СОЦИАЛИЗАЦИЯ НА ДЕТЕ В ПАТОЛОГИЯ
Изготвила:Нурсема Нихат Ризова , старши учител, ресурсен
в СУ”Васил Лвски”,гр.Дулово,обл.Силистра
Резюме: В статията се разглежда психическата патология в детска възраст като причина за трудна адаптация и социализация в общообразователното училище. Акцент се поставя върху видовете задръжки в психическото развитие на личността, разглежда се психическата незрялост на учениците със СОП, нарушенията в познвателната дейност и формирането на социални умения. Разглеждат се причините поради които социализацията е възпрепятствана и затруднена поради специфичните особености на психичните процеси, детерминирани от биологични предпоставки. Обръща се внимание на общуването като част от социализацията на ученикът със СОП. Важността от усвояването на социални норми, умения, стереотипи, социални нагласи за независим живот.
Задръжката в психическото развитие (ЗПР) е една от най-разпространените форми на психическа патология при детската възраст. Проявява се още по време на обучението в детската градина и най-вече в периода 7-10-годишна възраст. Понятието „задръжка в психическото развитие” е психолого-педагогическо и се характеризира с изоставане в развитието на психическата дейност на детето като цяло. Основна причина за това изоставане се явяват слабо изразените (минимални) органически увреждания на мозъка (вродени, получени вътреутробно или в ранния период от живота на детето), функционална недостатъчност на ЦНС, а така също и намиращи се в условия на депривация (психическа, емоционална, майчина, социална и др.) деца.
Неблагоприятните фактори, обуславящи депривацията, засилват изоставането в развитие. Терминът „задръжка” подчертава временното несъответствие в нивото на психическото развитие спрямо възрастта и заедно с това специфичния характер на изоставането, което с възрастта може да се преодолее-толкова по-успешно, колкото по-активно и рано се създават условия за обучение и развитие на децата от тази категория. От медицинска гледна точка ЗПР се отнася към групата на пограничните форми на умствено изоставане, които се характеризират със забавен темп на психическо развитие, личностна незрялост и частични нарушения в познавателната дейност (1971). К. Лебединская (1982) предлага етиопатогенетична класификация, според която се обособяват четири основни типа ЗПР: ЗПР от конституционален произход; ЗПР от самотогенен произход; ЗПР от психогенен произход; ЗПР от цереброастеничен (церебрално-органически) произход. Всички варианти на ЗПР при тази класификация се отличават един от друг по особеностите в структурата и характера на съотношението между двата основни компонента на тази аномалия: структура на инфантилизма и характер на невродинамичните разстройства.Нивото на развитие на вниманието при деца със ЗПР съществено се различава от това на нормално развиващите се. При тях то се характеризира с неустойчивост, разсеяност и недостатъчна концентрация върху обекта, както и със спазване на инструкциите и съхраняване на работоспособността при изпълнението на задачите. По време на урок те са в състояние да работят не повече от 15 мин., после настъпва умора, активността и вниманието рязко намаляват, възникват импулсивни, необмислени действия.Терминът „социализация на личността”, както и много други термини, няма еднакво определение. В различни публикации и речници се срещат определения, които в една или друга степен се доближават в своите интерпретации. В съврeменната социална психология могат да се срещнат използвани като синоними и други термини като „формиране на личността”, „изграждане на личността”, „възпитание на личността”. В някои речници намираме определения за това какво е социализация, където също общата интерпретация за термина клони към извеждане на общи характеристики в съдържанието на понятието. Така например в „Большая психологическа энциклопедия” (2007, с. 436), за определение на социализация четем: „Социализацията (от лат. socialis) е комплекс от социални и психически процеси, с помощта на които човек усвоява знания, норми и ценности, позволяващи му да стане пълноправен член на обществото … Социализация се постига по пътя на целенасочени, осъзнати, контролируеми въздействия, а също така с помощта на стихийни, спонтанни процеси, които влияят върху формирането на личността” (с. 436). В Глоссарий.ru определението за социализация е: „Социализацията (от лат. socialis – обществен) е приемане от индивида в процеса на социалното взаимодействие на определени норми и ценности, нагласи и начини на действие. Този процес се осъществява в семейството, предучилищните институции, училището и трудовите колективи. В процеса на социализация се формират такива индивидуални образования като личност и самосъзнание. В рамките на този процес се осъществява и усвояване на социални норми, умения, стереотипи, социални нагласи, приети в обществото форми на поведение и общуване, варианти на стил на живот”.Съдържанието на понятието социализация се разглежда винаги в тясна връзка с поредица от понятия, които доизясняват и доконкретизират характеристиката му, причините които пречат за нормалното му протичане или условията за успешната му реализация. Такова понятие е социалната среда, която се разглежда като съвкупност от материални, икономически, социални, политически и духовни условия за съществуване, формиране и дейност на индивидите и социалните групи. Ако приемем, че социализацията е процес на приспособяване и обособяване на човека в конкретен социум, то приспособяването или социалната адаптация е понятие, чрез което обясняваме процеса на активното приспособяване на човека към изменящата се среда с помощта на различни социални средства. Показатели за успешна социална адаптация е високият социален статус на индивида в дадена среда, а също и неговата удовлетвореност от тази среда. За личността с умствена изостаналост социализацията е възпрепятствана и затруднена поради специфичните особености на психичните процеси, детерминирани от биологични предпоставки. Общуването е другата сфера от процеса на социализацията и е пряко свързано с дейността. Развитието и усъвършенстването на общуването като специфична дейност може да бъдат разгледани и в контекста на уменията за осъществяване на контакти между хората, както и в спецификата на общуването в различните възрастови периоди и индивидуални характеристики. Социализацията обхваща всички процеси, свързани с обучението, възпитанието, приобщаването към социума, които позволяват на личността да участва в социалния живот. В този процес участва цялото обкръжение на индивида: семейство, съседи, родственици, връстници, средства за масова информация и т.н. Процесът на социализация достига определена степен на завършеност при достигане на социална зрялост. Успоредно с натрупването и обогатяването на представите на децата се работи и за подобряване на техните социални и комуникативни умения, навици и нагласи по разработени теми – как да се държим на улицата, вкъщи, на театър, как да помагаме на другите. За целта се използват арт подходи – рисувателни и игрови. Децата посещават обществени места – театър, зоопарк, оперета, жп гара и др. за опознаване на околния свят извън обичайната среда. Това ще намали и стреса при общуване с другия. Ще се подпомогнат процесите на социализация и интерграция на едно ранно равнище, чрез разбирането и възприемането на света.В процеса на общуване в игрови ситуации детето получава сигурност чрез взаимното договаряне, чрез атмосферата на доверие и взаимопомощ. Чрез играта то се учи на общуване чрез практикуване на социален опит (единство на социални и личностни знания, умения и отношения). Постигането на разбирателство, сътрудничество и съгласие между детето и връстниците в игровата практика предполага необходимост от организиране и стимулиране на взаимодействията, на собствения опит на детето и опита на връстниците в групата.
Изготвила:Нурсема Нихат Ризова , старши учител, ресурсен
в СУ”Васил Лвски”,гр.Дулово,обл.Силистра
Използвана литература: ИнтегрИране на деца със спецИалнИ образователнИ потребностИ в условИяta на детска градИна УЧЕБНО ПОМАГАЛО ЗА ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ, Проф. д-р Веска Шошева Доц. д-р Ицка Дерижан