ИГРАТА ДРАМАТИЗАЦИЯ

В статията се разглежда играта драматизация, като начин за по-лесно и по-забавно учене. Така чрез драматизацията и играта, децата развиват социални умения, умения за сътрудничество и комуникация, креативно мислене и емпатия. Те се учат да бъдат изразителни, да се възползват от въображението си, да се поставят в обувките на другите и да се изразяват по различни начини. Драматизацията е ценено средство за развитие на цялостно развитие на детето и за преодоляване на стеснителността при едни или безразличието при други ученици. Акцентира се и върху работа на учениците в екип и повишаване на интереса им към драматизацията, а също така и желанието има да учат нови неща. Тя предлага на учениците възможност да учат като същевременно преживяват това което учат и междувременно развиват различни умения и компетенции.

Един от важните проблеми, които преобладават в нашето общество сред младите хора, е безразличието, липсата на интереси. Те не напускат компютъра, играят компютърни игри ден и нощ, останалото не ги интересува. Както твърди Тодоров (2020, с. 8) „за тях, обаче, времето прекарано пред компютъра или с таблета/смартфона, може да означава едно нещо, когато става въпрос за забавление, и съвсем друго, когато става въпрос за учение.“ В допълнение, младите хора имат много комплекси. Те са неинициативни, независими, некомуникативни, ограничени, срамежливи извън виртуалния свят. За да преодолеете тези проблеми, трябва да събудите известен интерес у децата, да развиете независимост, общителност, креативност и да помогнете за преодоляване на срамежливостта и ограничеността. И театърът е най-плодородната почва за това. В театъра детето разкрива всичките си възможности, чувства не себе си, а героя, който играе. Следователно, срамежливостта, сковаността на движенията изчезва, всички комплекси, които той е натрупал.

Драматизацията е форма на актьорско майсторство, при която учениците създават и изпълняват сцени, базирани на исторически събития, литературни произведения или съвременни проблеми. Тази практика става все по-популярна в образователните институции като начин за ангажиране на учениците, насърчаване на креативността и критичното мислене и подобряване на разбирането на различни теми и концепции. Най-богатото поле за естетическо развитие на децата, както и за развитието на техните творчески способности, е театралната дейност. „Когато изкуството на драмата влиза в образованието, учениците и учителите влизат в драматично взаимодействие, което им позволява да изразят и развият своите емоции, мисли и идеи чрез креативни и изразителни прояви (Василева, 2020).“

Едно от основните предимства на драматизацията в образованието е нейната способност да повишава ангажираността на учениците. Чрез включването на учениците в процеса на създаване и изпълнение на сцени, драматизацията превръща ученето в активно, забавно и интерактивно преживяване. Като предоставят на учениците осезаемо представяне на абстрактни понятия, драматизациите могат да направят учебния материал по-достъпен и привлекателен.

Когато се прави драматизация на приказка, това всъщност е пресъздаване на приказната творба. Тя се случва  в реално време с реални актьори – в случая ученици. Тази творческата дейност зависи от опита на ученика, което спомага за развитие на по- големи възможности за развитие и реализация на творческото мислене. Драматизацията на приказката дава възможност за изява на детето.

Децата са различни, някои по-стеснителни от други. Не всички ученици биха участвали по един и същи начин, когато искаме от тях да пресъздадат дадена приказка под различна форма. Всяко дете има своя индивидуалност и по различен начин проявява своя потенциал в различните ситуации свързани с драматизацията на дадена приказка/ произведение.  Учителят е този който може да прецени кое е най-подходящо за тях. „Качеството на формата, чрез която се извършва преподаването и цялостния процес на обучение, става все по-зависима от атрактивността, риторичността, виталността и всичко, което доближава преподаването до истинското педагогическо майсторство, сродявайки го с изкуството (Василева, 2005).“

Идеята е децата да натрупат повече впечатления от прочетени приказки на английски език, повече опит и преживявания, които водят до активизиране и натрупване на словесен опит. Като предпоставка за развитието на творческата активност децата трябва да имат опит като слушатели, да разказват и преразказват много приказки, а по този начин бих могли да упражняват и минало просто време в английският език. Това пробужда и създава опита в насока словесно изказване в  диалогична и монологична форма. Други метод, който може да бъде приложен е този на игровизацията (от англ. ез. gamification). По специално, може да бъде заимстван състезателния елемент подобна на платформата за изучаване на чужди езици Duolingo. „Duolingo е платформа, в която потребителите, освен че учат езици, се състезават помежду си. Всеки завършен урок, ниво, тема и т.н. носи точки. Броят на натрупаните точки през седмицата поставя потребителите в определени лиги, като във всяка лига има класация на тези с най-много точки (Тодоров, 2023, с. 270).“ По този начин, учениците се ангажират в образователния процес, но това поддържа и интереса им да продължават да учат и да се състезават едновременно.

Изключително важно е децата да могат да играят заедно в група, в ролеви игри или самостоятелно с наличните материали. При по-големите деца често се случва да се организира и подготвя обстановка без помощ от възрастен за разказване, игра или театър, като спазват собствените си правила. Чрез такива игри (с ролеви сюжети или драматизации) развиват толерантност и уважение към другите. Децата започват да ценят мнението и желанията на своите приятели, като вземат предвид техните идеи. Според Василева, „целта на учителя е да стимулира учениците да видят себе си и реалността през призмата на науката и учения, които дават достоверни, адекватни или обективно удовлетворителни отговори. Намирането на научно обосновани резултати насърчава учениците да търсят подобни решения за справяне и в нови ситуации (Василева, 2014).“

Езиковото изкуство на детето трябва да намери отговор в други изкуства като рисуване, музика и танци. Ролята на учителя е от голямо значение, той трябва да използва всеки активен интерес на детето към приказките и да се стреми да ги представи по различни начини (четене на книги с илюстрации, разказване, игри с кукли, прожекции на телевизионен екран). Така една и съща приказка може да бъде възприета по различен начин от различните деца.

Децата са любознателни, те искат и учат нови неща с желание, те експериментират, изследват и не на последно място – те играят.  Играейки те опознават света, изучават заобикалящия ги свят. Приказката със своята жизнена убедителност и емоционално въздействие, съчетава необходимата информация с играта и е едно незаменимо средство в педагогическата дейност на всеки учител.

Играта драматизация е изключително ефективен метод за обучение, който комбинира образованието с изкуството на театъра. Тя предлага на учениците уникалната възможност да учат чрез преживяване, като развиват различни умения и компетенции. Включването на драматизацията в учебния процес прави ученето по-забавно, ангажиращо и значимо, като подготвя учениците за реалния свят чрез практически опит и емоционално участие.