвкавостта на мисленето;
• моделиране чрез преобразуване на фигура (получаване на фигури от дадена фигура чрез прегъване и разрязване);
• моделиране чрез чертане на фигури в квадратна мрежа (лист от тетрадка с големи квадратчета за първи клас). Похватът е свързан с умения за измерване и знание за единица мярка. Предхожда се от дейности за рисуване в мрежата на цветни пътечки, фризове, килимчета.

 

Моделирането – преобразуването на фигури помага на децата да разберат зависимостта, която съществува между различни фигури с по-сложна структура, например преобразувайки различни по вид отворени линии в затворени, децата сами получават модели на различни геометрични фигури. Чрез моделирането децата осмислят понятията кръг, триъгълник, квадрат и правоъгълник. Сравнявайки тези фигури помежду им, децата разбират по какво те си приличат и по какво се различават.

–   Композиране на фигури – същността на похвата се изразява в съставяне на дадена композиция от геометрични фигури (свободно или по образец). При свободното композиране децата получават набор от малки цветни геометрични фигурки и сами подреждат композиция. Композирането по образец е два вида:

• композиране на геометрична фигура от фигури: дава се образец на фигурата със съставните ѝ геометрични фигури.

 

„В подготвителна група децата са усъвършенствали уменията за разпознаване и назоваване на геометрични фигури в геометрични композиции; имат умения за групиране на няколко предмета по форма, големина, цвят; припознават геометрични фигури в предмети от природата и предметния свят; проявяват творческото мислене и въображение при комбинирането на геометрични фигури; рисуват геометрични фигури и обекти в квадратна мрежа по образец чрез определени координати (ред, колона, квадратче); развиват пространствено мислене и ориентиране при пренасяне на фигури; различава пространствените посоки; ориентира се в дву- и тримерното пространство, както и в социалния свят (форма на телевизор, часовник, автобус и др.). В тази възраст се стимулира пространственото въображение чрез различни похвати в игрова форма за промяна на геометричната фигура чрез прегъване, рязане, рисуване, съчетаване. Осмислянето и научаването се стимулират с гатанки за фигурите, задачи за преброяване, оцветяване и сравняване на фигури“ (Образователен сайт Буквички.ком).

По-високата степен на развитие на познавателните процеси у 6–7-годишните деца благоприятства аналитичното възприемане не само на геометричните фигури като абстрактни образи на реално съществуващите предмети от действителността, а и на техните елементи и основни математически закономерности. Представите се затвърдяват и обобщават, което е важно условие за формиране на понятието геометрична фигура. Налице е съпоставяне на съществуващата в умствен план представа за геометрична фигура.

На определен етап от умственото развитие на децата от предучилищна възраст се формират обобщени представи за отделни геометрични фигури. Този процес е възможен тогава, когато е изпълнено условието за съхранение на основния признак – формата. Умението да се съхрани формата при оценяване на предметите води до снижаване на глобалността – възприемане на съществения признак (форма) и абстрахиране от несъществените. В процеса на овладяване на геометричната форма децата се запознават с някои елементи на фигурите – върхове, страни, ъгли. Пропуски в познавателния процес или зле структурирана методика води до формиране на неточни и неясни представи, напр. за разликата между връх и ъгъл, за страна, за приликите и разликите между квадрата и правоъгълника, между квадрат и куб.