Същност на театралната дейност в педагогическото взаимодействие
Пенка Любенова Желязкова – старши учител
ДГ „Снежанка“ гр. Свиленград
Резюме: Театърът въвежда децата в света на красотата, развива тяхното въображение, памет и комуникативни умения и разкрива творческия им потенциал. Всичко това допринася за хармонизиране на отношенията на детето с външния свят. Детският театър в предучилищните образователни заведения е уникално място, където се създава специална приказна празнична атмосфера. Чрез използването на театралните дейности педагозите могат да добавят интерес и смисъл в живота на децата, да ги изпълнят с живи впечатления и радост от творчеството.
В статията са разгледани формите на театрална дейност , които намират място в педагогическото взаимодействие.
Животът на децата е изпълнен с игри. Всяко дете иска да играе важна роля. Но как можем да им помогнем? Как можем да научим малките деца да играят, да играят роли и да действат? За това, разбира се, може да помогне театърът.
Театралните дейности решават редица педагогически проблеми. По-специално, детето се докосва до духовни ценности по отношение на речта, ителектуалното, художественото и естетическото развитие и възпитание на детето. [5] Децата в предучилищна възраст все още не се саморегулират и нямат механизми за самоосъзнаване. В резултат на това малките деца може да не са в състояние да разграничат фантазията от реалността и възрастните може да помислят, че детето просто лъже. Това създава много трудности за всички. Пластичните игри и упражнения осигуряват развитието на естествените психомоторни умения и способността за придвижване в пространството. Упражненията за развитие на езика не само развиват езиковите умения на децата, но и спомагат за формиране на способността им да общуват с хора в различни ситуации и да използват различни жестове и интонации за изразяване на основни емоции. Драматичните занимания в детската градина са най-важното средство за развиване на емпатията. Децата се научават да разпознават емоционалните състояния на хората чрез мимики, жестове и интонация. [5] За да се реализират театрални дейности в детските градини, е необходима подходяща предметно-пространствена среда за развитие. Това е важно условие за развитието на емоционалната интелигентност на децата, т.е. на способността им да разбират и управляват емоциите си. Театралните дейности в детските градини трябва да бъдат не само организирани, но и да предоставят възможност за свободен избор на децата. Ето защо пространствената среда за тяхното провеждане трябва да бъде изградена по интегриран начин, като включва място за куклен театър, така нареченият „тоалетен кът“ с карнавални костюми, театрални аксесоари и кукли. По-добре е да бъде под формата на гъвкава сцена за представления, така че различните зони да се трансформират и да не се припокриват една с друга. Детският театър в предучилищните образователни заведения е уникално място, където се създава специална приказна празнична атмосфера. Когато децата влязат в театъра, те наистина вярват в това, което се случва на сцената, напълно се интегрират в пиесата, вярват в чудеса и в това, че доброто винаги ще побеждава злото. През този период се формират личността, характерът и естетиката. Живите изпълнения на децата актьори оставят ярко впечатление. Щастливите усмивки, блестящите очи и изражението на радост по лицата на децата след представлението са убедително свидетелство за това колко много обичат театъра. [5]
За децата гледането и участието в театър винаги е свързано с огромно количество вътрешна работа. Те се учат да чувстват, да улавят и преживяват емоциите на другите. Речта на децата в предучилищна възраст е изпълнена с нюанси на емоционално изразяване и развитие. Те лесно усвояват нови думи и изрази, а граматическите структури на езика се формират в съзнанието им. Те се научават да слушат музика, да пеят героични песни и развиват пластични и музикални движения. Въображението помага да се разгърне потенциалът на тялото. Театърът създава добро настроение, раздвижва децата, предизвиква редица емоции и допринася за тяхното общо развитие и естетическо възпитание. [5]
Учителите трябва да предоставят на децата разнообразни възможности за театрални занимания. Възможни са както актьорски, така и художествени занимания, като например подготовка на декори за театър или изработване на кукли. Като алтернатива те могат просто да поканят децата на театрална игра или да напишат заедно с тях кратка история или сценарий и да ги поставят на сцената. На децата, които обичат приложните изкуства, може да се предложи възможността да направят театрални кукли със собствените си ръце. В този случай частта от чорапа с ластика се поставя на ръката, а частта,където обикновено се намира кракът, се използва като глава на героя, която след това се оформя. Те могат да бъдат изработени и от ръкавици. Възможностите на въображението са огромни и в ръцете на педагога почти всичко може да се превърне в театрална кукла. Важното е той или тя да има усет и творческо мислене. [5]
Чрез използването на театрализираните игри в детските градини педагозите могат да добавят интерес и смисъл в живота на децата, да ги изпълнят с живи впечатления и радост от творчеството. И най-важното – уменията, придобити чрез театралната игра, могат да се използват от децата в ежедневието им. Театралните представления и любимите им приказни герои ще останат с децата до края на живота им. Ползите от театралните занимания в детските градини се умножават неколкократно, когато в тях участват и родителите на децата в предучилищна възраст. Те помагат при изработването на декорите, куклите и костюмите, научават текста (сценария) и т.н. По този начин детската игра се превръща в кулминация на работата на децата, учителите и родителите. Всички получават момент на удовлетворение и радост: родителите, които гледат как децата им играят, учителите, които знаят стойността на труда и успеха на сцената, малките деца, които идват да видят как играят по-големите деца, и самите актьори. Ето защо си струва театърът да присъства в детските градини всеки ден. [5]
Според предложената класификация на В. Генова в детските градини се използват следните форми на театрална дейност:- „куклен театър- драматизация (драматизация на театър, игровизация на театър)”.[1, с. 108-109]
Кукленият театър е специално театрално изкуство, което се отличава с начина, по който създава сценични образи. Подобно на другите форми на театър, кукленият театър е изкуство на синтетичното обобщаване, твърди М. Цоневска. Неговата най- забележителна характеристика е художественият инструмент, чрез който той се изпълнява: куклата. Въпреки че куклите нямат мимика, те оживяват на сцената чрез образните и словесните действия, предавани им от актьорите. Куклата действа пред публиката като човек, животно, предмет или ръка. Между вътрешната логика на актьора и външната логика на действията на куклата се появяват физически движения, но не по законите на човешкото поведение, а според изискванията на кукления театър.
С малко въображение всичко може да се превърне в театрален герой. Кукленият театър включва и театър на маските. В този театър живите актьори играят само с маска на главата, както в театъра.[4, с. 9 – 12]
При избора на материал за театър учителят се ръководи преди всичко от художествените качества на произведението и от педагогическата задача, която ще бъде изпълнена чрез представлението. Репертоарът трябва да е съобразен с възрастовите особености на децата, но това не бива да се разбира като ограничително. Изборът на пиеси трябва не само да се съобразява с обхвата на съществуващите представи на децата, но и да допринася за тяхното развитие, като разширява обхвата им, а не ги задържа на сегашното им ниво. Подходящи за куклен театър са пиесите, в които сюжетът се изгражда чрез визуално представяне на действията на актьорите. Разбира се, литературните произведения трябва да развиват важни теми, сюжетът да е интересен, героите да оживяват, а езикът да е жив и образен.[4, с.13] Драматизацията изисква от педагозите да поемат отговорност за задачата и творчески да преработят материала, като се съобразяват с особеностите на кукления театър. Кукленият театър създава емоционална атмосфера, забавлява децата и разнообразява делниците и празниците.
Театърът на маса или т.нар. настолен театър, също заема широко място в постановките на детските градини. Това е вид куклен театър, който оказва силно въздействие върху децата в предучилищна възраст поради своята елегантност и красота. Актьорската игра се развива на маса и се използват играчки и плоски кукли, откъдето идва и името.Театърът на маса е много прост. Репертоарът му не изисква специално написани пиеси. В спектакъла могат да се използват недраматични литературни произведения, като например епични или лирични стихотворения, като в авторския текст се внасят само незначителни промени, които да отговарят на изискванията на кукления театър. [4, с. 20]
Разновидност на театъра на маса е фланелографът, при който се използват плоски фигури. Подготвя се екран, като се опъва рамка с ширина 80-90 см и височина 45-50 см с мек мъхест плат в светли цветове. На екрана се създава пейзаж и върху него се залепват фигури според сюжета. Този вид театър е подходящ за илюстриране на художествени текстове. Литературният материал се подбира специално. Героите трябва да се появяват последователно, така че да се показват на екрана един след друг, и когато разказът на фланелографа приключи, се създава цялостна картина, илюстрираща съдържанието на литературното произведение. [4, с. 21]
Друг вид специално куклено изкуство е театърът на сенките.Това е графично представяне на силуети, което създава въздействие. Децата лесно разпознават условните му представи и с голям интерес наблюдават прекрасните силуети. Декорациите и фигурите се създават лесно и учителите могат да използват театъра на сенките в някои педагогически ситуации или под формата на развлечение без особени затруднения.[4,с.24]
Интересът на децата към различните видове изкуства е в пряка зависимост от учителя. Може да се използва готов сценарий или учителят може сам да импровизира със сценарии.
Първоначално в играта-драматизация децата възпроизвеждат литературни произведения в действие. Постепенно те започват да пресъздават взаимодействията и отношенията между героите чрез свободна интерпретация на произведението. Това се постига чрез свободно преобразуване на съдържанието на литературното произведение, развиване на живи диалогични отношения и изразяването им със съответната интонация. Творческата импровизация обогатява играта и води до включването на художествения опит на децата. По този начин в началото на диференцирането на играта тя носи наименованието си„драматизирана игра”, но с по-нататъшното си развитие тя се развива по театрален начин и в този случай е по-точно да се нарече„театрализирана игра”. Организирането на театрализирани игри включва превръщането на произведения от епичен тип в друг жанров род – драматичния. Ако тази трансформация е само основа за игрово пресъздаване на литературно произведение, резултатът ще е игра-драматизация. [2, с.10-12]
Театрализираната игра е много важна за развитието на децата, но за съжаление тя не се използва достатъчно от педагозите в предучилищна възраст. Вярвам, че когато децата участват в театрални дейности, у тях се формира усет и умение за по-добро разбиране на поведението на хората. Те успяват да долавят техните мисли и настроения породени от определени обстоятелства. Според П. Пенчев, поради естеството на театрализираната игра, участието в игровото действие в един случай от „свое име” и съобразно своя характер, а в друг от „името на героя”, в някои случаи в съответствие със собствения си характер, а в други – в съответствие с характера, даден от автора на литературното произведение, благоприятства проявата на самостоятелност и творчество в актьорската игра на детето. [3, с. 5-6] Театралното творчество оказва благоприятно влияние върху цялостното развитие на личността на детето. Развитието на наблюдателни умения, емоционални реакции, оценъчни нагласи, чувство за ритъм и жизненост – все важни и необходими качества за всяка творческа дейност, влияят положително както върху художественото възпитание и развитие на детето, така и върху разцвета на психологическите му черти и качества. Театралното творчество на децата прави езика им по-точен, по-логичен, по-изобретателен, по-жив и по-убедителен. Театрализираната игра възпитава качествата на волята за преодоляване на определени трудности и за изпълнение на поставените задачи. [3, с.147]
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЛИТЕРАТУРА