Изграждане на обществени и граждански компетентности на учениците от 3 клас, чрез проектни дейности
Силвия Стефанова Александрова, Курс №8227, I ПКС
Резюме: Преподаването и овладяването на необходимите знания по гражданско образование са важна част от обучението в училище. В разработката на темата e споделeн опит за една по-различна организация на учебната дейност – извънкласна дейност, свързана със запознаване на учениците със своите права, разширяване на социалния си опит, формиране на социални умения и изграждане на колектив и умения за работа в екип. Тази тема е не само актуална, но и сериозно предизвикателство, главно към най-малките ученици за възпитание на толерантност, зачитане и уважение на мнението на другия, различния. Мисля, че дори в тази малка възраст у учениците могат да се формират постепенно качества, необходими на всеки гражданин на нашето общество.
Проблемът за интеркултурното обучение и възпитание на учениците в началното училище придобива особена важност в съвременното образование. Учениците четат, пишат, общуват с хората около тях, запомнят различни факти. Обучаваните контактуват със своите връстници и интензивно изграждат личностния си характер. В тази възраст те се подготвят за съзнателен живот. Осъзнават, че трябва да разчитат на собствените си способности, за справяне със задачите в училище и в живота. В началното училище, учениците се учат на организация и самоорганизация. Възникващата самостоятелна активност на всеки един от тях, спомага за по-нататъшното им развитие в следващия етап на образователната степен.
Понякога съществува т.н. „затвореност“ при обучаваните. Учениците търсят внимание при някой, при когото се чувстват по-комфортно (учител, родител, роднина, приятел) или остават насаме със себе си. Един от факторите за проявата на този феномен се дължи на отношенията между учениците в класа. Затова подкрепата от колектива оказва ключово влияние върху тяхната психологическата нагласа. От „затворените“ ученици трудно се получава информация за техните чувства, мисли и желания, вълнения. В повечето случаи те остават недоразбрани от мнозинството и са в затруднение към приспособяването си в приятелски кръг.
Интеркултурното обучение и възпитание има положително въздействие във формирането и развитието на учениците. Педагогът, като водеща фигура и авторитет, може да приобщи „затворените“ ученици към мнозинството, използвайки различни методи и средства за постигане на целите.
Като основен инструмент за установяване на резултатите от работата е използвано педагогическо наблюдение.
Неговата цел е констатиране нивото на развитие на компетентностите на учениците за решаване на конфликти и работа в екип.
Други методи използвани в работата:
КАЗУС. На учениците се представя някаква ситуация (казус) достатъчно подробно, за да могат да я анализират и да формулират свои препоръки. Този метод се използва не само за даване на информация на участниците, а основно да им позволи да видят приложението ѝ в практиката да ги тренира да прилагат уменията си, да идентифицират и разрешават проблемите, да анализират, оценяват и вземат решения самостоятелно, но също така и да се учат един от друг, съпоставяйки своите мнения.
Участниците работят на малки групи в процеса на формулиране на проблема, на анализ и извеждане на препоръки. Описанието на казуса трябва да е най-близко до действителността и да съдържа изобилна информация (за да може да се разграничи важната от неважната). Проблемът не се формулира, а се намира от учениците. Обяснява се, че няма едно единствено решение, а всяко възможно такова има предимства и недостатъци.
Използвани варианти на организация на работата са групова дискусия (консенсус или генериране на различни мнения) ,съпоставка на груповите мнения, оценка и синтез -обсъждане на различните групови решения.
ИГРА. Вид симулация, изискваща активно участие, като позволява приложение на усвоените знания. Тя разнообразява често задавани упражнения. Тя не притеснява участ-ниците и е забавна и привлекателна.
Като цяло игрите спомагат за ефективното насърчаване на комуникацията. Това е особено подходящ метод за по-свити ученици или за участници, които не се познават. Чрез забавните моменти много лесно се постига сплотеност в групата и се осигурява по-отворена атмосфера на взаимно внимание.
При организирането на играта се има предвид, че се изисква време за обясняване на процедурата и правилата, както и за снабдяването с необходимите материали.
Като метод на обучение представлява имитация на реална дейност в една или друга изкуствено създадена ситуация. Участниците или изпълняват определени роли, или са активни зрители. Предназначението ѝ е да формира умения и навици за реални действия.
Игровите методи се оценяват като най-обещаващата новост в дидактиката на ХХ век, конкурираща се само с приложението на компютъра и мултимедията в образованието.
Игровата дейност се основава на следните принципи: активност, динамичност, занимателност, изпълнение на роли, колективен характер (работа в екип), обратна връзка, проблемност,
РОЛЕВИ ИГРИ. В основата на ролевите игри е разбирането за социалните роли. Те се разглеждат като форми на поведение, чрез които индивидът изучава и изгражда социалния си живот. Всеки се социализира, т.е. запознава се с формата на поведение, която се очаква от него.
Модерните варианти на ролеви игри нямат точен сценарий. Вместо изискване за стриктно изпълнение на ролята на участниците се дава свобода да се ориентират в групата и да определят сами действията си в рамките на едно кратко описание на съдържанието на ролите и изобилие от съпътстваща информация. Обикновено те само фиксират идейната рамка и учениците имат свободата да действат или разсъждават в нея, но по свой собствен начин. Ролята е отчасти и само глобално определена. По този начин учениците усвояват идеята за историческа перспектива и от друга страна, да изграждат хипотези за това какво, как и защо един човек може да реагира в дадена конкретна ситуация.
Игри с казуси:
Разделят се участниците на групи – 4 групи по 5-6 човека, като се използват някои от познаните начини за разделяне.
Всяка група си тегли листче с един от четирите предварително подготвени казуса. Задачата към всяка група е: „В рамките на няколко минути обсъдете казуса и измислете как ще се развие ситуацията по-нататък. Продължението на казуса трябва да изиграете като сценка с влизане в роли.“
- Казус 1: „Ново дете идва в класа от втория срок. Преместено е от друго училище заради побой над съученик.“
- Казус 2: „Изчезнал е скъп мобилен телефон по време на час по математика. Има информация, че го е взело дете от вашия клас.“
- Казус 3: „В класа ви идва дете от бежански лагер. Не знае български език, доста е мургаво на вид, изглежда изтощено, с уплашен поглед.“
- Казус 4: „В класа има противопоставяне – разделен е на два лагера по въпроса: „Да се откажем ли от Коледно парти, за да дадем събраната сума за деца в неравностойно положение, или не?
Работи се казус по казус. Представянето на всеки казус е последвано от споделяне на ролите – всеки, който е бил в роля, казва как се е чувствал, как е усещал другите.
Може да се ползват и следните примерни казуси:
- Обида/подигравателно отношение – например, след връщане на класна работа по български език двете деца, които единствени имат шестици, получават обръщението „зубъри“ и стават обект на подигравки от страна на групичка деца, по-изявени в спорта;
- Фаворитизиране на определени деца от учителя – например, класният ръководител открито показва предпочитания към няколко деца от класа, които са „послушковци“ – обикновено си мълчат и не оспорват негови решения, оценки и реакции.
- Изтъкване на статусни различия – например, няколко деца от по-заможни семейства изтъкват постоянно скъпите си вещи и демонстрират отношение на превъзходство спрямо деца от семейства с по-ниски доходи.
- Тормоз – например, няколко физически по-силни момчета от класа принуждават едно – две по-слабички момчета да им купуват вафли с джобните си пари.
След предварителната подготовка всяка група представя сцената по своя казус, последвана от споделяне от ролите.
За финал се поставят акценти и се посочва подходящо поведение. Често решенията на тези казуси не са изцяло във възможностите на децата и по тази причина да споделят за проблема и да потърсят помощ от възрастен, е възможно решение
Чрез прилагане на всички тези методи, стратегии, дейности и техники за в работата ми с този клас стигнах до извода, че различните ситуации могат да бъдат управлявани, контролирани и превенцията също е възможна.В работата си опознах още по – добре своите ученици, техните интереси, желания, действия и реакции. Целенасочената ми работа в тази посока осигури до известна степен един подход в разкриването на обкръжаващия детски свят и цялостното му развитие – интересите му, потребностите му и формирането на цялостното поведение.
За детето от начална училищна възраст климатът в семейството и училището е от особено значение за психичното му развитие, във връзка с усвояване на положителните модели на поведение и взаимодействие. В спокойна атмосфера, в дух на разбирателство, уважение и симпатия се създава благоприятна обстановка за възпитание на детето, по отношение на отговорност и етични отношения към другите хора.
От особена важност е да се даде на детето възможност да създаде система от ценности, която отхвърля агресивността. Затова родителите и учителите трябва много внимателно да преценят какви форми и начини на взаимодействие ще прилагат спрямо детето при негативни прояви от негова страна.
Агресията може да се намали и когато детето изгради в себе си представа за ефекта на нараняването, причинено на другите от него, и това е придружено с обяснения и насърчаване в търсенето на други алтернативни поведения.
Спрямо учениците трябва да се засили екипната работа с тях, а родителите трябва също да участват в мероприятията на училището. Това най-добре може да се постигне чрез доброволчество, което също е добра препоръка за справяне с агресията и екипната работа.
Вследствие на проведените занятия и след анализа на резултатите от тях, стигнах до следните изводи и обобщения:
- Целенасоченото и системно гражданско образование още при малките ученици е възможно и необходимо преди всичко за възпитаване на толерантност и уважение към мненията, ценностите на другия различен.
- Наблюдава се видима промяна във взаимоотношенията между учениците.
- Повиши се интереса на учениците към друтите.
- Използването и решаването на казуси допринесе за това учениците да осъзнаят своето и мястото на другите в обществото като цяло.
Гражданското образование дава възможност на учениците да обмислят действия по част от обсъжданите въпроси, пряко свързани с техния живот в местната общност, с решаването на отделни проблеми на учениковата общност, с постепенното включване в живота на общността, с изпълнението на отговорни социални роли в семейството, в приятелските групи. Това би следвало да става по-лесно в образователна система с развито гражданско образование, защото учениците притежават знанията, интелектуалните умения и нагласите, необходими да се посрещнат, обсъдят действия по тези въпроси.
Смятам, че тези уроци могат да се използват в други практики, защото те дават своите положителни резултати при работата с учениците в училище.
Литература:
- Захариев,З. За мястото на гражданското образование в средните училища. – Фило-софия, 1996..
- Иванов, И. Въпроси на гражданското образование, Издателство “Аксиос”