Резюме
В представеното диагностично изследване се наблюдава процесът на обучение по български език в четвърти клас, изследват се реалните знания и умения на четвъртокласниците за глагола с цел повишаване качеството на учебно-възпитателния процес и постигане на максимални резултати, тъй като овладяването на знанията за глагола като част на речта и неговите граматични категории е от съществено значение за развитието на комуникативно-речевите компетентности у учениците. Именно поради тази цел, фокус на това изследване е да се установи до каква степен са усвоени предвидените знания и са формирани конкретните умения за правилната употреба на глагола и съответните му граматични категории у учениците според учебното съдържание, залегнало в учебните програми от II до IV клас.
Диагностициране на знанията и уменията за глагола в четвърти клас
В изследването са включени група от 18 ученици от четвърти клас при OУ“ Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Самоков, 6 момичета и 12 момчета. При трима от учениците майчиният език не е български.
За проверка и оценка на знанията на учениците са направени две самостоятелни работи – Тест1 и Тест2.
При провеждането на тестовете, изследваните ученици бяха поставени при еднакви условия, като се даде възможност на всеки ученик да работи самостоятелно, без да се влияе от другите.
Целта на изследването е да се установи равнището на постижения на учениците от четвърти клас по български език свързани с усвоените знания и формираните умения за глагола като част на речта. Целта се реализира чрез изпълнение на следните основни изследователски задачи:
- Да се проучи теоретичната литература по отношение на изучаването на глагола в четвърти клас.
- Да се анализира учебното съдържание и ДОИ, заложени в Учебната програма по български език за II – IV клас.
- Да се изготви инструментариум за диагностициране на знанията и уменията на четвъртокласниците за глагола.
- Тест със затворени отговори, проверяващ нивото на знанията на учениците.
- Тест с отворени и затворени отговори, проверяващ нивото на уменията на учениците.
- Да се осъществи самата диагностична процедура.
- Да се съберат емпиричните данни и да се обработят статистически.
- Да се анализират резултатите количествено и качествено.
- Да се направят изводи и обобщения
Инструментариумът е разработен в съответствие с изискванията на учебната програма по български език за четвърти клас. Съдържа един нестандартизиран тест за изследване на знанията на четвъртокласниците за глагола и един нестандартизиран тест за измерване на уменията на четвъртокласниците за правилното му приложение в речта. Максимален брой точки при всеки тест е 20. Критерии за оценка е съответно нивото на придобитите знания за глагола и нивото на формираните умения у учениците. Показатели са броят точки от изпълнението на задачите от всеки тест.
Чрез Тест № 1 се изследва знанията на учениците от четвърти клас за глагола и неговите граматични признаци. Тестът включва осемнадесет тестови задачи.
- В първа и осемнадесета задача от учениците се изисква да посочат вярното определение за времето на глагола.
- В задача 2,13 и 14 се проверяват знанията на учениците за правописа на глагола.
- В задачи 3,6 и 10 учениците трябва да определят времето на глаголите.
- В задачи 4 и 16 се проверяват знанията на учениците свързани с формите на спомагателния глагол съм за сегашно, минало и бъдеще време.
- Задачите 5,12 и 15 диагностицират знанията на учениците за граматичните признаци лице и число на глагола.
Всяка от осемнадесетте задачи съдържа различен брой примери. Всеки отделен пример, при който са показани знанията за глагола носи една точка. Максимален брой точки за този тест е 20. Критерии за оценка са знанията на учениците за глагола и граматичните му признаци. Показатели са броят точки от изпълнението на задачите от теста.
Чрез Тест № 2 се цели установяване на равнището на формираните уменията у учениците от четвърти клас за употребата на глагола. Тестът включва петнадесет задачи, чрез които се проверяват уменията на учениците за разпознаване на глагола сред останалите части на речта, за определяне на граматичните му признаци, за преобразуване времето на глагола и за правописа му. Всяка вярно изпълнена задача, в която ученикът е показал формирани умения, носи една точка. Тестът включва общо петнадесет въпроса : три задачи за определяне граматичните признаци на глагола – лице, число и време ;три задачи за образуване на глагола с представки; две задачи за преобразуване на глаголното време ; три задачи за правопис на глагола; две задачи за проверка на формираните умения у учениците за употребата на спомагателния глагол съм и две задачи за правилната употреба на глагола в речта.
Максимален брой точки за Тест № 2 е 20. Критерии за оценка е нивото на формираните умения у учениците за употребата на глагола в речта. Показатели са броят точки от изпълнението на задачите от теста.
Събраните емпирични данни са обобщени в таблици с резултати и са графично представени в диаграми. Чрез данните от диагностичното изследване и статистическото им преобразуване в резултати и техния анализ се проверява има ли връзка между знанията за глагола придобити от учениците в четвърти клас и уменията им за употребата му. Тази връзка се установява чрез корелационен анализ на получените резултати.
При направения количествен и качествен анализ на резултатите на Тест 1 са установени следните резултати:
Най- малко грешки учениците са допуснали в отговорите на зад.1 и 7. Всички ученици
са отговорили правилно на зад.13. Най – много ученици( 8 – 9 ) са допуснали грешка при изпълнението на задачи: 3,4,14 и 17. При изпълнението на 5,6,11,12,16 и 18 задачи от 3 до 6 от учениците са допуснали грешки(т.е. имат нула точки).Може да се направи извода, че девет ученици са се затруднили да определят правилно времето на глагола и толкова са допуснали грешки свързани с правописните норми на глагола. Шестима са се затруднили с откриването на глаголи образувани с представки. Петима ученици не са усвоили знанията за формите на спомагателния глагол съм. Една от причините за допуснатите грешки при част от учениците е липсата на съсредоточеност, а друга е свързана с липсата на амбиция и желание за постигане на по-добри резултати.
| Точки | Оценка | Брой ученици | Проценти |
| До 10 точки
|
Слаб | 1 | 5,6% |
| От 10 до 12 точки
|
Среден | – | – |
| От 13 до 15 точки | Добър | 4 | 22,2% |
| От 16 до 18 точки | Много добър | 10 | 55,6% |
| От 19 до 20 точки | Отличен | 3 | 16,7% |
С най- висока честота са осем ученици с по 17 точки. Те имат оценка Мн.добър. Това говори, че голям процент от децата / 44%/ са усвоили в голяма степен знанията за глагола.11% от учениците имат максимален брой точки, а само 5 % от учениците не са усвоили знанията на глагола.
От резултатите на Тест 2 установих , че масови грешки учениците са допуснали при задача 3,5,6,7,12,14 и 15.В тези задачи четвъртокласниците изпитват трудности при определяне на граматичните признаци на глагола- лице, число и време., грешки свързани с правописните норми ,затруднения да образуват глаголи с представки и грешки при откриване на формата на глагола съм за минало време. Причините за тези грешки са различни, някои от тях са свързани с това, че в разговорната им реч диалектните форми са изместили книжовните форми на езика; задачите, при които се изисква повече внимание и съсредоточеност ги затрудняват и не на последно място е липсата на амбиция и желание за по-добри резултати.
| Точки | Оценки | Брой ученици | проценти |
| До 10 точки | Слаб | 2 | 11% |
| От 10 до 12 точки | Среден | 1 | 5,6% |
| От 13 до 15 точки | Добър | 3 | 16,7% |
| От 16 до 18 точки | Мн.добър | 5 | 27,8% |
| От 19 до 20 точки | Отличен | 7 | 38,9% |
При сравненията на резултатите от двата теста става ясно ,че осем ученици са повишили резултатите си на Тест 2 ,а петима са понижили резултата си при изпълнение на Тест 2. Само една ученичка има максимален брой точки и на двата теста – 20т. Равен брой точки и от двата теста са получили трима четвъртокласници. При сравняване на диаграмите на успеха става ясно ,че учениците с отлични резултати на Тест 2 са се увеличили. Приемам ,че учениците които са имали Добър и Мн. добър резултат на Тест 1 ,на Тест 2 са повишили резултатите си. Увеличил се е процентът на слабите оценки от 5,6 % на 11% при Тест 2.
С помощта на проведените тестове установих, че учениците от четвърти клас до голяма степен са усвоили предвидените знанията за глагола – всеки, според възможностите си. Резултатите показват, че при повечето от учениците има изградени умения за правопис на глагола, за начина на образуване на глаголите и за правилната употреба на глаголните времена. Грешките при тях в повечето случаи са от невнимание и прибързаност при изпълнението на задачите.
При друга част от четвъртокласниците грешките са свързани с неумението им да прилагат на практика усвоените знания, тъй като при тях липсва желание, интерес и амбиция за работа.
Четвъртокласниците се справят добре със задачи , които са им познати и се срещат по-често в работата им в часовете по български език.
Анализирайки резултатите от настоящето диагностично изследване от една страна и познавайки възможностите на учениците – от друга, стигнах до извода, че ученик, който е придобил трайни знания за глагола има по – голяма успеваемост при прилагането на придобитите знания. Учениците с дефицити в знанията си за глагола имат затруднения при прилагането на научените правила, допускат грешки и е необходимо мотивиране и повече упражнения за отстраняване на пропуските.
От установената правопропорционална корелационна зависимост между двете величини / знанията на четвъртокласници за глагола и уменията за употребата му в речта/, може да се направи извод, че с учениците трябва да се работи последователно през целия им училищен период за получаване на по-задълбочени знания за глагола и усъвършенстване на уменията им.
За постигане на по-добри резултати по български език и литература е необходимо да се използва индивидуален подход към всеки един от учениците. Важно е и да се поощрява тяхната съобразителност, системност ,упоритост и трудолюбие, като тези качества ще бъдат тласък за един добър старт в живота на всеки ученик.
- Бижков, Г. Методология и методи на педагогическите изследвания, С., Аскони-изд., 1995
- Бижков, Г. Педагогическа диагностика, С., УИ ,,Св. Климент Охридски “, 1999
- Георгиева, М., Статистика, изд. Мартилен, 2014
- Димитрова, П., Книга за учителя по български език и литература за четвърти клас, С., „Просвета Плюс, 2019
- Димитрова, П., Петрова, Н., Учебник по български език и литература за четвърти клас, С., Просвета Плюс, 2019