Адаптация на децата в детската градина

Тръгването на децата на детска градина е важен момент в живота на децата. Някои от тях се адаптират към новата среда без затруднения, за други адаптацията отнема повече време. Когато са изложени на непозната среда, децата изпитват голям стрес. За да свикнат, те трябва да преминат през процес на адаптация. Адаптацията на децата в детската градина е етап, при който те трябва да привикнат към ново пространство, нови хора – учители, помощник-възпитатели, помощник на учителя, медицински персонал, други деца, както и към нови правила, които се следват в детската група. Адаптацията при някои от децата протича леко – лесна адаптация, други се адаптират малко по-дълго – умерена форма, при трети е изключително труден и дълъг процес – тежка форма на адаптация. За лесното и безпроблемно приспособяване на децата към детската градина са от значение следните фактори: степента на привързаност към значим възрастен; характеристики на взаимоотношенията в семейството; отношението на близките към детската градина; степента на социализация на децата; възрастта на децата; физическо и психическо здраве. Необходимо е целенасочено въздействие върху тези фактори от страна на родителите и на педагозите, за да се постигне оптимално добро ниво на адаптация в детската градина.

По време на своето израстване като личности децата преминават през различни периоди, които ги развиват във физическо, интелектуално, емоционално и социално отношение. Тези периоди започват от раждането и ги съпътстват през целия им живот. Началото се поставя в семейството, което е и първата социална среда, към която децата трябва да се адаптират и от която те черпят своя житейски опит. В семейството децата изграждат първите личностни и социални връзки и овладяват приети норми на поведение. Именно там се изграждат и първите механизми за адаптация към средата, които се изразяват в емоционална привързаност и собствена значимост, усещане за сигурност и подкрепа. Неминуемо идва моментът, когато децата трябва да се сблъскат и с адаптирането си към друга социална общност – детската ясла или детската градина. Тогава те трябва да пренастроят поведението си и отново да преминат процес на приспособяване към новите условия. Адаптацията на децата в детските ясли и градини е привикването на детето към напълно нова среда извън дома си и без присъствието на родители. Някои деца свикват с детската градина по-бързо и лесно, а други по-дълго и по-трудно. Но повечето деца изпитват стрес и емоционални трудности. Причините за това са следните: на първо място прекъсването на изградената емоционална връзка със семейството, в частност с майката. Детето е изградило емоционална привързаност и е следвало определени стереотипи. С постъпването в детската градина то трябва да изгради нови връзки и модели на поведение, трябва да следва и подражава други лиза, които не са присъствали дотогава в живота му и не са били модел за подражание. Втората причина е промяната на дейностите и режима, съобразяване с изискванията в новата детска общност. Друга причина е приспособяването му към различна възпитателно-образователна система, която много се различава от семейната. В детската градина детето ще трябва да се нагажда към регламентирани основни и допълнителни форми на педагогическо взаимодействие.

Ходенето на детска градина първоначално е стрес за децата, тъй като обичайните им дейности и начин на живот коренно се променят, променя се рутината и се следват нови правила. Започва период, в който децата трябва да прекарват значително време без присъствието на майката, заобиколени от непознати деца и възрастни. По време на приспособяването тялото се адаптира към променящите се условия и децата често изпитват следните промени в състоянието им: нарушение на съня, намален апетит, регресия на уменията, липса на познавателен интерес, апатия, агресия, внезапни промени в настроението, чести респираторни заболявания или обостряне на хронични такива.

За да се контролира адаптацията, е необходимо да се вземат предвид редица характеристики. През този период се разбиват старите стереотипи и нагласи. Доста често можете да се наблюдават следните трудности: стрес, страхове, тревожност, повишена емоционалност, недостатъчна психологическа подготовка, отрицателни преживявания, свързани с нови условия. В този случай процесът на адаптация се разделяна три нива. Първо или високо – човекът се е адаптирал напълно към новите условия. Второ или средно – субектът успява да свикне с редица промени, но трудностите все още остават. Трето или ниско – новите условия довеждат до емоционално прегаряне.

Според периода и характера на адаптацията се различават три форми на адаптация на децата в предучилищна възраст: лека (лесна), средна (умерена) и тежка (трудна). Процесът на адаптация не започва в първите дни, а няколко седмици след като децата тръгнат на детска градина. Ако през това време родителите не са забелязали значителни промени и децата в градината се държат както у дома, то имат лека (лесна)  адаптация. Този вид адаптация е характерна за много деца и се случва в рамките на 2 до 4 седмици, когато децата се присъединяват към детския екип. Към тази категория спадат деца, които са по-самоуверени, с добро самочувствие и самооценка, които имат създадени навици и умения за самообслужване (Пампулова  2019). Лесно адаптивните деца спят спокойно, имат добър апетит, в добро емоционалното състояние са, спокойни са и без големи промени в настроението. Раздялата с родителите се случва сравнително лесно и бързо с всеки изминал ден, без плач и след нея децата се чувстват добре и в добро настроение. Децата играят с връстниците си, общуват с учители и помощници. Говорят за своите родители, без да се разстройват, участват в групови занимания, имат близки деца в групата, с които общуват. В този случай поведението на децата може да се обобщи така:

• влизат в групата без сълзи или истерия и остават там;
• реагират адекватно в разговорите с учителите и при общуване с тях ги гледат в очите;
• може да поискат помощ;
• играят с други деца;
• способни са да намерят занимание за кратко време;
• бързо свикват с ежедневието.

 

При средната (умерена) адаптация, която отнема от 30 до 40 дни, характерни особености в поведението на децата са нарушения на съня и апетита, отказ от игри, изразяване на протест или плач, настроението им е нестабилно, децата мрънкат и хленчат и сутрин трудно оставят майките си. В тази категория са деца, които са по-боязливи и нерешителни, по-срамежливи и неуверени в собствените си възможности. Основното важно правило: как децата излизат от детската градина е по-важно от настроението, с което отиват там. Като правило, вечер децата със средна адаптация се сбогуват и казват, че ще дойдат отново утре или изобщо не искат да се прибират. Тази адаптация се счита за най-често срещаната. Средна (умерена) форма – адаптацията отнема до два месеца и децата:

• проявяват отрицателни емоции, плачат след раздяла с майката;
• като се разсейват, влизат в играта и забравят за раздялата;
• общуват с учители и други деца;
• спазват ежедневните правила в групата.

 

Ако след месец децата не напредват – не искат да ходят на градина, спят или се хранят лошо, заекват, повръщат, имат нервни тикове, вероятно имат трудна адаптация. При тях процесите на приспособяване могат да отнемат до три месеца. Характерното за този вид адаптация е емоционалното разстройство, плач, кризи, които се отразяват на общото здравословно състояние на децата –  загуба на тегло, чести боледувания  (Пампулова  2019). Децата са неспокойни, нервни, може да се забележи продължителен отказ от храна, повръщане. Сънят на тези деца е лек, неспокоен, плачат насън, често се събуждат, сънуват кошмари, не желаят да остават сами. Тази адаптация може да продължи до няколко години и децата да се изолират. Тук е важно да спрат да ходят на детска градина и е препоръчително да се направи консултация с психолог: може би отделянето от майката не е завършено или има проблеми с развитието.

В тази форма децата:

• не желаят да контактуват с учители и деца;
• когато се разделят с майките си, те крещят, плачат или се затварят в себе си;
• не искат да се присъединяват към групата;
• отказват игри и храна;
• не искат да спазват дневен режим;
• проявяват агресия или се оттеглят в себе си;
• плачат или се плашат, когато учителят се обръща към тях.

 

Тежката (трудна) форма на адаптация – тя се забавя с няколко месеца, а понякога изобщо не настъпва. В последния случай, когато децата не могат да посещават детска градина, се говори за пълна липса на адаптация. Среща се изключително рядко. Ако в рамките на една година децата не са успели да свикнат с предучилищната образователна институция, добре е да се потърсят специалисти.

Периодът на адаптация може да се счете за приключил, когато всички отрицателни аспекти се стабилизират – децата се чувстват добре, хранят се и спят спокойно и промените в настроението се сведат до минимум.

Самата адаптация протича в три етапа. Първият етап е период на дезадаптация. Характерно е, че всички деца в началото на постъпване в детската градина все пак изпитват стрес и напрежение от новата среда, трудно се отделят от родителите си и често плачат. Вторият етап е период на адаптация. Това е, когато всички защитни механизми на децата са в готовност, въпреки че децата започват да общуват с педагозите, помощниците и връстниците си, но все още тъжат за своите родители. В този етап децата вече посвикват със средата и с правилата, но възможни и често срещани реакции са отказ от изпълнение на някои изисквания в групата. Третият етап е период на компенсация. В него приспособяването е приключило, децата са се адаптирали към групата и правилата, посещават спокойни детската градина, емоционалното им състояние е стабилно (Portal findmykids.org, Adaptation. How to help a child adjust to early education school?, posted 27.06.2021).

Формата на адаптация на децата се влияе от няколко фактора:

• Степента на привързаност към значим възрастен, обикновено майка. Колкото по-уравновесена е привързаността, толкова по-уверено е детето в майка си, толкова по-лесна е адаптацията. Прекомерната емоционална привързаност, напротив, усложнява адаптацията.
• Характеристики на взаимоотношенията в семейството. При чувствителни и внимателни родители децата се адаптират по-лесно към новите условия, докато при строгите родители е по-трудно.
• Отношението на близките към детската градина. Най-трудно е за децата, които са изпратени на детска градина поради натиск от външни обстоятелства, например, ако родителите трябва да ходят на работа. В семействата, където основната цел е социализацията, адаптацията е по-лесна.
• Степента на социализация на децата. В детската градина децата влизат в контакт с много възрастни и връстници. Ако подобна комуникация е нова за децата, те може да изпитат трудности. Следователно, колкото по-широк е социалният кръг на децата преди да посетят предучилищна образователна институция, толкова по-лесно е за тях да свикнат с новата среда.
• Възрастта на децата. Колкото по-големи са децата, толкова по-дълга е адаптацията. Оптималната възраст за започване на посещение на предучилищна образователна институция е от 2 до 2,5 години. На тази възраст децата вече започват да се интересуват от други деца и могат да общуват с тях. В същото време тригодишната криза, свързана с формирането на собственото „Аз“, все още не е настъпила.
• Физическо и психическо здраве. Всяко отклонение от средното затруднява адаптацията. Децата с хронични заболявания (диабет, астма), които често боледуват, изостават в развитието или, обратно, изпреварват връстниците си, трудно свикват с детската градина.

 

Педагозите нямат влияние върху тези фактори, но могат да улеснят приспособяването на децата към новата социална група.