Училищният вестник „Ботевец“ и формирането на ключови компетентности у учениците

Издаването на училищен вестник като дейност в клубове по интереси е процес, в който се развиват ключови компетентности, необходими за пълноценната социална реализация на индивида. Журналистическата дейност на учениците надгражда знанията им по български език и литература, формира ги като личности с ясно изразена гражданска позиция, развива ключовите компетентности, създава им усещане за значимост и отговорност към случващото се в средата, в която живеят.

Образованието е процес, който включва обучение, възпитание и социализация. Съвременното училище цели да подготви младите хора в съответствие със социалните потребности, т.е. да осигури на учениците възможности за усвояване на необходимия опит (знания, умения, компетентности), гарантиращи им успешното включване в обществото.

Училищният вестник „Ботевец“ отразява класните и извънкласните дейности в Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. Екипът на вестника е съставен от ученици от IХ клас. Това, което ги обединява, е доброволността и мотивацията да отразяват всички събития в училището. Участието им в подготовката, издаването и разпространението на училищния вестник разгръща индивидуалните потребности на учениците, заложбите и способностите им. Допълва, развива и надгражда знания, умения и компетентности, свързани със системата на българския книжовен език (общуване на роден език). Развива ключовите компетентности (дигитална компетентност, умения за учене, обществени и граждански компетентности, инициативност и предприемачество, културна осъзнатост и творчество).

        Издаването на печатно произведение е дълъг и сложен процес, който се състои от много операции, в чието изпълнение вземат участие различни специалисти, но в училищна среда функцията им се изпълнява от ученици, доброволно влизащи в различни професионални роли. Издаването на училищния вестник „Ботевец“ позволява на учениците да се запознаят с основните етапи при създаването на печатен продукт, да се включат активно в живота на гимназията, като отразяват успехите на своите съученици в различни класни и извънкласни дейности. Да осмислят свободното си време чрез насочване към дейности за развитие на индивидуалните им способности и интереси. Създават се условия за развитие на социална принадлежност, засилване на културната и национална идентичност, повишаване на етническата толерантност и мултикултурна интеграция. Развиват се умения за живот в XXI в.

Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ е първата строителна гимназия в новоосвободена България, създадена през 1909 г. Училищният вестник е трибуната, от която учениците заявяват своята позиция от петдесетте години на ХХ в. Издаването му има прекъсване от около петнадесет години (в годините на преход от тоталитарно към демократично общество) и в своята история отразява събитията в училищния живот и изявите на своите възпитаници в различни сфери. От 2009 г. вестникът отново започва да излиза – обикновено по пет броя в рамките на учебната година. Форматът на вестника е А3, с което се осигурява по-голямо удобство при прелистване на страниците, а от 2017 г. вестникът излиза и в електронен вариант. Текстът на журналистическия материал не е разделен в колони. Динамиката в аранжирането на страниците се получава от вмъкването на снимков материал.

В процеса на създаване на журналистическия материал учениците се сблъскват с редица трудности (ограничения във времето, затруднения при създаването на текст, организационни или лични проблеми). Осъзнават, че „малкото училищно вестниче“, на което някои ученици гледат с пренебрежение, е резултат от много усилия. Радват се на своя продукт, но и всеки път откриват някакъв пропуск (редакторски, технически, в аранжирането на страниците). Научават се да анализират, да бъдат самокритични, т.е. стремят се да се  усъвършенстват и развиват. За гимназистите журналистиката е допълнителна професия (излиза извън основната им „професия“ ученик). Младите журналисти се занимават със събирането, преглеждането, проверката и разпространението на актуални новини в СГСАГ. Но тяхната журналистическа дейност не е само продукт, а и двустранен процес. Те дават възможност за съучастие на публиката в отразяването на събитията, която филтрира съобщенията чрез своя собствен опит и разбиране. Съучастието на ползвателите на журналистическия продукт позволява във вестника да влизат разнообразни и любопитни теми, да се представя гледната точка на младия човек към традициите, културата, събитията в социума. Така значимостта на ученическата журналистика престава да бъде фокусирана върху поредицата дейности, необходими за да се създаде журналистическият материал, а се насочва към цялостното комуникационно въздействие – съпричастност към ученическия живот, формиране на базови и специфични компетентности.

Разнообразни са дейностите на участниците в редакционния екип на училищния вестник. Събират  информация за текущите събития в гимназията и ги разпределят в рубрики и жанрове.  Първият етап от работата е свързан с умения за работа с различни източници на информация  с конкретна насоченост. Тази дейност подпомага развитието на следните ключови компетентности: обществени и граждански компетентности; инициативност и предприемачество; културна осъзнатост и творчество. Учениците развиват своята функционална грамотност (способността за четене и писане на равнище, което дава възможност на личността да се развива и функционира в обществения живот, у дома, в училище и на работа). Развиват също и научната грамотност, която дава инструментариума, с който човек подхожда към неизвестното. Умението да проявиш градивно съмнение към факти, които изглеждат очевидни, да доказателства, да задават  допълнителни въпроси, да общуват прецизно и аргументирано и да очакват това от общуването си с останалите. Ето защо научната грамотност прави учениците самостоятелни, убедителни и хора, които трудно могат да бъдат манипулирани.

Вторият етап е свързан с анализирането, обработването и синтезирането на събраната информация с оглед на определена комуникативна задача. Учениците демонстрират умения за представяне на събраната информация с подходящи езикови средства, като развиват ключова компетентност общуване на роден език. Тази дейност позволява на младите хора да развиват многостранна грамотност (способността да използват уменията си за четене и писане, за да се създава, разбира, интерпретира и оценява критично информация в писмен вид).

Третият етап е свързан с превръщането на събитието в текст. Учениците създават публицистичен текст (статия, информационна бележка, интервю, интервю). Прилагат в писмената си практика знанията за функционалните  стилове в българския книжовен език. Отчитат комуникативните стилотворни фактори (конкретна задача на автора, жанр, тема, функция на текста – да информира и да въздейства). Съобразяват се с обстоятелството, че с подбора и организацията на езиковите средства публицистичният стил цели както да отрази общественото мнение, така и да съдейства за неговото формиране. При създаването на журналистическия материал се доказват знанията на подрастващите за текст, текстова свързаност, композиционни и структурни части на текста, жанрови особености, езикови механизми за въздействие.

Журналистическата информация отразява действителността във вид на определено съобщение. Осведомява училищната общност за актуални, предстоящи или състояли се факти, събития, явления и процеси. Същевременно тя е проява на творчество, защото разделя информационния и интерпретативния дискурс. Изпраща съобщения за всичко, което се случва в живота на гимназията, с надеждата, че адресатът ще ги осмисли като значими за личностното си израстване. Текстовете в училищния вестник предлагат не просто информация, а внушават на личността, че е част от социума и отговорна за случващото се в обществото. Информационният подход се допълва от реторичния. Журналистът използва информацията за убеждаване и въздействие върху съзнанието на аудиторията. В училищния вестник „Ботевец“ похватите на медийното внушение и медийната манипулация се прилагат ненатрапчиво, за да се провокира интересът на учениците и да се „рекламира“ активната гражданска позиция.

Готовият журналистически текст, създаден от членовете на редакционния екип, се преглежда и редактира. Всеки един журналист прави своята авторедакция, след което материалите са преглеждат и от главния редактор. Редакцията осигурява точна, ясна и правилна реч. Така учениците демонстрират своите знания върху език и реч, норми на  българския книжовен език.  Така подготовката на журналистическите материали развива ключовите компетентности: общуване на роден език; умения за учене; обществени и граждански компетентности; инициативност и предприемачество; културна осъзнатост и творчество. Развива се критическото мислене, като стъпва на информацията, задава въпроси с цел решаване на проблем, привежда аргументи и ги обсъжда – на тази база формира собственото си мислене. Развива емоционалната интелигентност и изграждането на удовлетворяващи взаимоотношения в работата, свързана е с умението да се поддържат пълноценни взаимоотношения с другите хора, да се формират дълготрайни приятелства и умения за справяне с ежедневните конфликтни ситуации. Развиват се умения за учене, като ученикът съм намира подходящите източници на информация и оценява надеждността, качеството и стойността й; ефективно управлява времето си, проявява постоянство, работи автономно и дисциплинирано извън училище.

Тъй като журналистическият материал трябва да бъде обработен в текстов файл, учениците прилагат придобитите знания и умения за работа с текстообработващ софтуер (набор, редактиране и коригиране в Word). Работата с текстообработваща програма позволява на учениците да развиват своите дигитални компетентности, да търсят информация от различни източници, да съставят текстов документ, като прилагат знанията си текст и нормативност в българския книжовен език  и уменията си за изразяване. Формира се компетентно и отговорно отношение към новите технологии за обработка на информацията. Развива се дигиталната грамотност – умението да се ползват дигитални технологии, устройства и социални мрежи, за да се търси, намира, организира, обработва, оценява и споделя информация по подходящ начин; както и съпътстващата нужда да се спазват и прилагат специфични правила за сигурност, както и норми, свързани с етичното и законното ползване на информация.

Готовият журналистически материал за съответния брой се разпределя по страници. Страниците се аранжират с подходящ снимков материал, осигурен от самите новинари/репортери или от „нещатни“ сътрудници на вестника. Често качеството на фотографиите не е особено високо, защото се прави от мобилните телефони на непрофесионалисти, но въпреки това те успяват да уловят уникални моменти и емоционални състояния на героите. Снимките провокират любопитството на читателите със своята неподправеност. В предпечатната подготовка се използва програмата индизайн. Тя е водеща в отрасъла дизайн на страници и набор от инструменти за оформление. Позволява да се работи от настолни и мобилни устройства за създаване, преглед и публикуване на печатни издания, електронни книги и интерактивни онлайн документи.

По един брой от всяко издание на училищния вестник „Ботевец“ се предоставя архива на училищната библиотека. Вестник „Ботевец“ има архив и в Столична библиотека,след успешно реализиран проект  „Училищният вестник – гласът на младите“ (2017) съвместно със Столична община и вестник „Аз-Буки“. Редакционният екип на вестника е отличен с награди в Националния журналистически конкурс „Григор Попов“ – Разград, организиран от МОН и РУО–Разград. През 2024 г. в. „Ботевец“ спечели първо място  в категория „Електронни вестници“, а през 2023 г. – второ място в две категории (в категория „Публицистична статия“ Даная Денева със статията „Чудотворци“, посветена на благотворителността, и в категория „Електронни вестници“).

Журналистическата дейност на учениците в клубове по интереси надгражда знанията по български език и литература на гимназистите, формира ги като личности с ясно изразена гражданска позиция, развива творческото мислене, екипната работа, дигиталната грамотност. Развива ключовите компетентности: инициативност и предприемачество, обществени и граждански компетентности, културна осъзнатост и творчество. Създава им усещането за значимост, отговорност към случващото се в средата, в която учат, подготвя ги за реални житейски ситуации, в които те открито и аргументирано заявяват и защитава своята позиция.