ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ОБУЧЕНИЕ ПО ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ ЧРЕЗ ПРИЛАГАНЕ НА ПРОЕКТЕН ПОДХОД В ПРОФЕСИЯТА „РЕСТОРАНТЬОР“
(МОДУЛ „ПРИЛОЖНИ ПРОГРАМИ“ – ДЕВЕТИ КЛАС)
Силвия Енчева Димова-Каваримова, старши учител по информационни технологии, Професионална гимназия по туризъм „Иван Вазов”, гр. Несебър
Резюме. Усвояването на знанията и начина на преподаване в часовете по информационни технологии в гимназиален етап, може да се реализира посредством различни модели и методи, като един от най-ефективните е чрез прилагане на проектно-базирано обучение.
В настоящата статия се представя експериментално обучение по информационни технологии чрез прилагане на проектен подход. Експерименталното обучение е реализирано с ученици в девети клас на професионална гимназия в професия „Ресторантьор“. За целите на експеримента е обхванат модул „Приложни програми“ с теми „Шаблони и теми в текстов документ“ и „Техники за пресмятания в електронна таблица“.
Експерименталното обучение се реализира в три ключови последователни етапа: организационно-подготвителен, технологичен и оценяване. Всеки един от етапите включва по няколко подетапа. Темата на проекта включена в експерименталното обучение е „Създаване на информационен продукт – Рецептурник“.
Въведение
Часовете за работа по проекти са особен тип класно-урочна форма. Те не приличат на класическия учебен час. Работи се едновременно с много технически средства по групи, обсъждат се проблемите, дискутират се непрекъснато резултатите. Ролята на учителя е да организира учебния процес така, че обучаемите сами да открият нуждите за решаването на поставената задача.
Oбучението, базирано на проекти има положително въздействие върху екипната работа на учениците по различни начини. Чрез проектно-базираното обучение учениците обикновено работят съвместно по проекти, които изискват по-практичен и интерактивен подход към ученето. В резултат на това учениците се насърчават заедно да намират решения и да измислят уникални творчески решения на проблемите. Чрез дейности, базирани на проекти, учениците се научават да ценят приноса на своите връстници и да осъзнават, че приносът на всеки член на екипа е изключително важен. Чрез екипната работа при проектно-базираното обучение, учениците практикуват комуникационни умения, като активно слушане, вербалана и невербална комуникация, управление на конфликти.
Освен това, като работят в екип, учениците са изложени на различни гледни точки и идеи, които могат допълнително да подобрят техния опит в обучението. Чрез работата в екип учениците също могат да получават обратна връзка един от друг, което може да им помогне да разберат и оценят по-добре обучението си.
Освен когнитивните ползи е установено, че проектно-базирано обучение влияе положително върху социалното и емоционалното обучение. Проектно-базирано обучение повишава способността на учениците да работят с другите, да общуват ефективно, да развиват лидерски умения, насърчава съпричастност и уважение към многообразието, както и по-голяма оценка за разнообразието от гледни точки[1].
Изследователска програма на експериментираното обучение
Обект на изследването:
Процесът на обучение по информационни технологии в девети клас (общообразователна подготовка ), модул „Приложни програми“.
Изследването обхваща основна тема „Приложни програми“ заложена в учебната програма за девети клас. В тема „Приложни програми“ учениците се запознават с допълнителни възможности на класическите офис технологии за текстообработка и електронни таблици (ЕТ), приложими в бизнеса[2].
Цел на изследването:
Да се изследва ефективността на създадения и приложен модел на обучение по информационни технологии в девети клас.
За целите на проучването, проектно-базираното обучение включва две теми:
- Шаблони и теми в текстов документ;
- Техники за пресмятания в електронна таблица.
Експерименталното обучение по информационни технологии е организирано в няколко етапа:
Първи етап: Организационно-подготвителен
- Проучване на различни източници за информация, анализ на учебното съдържание и определяне на темата на проекта („Създаване на информационен продукт – Рецептурник“);
- Изготвяне на критерии за изработка и оценяване на проекта – от значение е в началото на работата учениците да са запознати с критериите и начина на оценяване както на дейностите им по поставените задачи, така и на получените знания в края на целия процес на самостоятелното учене. Критериите трябва да бъдат ясни за учениците, прозрачни – заявени в началото, постижими – свързани с образователните цели, обсъдени и приети от всички ученици;
- Запознаване на групата с проекта – учениците се запознават с целите и задачите на проекта. Това е моментът, в който да “запалим” учениците по нашата идея, да ги мотивираме за работа по темата, за да постигнем заедно високи резултати;
- Определяне на екипите и разпределение на отговорностите на членовете във всеки екип. Учениците формират екипите според собствените си предпочитания. Членовете във всеки екип избират ръководител на проекта, който организира, координира и синхронизира работата на екипа. Подрежда наличната информация и представя готовия проект;
- Изисквания към крайния продукт – създаден е набор от практически задачи, включени в изпълнението на тематичните проекти, за да се достигне крайния продукт. Проектът изисква учениците да демонстрират наученото създавайки продукт, който да представят или споделят с хора извън класната стая;
- Определяне на краен срок и създаване на план за работа на учениците;
- Инструктиране и насочване на учениците – насочваме учениците към литература и интернет сайтове, които са свързани с темата и могат да ги използват в работата си по проекта.
Втори етап: Технологичен етап
- Попълване на входен тест – целта е да се провери нивото на знания на учениците от контролната и експерименталната група от предходните години тъй като темите се изучава и в седми клас по информационни технологии;
- Учениците работят в часовете по информационни технологии, като всеки екип работи отделно по събирането и анализирането на информацията, преди да премине към практическото изпълнение на проектните задачи;
- Оборудването, използвано в хода на изпълнение на проекта е компютърен кабинет със стандартни компютърни конфигурации;
- Представяне и защита на проектите – ръководителят представя работа на своя екип пред групата в един учебен час. Изложението трябва да бъде кратко, точно и ясно. В края на часа обсъждаме представянето на всеки екип и се поставя оценка;
- Самооценка от ученика – след като учениците предварително са запознати с критериите за оценка, всеки екип има възможност да направи анализ на работата си и на всеки член от екипа, както и всеки член на екипа да се самооцени и да оцени приноса на останалите в екипа за да се постигне крайния резултат.
Трети етап: Оценяване
- Попълване на контролен тест – целта е да се установи до каква степен учениците от експериментална група на 9. Б клас са надградили знанията си чрез проектния подход. Същият тест се решава и от учениците от контролна група на 9. Б клас след взимането на темите по традиционен начин;
- Обратна връзка и препоръки – обратната връзка от преподавателя е много важна за учениците, защото откроява техните успехи и дава насоки и съвети, както за подобряване на продукта така и за бъдещи проекти, в които ще участват;
- Поставяне на финална оценка.
Примерен проект, приложен в експерименталното обучение
Тема на проекта:
„Създаване на информационен продукт – Рецептурник“
Описание на проекта:
Рецептурникът е интерактивен дигитален продукт, който позволява на потребителите лесно да търсят и имат достъп до рецепти за приготвяне на определени ястия. Различните ястия са разделени на категории като предястия, супи, основни и десерти от три национални кухни – българска, италианска и турска. Рецептурникът включва инструкции за приготвяне на ястията със схеми и изображения. Рецептурникът предоставя на потребителите прости и сложни рецепти, отговарящи на различни диетични предпочитания като веганство, безглутенови режими и непоносимост към лактоза. Заедно с рецептите, продуктът ще предостави полезна информация като заместители на съставките, хранителна информация и диетична класификация, съвети за готвене, количеството продукти за приготвяне на пет порции, за да помогне за ангажирането на потребителите. Освен това потребителите ще могат да запазват любимите си рецепти и да създават списъци за пазаруване от рецептите.
Целевата аудитория на рецептурника са учениците от 9. Б клас, професия „Ресторантьор“, специалност „Производство и обслужване в заведенията за хранене и развлечения“. Също така рецептурникът може да се ползва и от непрофесионални готвачи търсещи рецепти, които са лесни за следване и приготвяне, здравословни и питателни. Рецептурникът може да се използва и от начинаещи, които тепърва се учат да готвят и имат нужда от прости рецепти. В рецептурника е поместена ценна информация за съставките и храненето, която може да помогне на домашните готвачи да вземат информирани решения.
Рецептурникът представя базова селекция от рецепти с инструкции стъпка по стъпка и визуални материали. Освен това в рецептурника са поместени полезни функции като сравнение на разходите за съставки, хранителни факти, съвети за готвене и инструкции, възможност за маркиране на рецепти и добавяне към списъка за пазаруване. Тези характеристики правят рецептурника удобен и лесен за използване от информационното общество.
Предвижда се рецептурникът непрекъснато да се допълва и актуализира и от други класове ученици обучаващи се по предмет информационни технологии в същата или други подходящи специалности.
Заключение
Предизвикателствата на работа са свързани най-вече с екипната работа на учениците по предварително зададен проект и взаимодействията в учебна среда. Учениците успешно придобиват ключови умения от Европейската Референтна Рамка, разгръщат въображението си и работят в екипна среда на базата на интереси си в сферата на професионалната им реализация.
Факторите, насърчаващи подобни проекти дейности са многобройни и могат да бъдат посочени накратко:
- За реализацията на педагогическия сценарий не се изискват допълнителни финансови ресурси;
- Иновативният подход не налага учениците да бъдат с повече задължения в учебния ден;
- Въвличането на учениците е ефективно, когато е тясно свързано с техните интереси и нагласи, активизира въображението им и осигурява възможност да споделят идеи;
- От съществено значение е училището да създава условия за свободно експериментиране в класната стая, за да се провери какво работи и какво не;
- Задължителен елемент е педагозите да имат интереси в широки граници извън собствената си експертиза.
Литература
- Kokotsaki, D., Menzies, V., Wiggings, A. Project-based learning: A review of the literature. Improving schools, 2016, vol. 19, iss.3, pp. 267-277 – https://dro.dur.ac.uk/19191/1/19191.pdf
- МОН. Учебна програма по информационни технологии за IX клас (Общообразователна подготовка).2023, стр.2 – https://web.mon.bg/bg/1691
[1] Kokotsaki, D., Menzies, V., Wiggings, A. Project-based learning: A review of the literature. Improving schools, 2016, vol. 19, iss.3, pp. 267-277 – https://dro.dur.ac.uk/19191/1/19191.pdf
[2] МОН. Учебна програма по информационни технологии за IX клас (Общообразователна подготовка).2023, стр.2 – https://web.mon.bg/bg/1691