Обогатяване знанията на второкласниците за родния град чрез използване на Дървото на успеха

За да се обогатят знанията на второкласниците за родния град Дряново, се разработва и апробира експериментално дидактична технология по родинознание – Дърво на успеха. Чрез него учениците се  мотивират и имат ясна представа за задачите и целта на дейностите, свързани с опознаване на родния край. След използването на Дървото на успеха се разширяват и обогатяват знанията и се стимулира  изследователската и познавателната активност на учениците. Резултатите от експерименталното изследване са много добри.

Дря̀ново е малко градче, разположено в подножието на Стара планина, в Централна Северна България. Намира се в област Габрово, на кръстопътя между Северна и Южна България. В близост са градовете Велико Търново, Трявна, Габрово и Севлиево.

Дряново е моят роден град. Тук съм родена и пораснала. Тук е моето семейство. Тук съм учила. А сега работя като учител I–IV клас в същото училище – СУ „ Максим Райкович”. Всяко селище има своя история, настояще и бъдеще.

Името на Дряново се свързва с изобилието на дрян в околностите му. Дрянът е дървото, което в още неприключилата зима е напъпило и бърза да цъфне.

В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров – в пещерата ,,Бачо Киро” край Дряновския манастир. Има много останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните. На платото ,,Орлово гнездо” се намират  останки от старинни крепости. По време на османското владичество Дряново успява да запази българския дух, а Дряновският манастир е сред големите пазители на българските вяра, писменост, традиции, култура като цяло. Тук през 1778 г. в центъра на Дряново е построена часовникова кула. Занаятчиите трябвало да знаят точния час. Това бил знак, че Дряново е развито селище. Дряновската часовникова кула е една от първите в България. През Възраждането градът дава на българската култура личности, които се борят за запазване на българщината. Максим Райкович дарява пари за няколко български училища. Завещава средства за построяване на училище в Дряново, което обединява трите съществуващи до момента училища. В тях винаги се е преподавало на български език. Известна е Дряновската строителна школа, чиито най-ярък  представител е Колю Фичето. Много дряновци участват в Априлското въстание от 1876 г.  В продължение на девет дни в Дряновския манастир се води тежка битка на четниците на Бачо Киро и поп Харитон с многобройния турски аскер – най-продължителната и една от най-епичните битки по време на въстанието. Освобождението на Дряново настъпва на 12 юли 1877 г. (нов стил). След освобождението на територията на общината възникват няколко големи фабрики. Хората се раждат, работят и живеят в своя град. Сблъскват се с трудности и ги преодоляват. Успяват да направят града си по-добър за живеене. През 1907 г. започва изграждането на канализацията в града, а от 1927 г. Дряново вече е и електроснабдено. През 1930 г. Дряново е обявен за планински курорт.

История, преплетена с безкрайно красива природа в този край. Дряновският манастир, бистрите води на р. Дряновска, водопадите, Дряновска екопътека. Зеленина и спокойствие, хармония и чувство за единение с природата. Всичко това е Дряново и неговата околност.

Гордея се, че съм родена в Дряново. Моят живот е неразривно свързан с него. В забързаното ежедневие не усещам тази връзка. Но когато вървя по дряновските улици, просто за да се разходя, изпитвам чувството, че съм си у дома. Паветата по старинните улици, къщите, край които минавам, носят дъха на миналото. Усещането, че тук и сега присъства историята, е неповторимо. Тази история просто е в нашето настояще. Тя ще ни помогне да мечтаем и изградим бъдещето. От Дряново започва обичта ми към всичко ценно – семейство, приятели, Родина. От тук започва обичта и на моите ученици. И тяхното родно място е гр. Дряново. Не знам дали е мисия или не, но аз съм човекът, който трябва да даде всичко от себе си, за да научи децата. Не говоря само за учебен материал. Става дума за много по-важни неща като обич, уважение, чувство за принадлежност, родолюбие. Това не се учи от учебник. Това се възпитава и ражда  като усещане, като съпреживяване, като състояние на духа. Личният пример на учителя е от голямо значение за учениците. Ето защо моят избор е да ги запозная с историческите и архитектурни забележителности на гр. Дряново и неговата околност. Иска ми се да накарам децата да опознаят и обикнат мястото, където са родени. Нека се гордеят с него. Нека посетят и други места в България и по света. Но нека обичта ги връща в родния град – обогатени духовно и готови да му дадат най-доброто от себе си. Не е случайно казаното от Колю Фичето:  „Можете да сте господари на всичко или роби на всички – от вас си зависи. Ама помежду си не градете толкоз дувари, дето да ви делят, ами повече мостове – да ви събират!“.  Мостовете на времето и мостовете между хората са ценности, които трябва да пазим. Завещаното от Уста Колю Фичето трябва да свързва поколенията житейски  и да  ги сближава духовно. А хората? Хората са тези, които ще знаят и помнят родното място и неговата история. И пак хората са тези, които ще предадат на идващите след тях обич, гордост и преклонение.

В началото на втори клас учениците имат бегла представа за гр. Дряново. Те знаят, че са родени тук. Играли са и са се разхождали в паркове и градинки. Родителите са им показвали сгради и са ги водили на Дряновския манастир. Но това е било, когато децата са били по-малки и трудно са осъзнавали значимостта на чутото и видяното. Във втори клас те вече се запознават със своето родно място в миналото и в настоящето. Придобиват знания за забележителностите на града и труда на хората в родния си край. Умеят да определят и какви транспортни средства има в родното селище. Учебният материал по родинознание във втори клас предлага възможност да бъде опознато родното селище. След приключване на раздела направихме тест, чрез който да проверя какво е усвоено от заниманията в учебните часове. Оказа се, че четирите учебни часа са недостатъчни, за да мога да кажа, че моите ученици познават родния си град. Това ме мотивира да използвам комбинация от методи и форми на работа  извън учебното време и да накарам децата да опознаят по-добре града си. Бях сигурна, че неминуемо те ще  обикнат повече Дряново.

Проведох експериментално изследване на тема ,,Обогатяване знанията на второкласниците за родния град чрез използване на Дървото на успеха”. Целта на изследването беше  да се разработи и апробира експериментално дидактична технология (Дърво на успеха), свързана с  обогатяване знанията на второкласниците за родния град.

За постигане на тази цел си поставих следните задачи:

1. Да се установят и проследят знанията на второкласниците за родния град на констатиращия и на контролния етап от експеримента чрез дидактичен тест.
2. Да се разработи и апробира на обучаващия етап от експеримента дидактична технология (Дърво на успеха), чрез която второкласниците ще имат ясна представа за задачите и целта на дейностите, свързани с опознаване на родния край. Дидактичната технология се прилага на обучаващия етап на експеримента.
3. Да се докаже хипотезата на експерименталното изследване.

Хипотеза: Ако се разработи и апробира подходяща дидактическа технология (Дървото на успеха), чрез която второкласниците ще бъдат мотивирани и ще имат ясна представа за задачите и целта на дейностите, свързани с опознаване на родния край, то може да се очаква разширяване и обогатяване на знанията и стимулиране  на изследователската и познавателната активност на учениците.

Предмет: Целесъобразност и ефективност на дидактичната технология по родинознание чрез приложение на Дървото на успеха

Обект: Знания и умения на учениците от втори клас за родния град.

Дървото на успеха (вж. фиг.1) представлява схема, на която учениците ясно виждат поставените им задачи и се движат към целта. Обединени са няколко метода и форми на обучение (наблюдение, беседа, разказ, посещения на исторически и архитектурни забележителности в града, работа в екип, работа с родители, срещи и дискусии, издирване на интересни факти за града и забележителни личности, работа с книги). Накрая завършваме с празнична вечер, посветена на гр. Дряново на тема ,, Нося те в сърцето”. На констатиращия етап от експерименталното изследване (в средата на месец ноември) се направи Тест №1 с избираеми и свободни отговори. Резултатът от постиженията на учениците беше задоволителен. След прилагането на Дървото на успеха и мотивирането на децата беше направен Тест №2  (същият като Тест №1). На контролния етап (края на месец май) се установи, че знанията и уменията на учениците, свързани с родния град са на много по-високо ниво. Резултатът бе много добър. През цялата учебна година  (формиращият етап от експеримента) ние се запознавахме с живота и делото на известни дряновци, посещавахме архитектурни забележителности, срещахме се с интересни хора, възпитаници и бивши учители в нашето училище. Децата научиха много. Проведохме и игра ,,Екскурзовод в Дряново”, в която учениците разказваха на туристи за забележителности в града. Родителите на второкласниците също бяха съпричастни към изпълнението на поставените задачи. Те помогнаха да бъдат открити стари снимки на сгради и улици в Дряново и съответните им нови такива. Учениците сами се разпределиха в екипи и направиха постери (вж. фиг. 2, 3, 4 и 5). Създадоха и собствени рисунки на сгради и улици. Това им донесе много положителни емоции и се почувстваха удовлетворени и  значими, когато сами видяха резултатите от своя труд. Най-запомняща беше вечерта, посветена на гр. Дряново ,,Нося те в сърцето”. Второкласниците представиха своите рисунки и постери пред родители и гости. С удоволствие пяха песни за града и танцуваха. Участваха в сценка, представяща задявка между мома и ерген в миналото. Показаха на гостите как е изглеждал животът на хората преди много години. Финалът на празничната вечер беше песента ,,Мечта за изгрев” (музика Борис Чакъров, текст Румен Николов). Тя свърза миналото, в което се потопиха децата, с бъдещето, което е пред тях.

Целта на експерименталното изследване беше постигната. Хипотезата – доказана. Дървото на успеха накара децата да извървят стъпка по стъпка пътя до опознаването на родния град и неговите значими личности. Второкласниците дори не подозираха, че се движат от корените към върха на дървото. Те стъпваха върху здравата основа на миналото, за да стигнат до своето днес. Бих била щастлив учител, ако съхранят наученото в сърцата си и погледнат към утрешния ден с мечти, които да ги доведат в Дряново отново.

Фиг. 1    Дървото на успеха