Изучаване на природните области чрез интерактивни методи в четвърти клас

Изучаване на природните области чрез интерактивни методи в четвърти клас

 

Тетяна Радова 

СУ „Свети Климент Охридски“

Гр. Добрич

                     

 

Резюме: Статията разглежда обучението на учениците при прилагането на интегративния подход в обучението по Човекът и обществото чрез осъществяване на интегративни връзки с други предмети като литература, музика и изобразително изкуство Вниманието е насочено при обучение чрез различни методи ( проектен метод, решаване на казуси и симулативни игри). Обръща се внимание на образователните иновации, които се свързват с нововъведения за подобряване и усвояване на знания и умения, компетентности, поведение на участващите в образователния процес.

Ключови думи: природни области, интерактивни методи, цели, задачи

 

Изложение: В съвременните образователни институции се практикуват много методи на преподаване, насочени към най-пълноценно предаване на информация на ученика, за да може той да усвои материала, преподаван в урока. Учителят има широки възможности да приложи най-новите информационни технологии на практика, за да проведе урок с най-голяма полза за учениците. Но заедно с новите методи се практикуват и стари педагогически технологии, които вече са се утвърдили и са доказали своята ефективност.

Интегративния метод на преподаване и интердисциплинарните връзки помагат на ученика да възприеме изцяло преподаваната тема, да я разгледа от различна, често неочаквана страна, която е много по-разбираема за него от сложните терминологии в учебниците. Този метод помага на ученика да изучава материала в призмата на изучаването на други предмети. Предоставя възможност за развитие на речта на ученика, за разширяване на кръгозора на по-малките ученици, развива умствени способности и организационни дейности на учениците. Проявява желание за учене.

Интеграцията в обучението е фокусирана върху развитието и саморазвитието на личността на ученика. Учителят, разкривайки предмета на изучаване в урока, прави паралели с предварително изучавани теми. Това прави възможно възпроизвеждането на предишния урок в съзнанието на ученика и го фиксира в съзнанието. Това означава, че ученикът не само научава нов урок и повтаря предишния, но това ще помогне да се задълбочи нивото му на знания. Интердисциплинарната интеграция е синтез на факти, концепции, принципи на две или повече дисциплини. Трябва да се отбележи особено, че не всяка комбинация от различни дисциплини в един урок може да се нарече интегриран урок.

Благодарение на тази технология централното място в системата „учител-ученик“ се заема от ученика, който изпълнява задачата през този период от време и със степента на разбиране, разбиране и запаметяване, която съответства на индивидуалните му възможности. Мотивацията за учене повишава интереса към предмета. Заетостта на всеки ученик допринася за дисциплината в часа.

Макар и особено актуален в днешно време, въпросът за интегралните взаимодействия между езиковите учебни дисциплини възниква още през 80-те години на миналия век. Тогава се търси начин за преодоляване на противоречията и ограниченията на училищната предметна система, породени от интегралните тенденции в развитието на съвременните науки.

М. Андреев (Андреев 1986) изяснява теоретичните предпоставки на интегралния подход в обучението и формулира дидактическата им значимост в системата на учебното съдържание и функционалната им оперативност в обучението като цяло. Авторът подчертава, че интегралните тенденции в обучението не са отрицание на предметната система, а нейно продължение в специфични дидактично обосновани форми. Той разяснява, че в отделните предмети съществуват интегративни нишки, които трябва да се актуализират в подходящи форми. Значението на интегралните тенденции М. Андреев вижда преди всичко в това, че те произтичат от предметните знания и ги надстройват [1].

При подбора на учебното съдържание в начален етап се следва логиката на интегралност и интердисциплинарност на знанията, уменията и отношенията. Залага се на разширяване на сетивния и когнитивния опит на учениците. На учителя се предлагат ориентири, които не го ограничават, а напротив – стимулират неговото творчество.

Е. Василева препоръчва началният етап на основната образователна степен като функционираща система „да се изгражда на основата на природосъобразността, т.е целите, съдържанието и методиката на обучение да съответстват на потребностите на децата в тази възраст, свързани с познанието, общуването, разнообразната продуктивна дейност, типологията на индивидуалността на всеки ученик и равнището на социализацията” [2].

Отличително качество на съвременното учебно съдържание и на методологията за провеждане на учебно-възпитателната работа в началния курс на обучение са комплексната обусловеност и взаимодействие между различни дейности и учебни предмети. Пълноценното реализиране на целите и задачите на обучението по Човекът и обществото не би било възможно без богатия илюстративен материал в учебника и учебната тетрадка.

В тях учениците оцветяват и четат. Стимулират се техните творчески заложби. Осъществяват се интегративни връзки с български език и литература, математика, изобразително изкуство, домашен бит и техника.

Този подход при конструирането на учебното съдържание отговаря на съвременните изисквания и улеснява преподаването и усвояването на знанията от малките ученици чрез включването им в разнообразни по своя характер самостоятелни творчески задачи. Децата са активен участник в процесите, разгръщат своя интелектуален потенциал, инициативност, учат се да работят в сътрудничество, като се съобразяват с мнението и гледните точки на другите, но умеят да отстояват собствената си позиция. При ученето чрез сътрудничество се използват разнообразни методи на обучение ( метод на проектите, дискусии, проблемно обучение и др.), но се използват по специфичен начин, като се насърчава сътрудничеството в групата.

Според Спенсър Кегън процесът на обучение има две цели [3]:

1. Непосредствена цел: да се развият познавателните способности на учениците по конкретно учебно съдържание на съответния предмет;
2. Социална цел: да се формират определени социални умения на учениците като за целта се използват организационни форми, основани на сътрудничество;

Ученето чрез сътрудничество според Спенсър Кегън не може да бъде осъществено, ако не се спазват следните четири основни принципи:

• Разнообразни формати на учебно общуване: има многостранно взаимодействие между учениците и учителя по време на процеса на обучение, така че равнището на активност на всеки ученик е много по-голямо, отколкото при традиционното обучение.
• Лична отговорност: всеки от учениците трябва да извърши определена част от учебната задача, допринасяйки за цялостното представяне на групата.
• Конструктивна взаимозависимост: индивидуалното развитие и развитието на групата могат да си влияят положително. Развитието на един ученик, предполага развитие на другите, а успехът на една група означава успех едновременно и за другите групи.
• Равно участие: учениците участват в работата според своите способности. Тази цел може да бъде постигната чрез правилно разделение и разпределение на задачите. [4]

Именно тези принципи използвах в обучението по Човекът и обществото при осъществяване на интерактивен подход.

 

Най-значимите елементи на концепцията за активното учене са следните:

• Активното учене е процес, в който учениците са пряко ангажирани в разбирането на факти, идеи, умения при пряк и пълен контрол на дейността на учителя.
• Това участие предполага учениците да четат, пишат, дискутират или да участват в решаването на проблеми. Важно е те да поемат задачи от по-висок клас на трудност като анализ, синтез и оценка, която ще позволи едновременно да реализират различни дейности и да разсъждават върху това, което правят.
• Пряко и ефективно включване на учениците в процеса на собственото си обучение, като начин да се доближава до активното учене. Това означава, че вместо да се задоволяват само с просто получаване на вербална и визуална информация, учениците участват, предприемат действия и отразяват средата.
• Пряк контакт с изследвания материал на базата на дейността на учениците.
• Форма, в която ученикът не зависи от учителя, а става негов партньор. Учителят е човешки ресурс и мотивационен фактор за бъдещите усилия. Учениците са динамичен фактор за собственото обучение. Ето защо активното учене се характеризира като приятно, мотивиращо и ефективно.
• На процесуално ниво активното учене е пряко и ефективно участие в собственото учене, действие, сътрудничество.

 

            Възрастовите възможности на учениците предполагат използване на различни източници на информация и методи за събирането и обработването ѝ. Навлизането на информационно-комуникативните технологии (ИКТ) в глобализиращия се свят предполага и налага погледът на преподавателската общност да се обърне към интернет като ресурс за учебна информация. Ролята на учителя се състои в това да стимулира и целенасочи активността на децата чрез поставяне на конкретни задачи за събиране на информация от подходящи за тяхната възраст сайтове. В глобалните браузъри  функционират информационни масиви за нашите планини, национални паркове и резервати, за паметници на културното наследство под закрилата на ЮНЕСКО, за различни исторически забележителности, интерактивни сайтове на много областни музеи.

Особено важно е да се осигури възможност те да представят пред класа резултатите от своята дейност, за да бъдат стимулирани за бъдеща активност.

Вариант на проучвателна дейност е индивидуалната и най-вече екипната работа по проекти. Силна лична мотивация, разпределение на задачите изработване на проекта по отношение на срок, представяне и популяризиране на резултатите от проекта пред по-широка общественост.

 

Проектната дейност е особено цена с възможността за възпитаване в културните норми на общуване, лична отговорност, сътрудничество между участниците в екипа.

Тя осигурява активно взаимодействие между ученика и заобикалящата го среда и подпомага неговото личностно и гражданско израстване чрез активно действие.

В обучението по човекът и обществото ролевите игри и симулациите продължават да заемат важно място с възможността за творческо прилагане на усвоените знания в нова ситуация и за развиване на комуникативните умения, с емоционалното въздействие между участниците. Ефикасността на този интерактивен метод в обучението ще зависи от умението на учителя да организира коректно играта: да идентифицира образователна цел, да разпредели ролите, да осигури допълнителни материали, които ще мотивират участниците за драматизацията.

Сред многообразието от интерактивни методи, приложими върху полето на гражданското образование, са коментарът на казуси и мозъчната атака.

Коментарът на казус ( реална или измислена ситуация, която се поставя за обсъждане от учениците) е ценен с възможността за комуникиране в голяма група, за преосмисляне на проблема през собствените морални нагласи и ценности на всяко дете, с възможността на вземане на решение по реален конфликт.

При мозъчната атака се поставя проблем, по който за кратко време ( не повече от пет минути ) трябва да бъдат генерирани максимален брой решения ( предложения ) .

От принципно значение за ефективността на двата метода е да се постигне психичен комфорт на участниците. Те да имат ясното съзнание, че не са изпитвани и оценявани от учителя, а да го възприемат като равностоен партньор в търсенето на решения.

Успешни са интерактивните методи, при които учениците участват активно в екипна или самостоятелна дейност за създаване или откриване на факти и зависимости. Такъв метод на обучение, върху който  заложих в обучението по човекът и обществото е методът на учене чрез откриване, „учене чрез правене” /learning by doing/.

Интерактивните методи  подпомагат личностното развитие на учениците чрез диалог, съпреживяване и съвместно вземане на решения. Успешното им прилагане в обучението по човекът и обществото е основа за формиране на бъдещи граждани – толерантни, съзнателни и активни при решаване на проблемите на гражданското общество. [5]

Темата се проведе в 6 учебни часа , като 5^те часа са за получаване на нови знания , а 6^я за обобщение. В 5^те часа ще се разгледат отделни теми които са част от раздела „Природни области в България” който е част от ядрата „Роден край” и „Човекът и неговата среда”.

• Дунавската равнина – най-северната природна област на България
• Старопланинската област – убежище на дивата природа
• Преходната област – мозайка от полета, планини и низини
• Рило-Родопската област – царство на високите планини
• Българското черноморско крайбрежие – безценно природно богатство

 

*Учене чрез проучване като друг интерактивен метод използвах във всичките уроци по темата  „Природни области в България“ .

*Проектно-ориентираното учене като друг интерактивен метод изключително успешно използвах при методическата разработка на темата по Човекът и обществото „Природни области в България“.

 

Основен акцент в работата е използването на електронна техника и информационни технологии от учениците, което беше много полезно при онлайн обучението. В технологично отношение проектите са съобразени с приетите образователни стандарти по учебния предмет Информационни технологии.

Съвременните образователни програми позволяват успешно интегриране на технологиите в началното образование.

Проектно-ориентираното обучение осъществява по-добра комуникация между ученика и учителя, дава възможност на детето да разнообрази часа  чрез метода „обърната класна стая“. Различно е когато се поставиш на мястото на учителя и презентираш информация пред връстниците си.  Позволява успоредно с реализирането на стандартите за учебно съдържание да се постигнат зададените параметри от очакваните резултати; предполага партньорство, търсене, насочване и откриване; осъществява връзка между теоретичните знания и практическата дейност. Учениците се поставят в ситуации да мислят, да общуват и да се изслушват, в хода на които изразяват мнението си, научават се и да толерират това на другите.

Такива методи са важни, защото създават усещането за сигурност у малките ученици, позволяват на по-притеснителните да се разчупят и проявят инициативност, като да работят в групи или индивидуално. Дават възможност за активно включване и  на по-слабо мотивираните ученици. Интерактивните методи на обучение се определят като начин на съвместна дейност между учителя и учениците, чрез които се използват подредени взаимосвързани дейности на учителя и учениците. „Интерактивните методи целят повече и по-качествени взаимодействия между самите обучител и обучавани, между възпитател и възпитаници, между самите млади хора. Те подпомагат личностното развитие на участниците на основата на съпреживяване, диалог, съвместно решаване на проблеми /анализ, търсене на алтернативи, вземане на решения“ (Вълчев 2006). [7]

 

 

           Литература:

[1] Андреев 1986: Андреев, М. Интегративни тенденции в обучението. София.

1. Андреев 1996:Андреев, М. Процесът на обучението. Дидактика. София.
2. Андреев 1983: Анвреев М.Някои актуални интерпретации на интегративните тенденции в обучението. – Народна просвета, 1983, №4.

[2] Василева 2002, Василева Е. Детето в началното училище. , Фондация „Просвета”, София /2/

[3]   http://www.referati.org/inovativni-idei-za-obuchenieto/60709/ref/p7

[4] Keggan, S., Cooperative Learning, Hillsdale, N.J. 1985

[5] Човекът и обществото. Книга за учителя. С.Стоянова,Л.Манева,2004 ,„Просвета”,

[6] Човекът и обществото. Книга за учителя. Р. Пенев, Г.Чкимов, „Булвест 2000“

[7] Вълчев, Р. (2006). „Интерактивни методи и групова работа в съвременното образование”, Център „Отворено образование”, София.

 

 

Автор: t.radova@klohridski.com