ДИРЕКТОРЪТ В СЪВРЕМЕННОТО УЧИЛИЩЕ – НОВ ТИП ЛИДЕР
Тина Попова
Резюме: Проблемът за лидерството и стила на управление е класически за организационната психология. Отделните автори насочват своето внимание към изследване на различните типове лидерство. Всяка отделна концепция фокусира своето разбиране за ефективен стил на управление на организацията в диепозицията „ситуация – лчностни характеристики”.Конкуретното предимство на професионалистите и организациите като цяло в съвременния свят се свързва все повече със знанието и компетентността и с инвестиции в човешкия потенциал. Знанието е най- важният ресурс за просперитета на една организация и за успешната реализация на специалистите в нея. Затова най – новите стратегии за управление на организациите и хората се основават на създаването на условия за учене през целия живот, за усъвършенстване на уменията и личностния потенциал. Съвременното разбиране за професионална компетентност включва не само притежаването на базисни познания в конкретна сфера на професионалната дейност, но и високо развити социални умения, които позволяват установяването и поддържането на ефективни взаимоотношения в работната среда. Уменията за лидерство са част от цялостния комплекс социални умения, чрез които специалистите и организациите днес търсят постигане на ново качество на своята дейност. Ефективното лидерство, но и работата в екип, разбира се могат да се разлеждат на организационно равнище – като компонент на организационното развитие и поведение, на индивидуално равнище – като част от социалната компетентност на специалистите в организациите.
Социалните умения намират изява в процеса на взаимодействието между хората на междличностно ниво. Социалните умения са насочени към изграждане на междуличностни отношения, които позволяват пълноценно развитие и изява на личността в различни ситуации на социални връзки и отношения. В този смисъл те се отнасят до взаимното опознаване, влияние и подпомагане, до сътрудничеството и съвместното разрешаване на конфликти и проблеми. Независимо от спецификата на проявлението им, обикновено те се отнасят до четири основни сфери:взаимно опознаване, разбиране и доверие;ефективно общуване;взаимно подпомагане и оказване на влияние;конструктивно разрешеване на конфликтите.
Независимо от различията в позициите на отделните изследователи, всички те са единодушни в разбирането си, че социалните умения са научени (придобити) социални стратегии, които са вътрешно обвързани, съзнателно контролирани, съответстващи на ситуацията, и в своето единство изграждат социалното поведение на личността. Социалните умения позволяват на индивида да осъществява социални контакти, социално влияние и координация съобразно нормите на обществото и групата, към която принадлежи. В този смисъл те са предпоставка за формиране на ефективни стилове на поведение, преодоляване на затрудненията в типичните социални ситуации в житейската дейност на човека и конкретно в общуването. Социалните умения могат да се научат и усъвършенстват.
Ключови думи: лидерство, управление, ефективност, социалната компетентност, промяна, междуличностни отношения
Област: Управление на образованието
- Въведение
Актуалността на изследването се определя от факта, че и до днес се проявява голям интерес към изследване на аспектите на лидерството и неговата връзка с мениджмънта на организацията. Тази връзка е продиктувана от предизвикателствата, през които преминава съвременният директор на организацията в настоящия момент. Училищните организации непрекъснато се опитват да се адаптират към променящите се вътрешни и външни среди, а лидерството оказва своето влияние в организационната промяна и развитие на организацията, чрез утвърдилите се качества и умения на съвременния директор. Уменията за лидерство са част от цялостния комплекс социални умения, чрез които специалистите и организациите днес търсят постигане на ново качество на своята дейност. Лидерското поведение се детерминира от множество фактори, част от които са свързани с индивидуалните особености и личностите различия. Така че, успехите на съвременният директор – лидер от нов тип, зависи от индивидуалните му особености, социална и професионална компетентност, както и от характеристиките на ситуацията, в която той действа. В настоящата разработка място заема систематичния и емпиричния подход, използват следните методи: анкетиране, анализ, синтез, наблюдение, табличен и графичен метод.
- Материали и методи
Като вземем предвид широкия аспект на лидерството в образователните институции, и не само, и невъзможността да бъде обхванато изцяло, в съвместното с поставената изследователска цел и нуждата от анализиране на получените резултати, възникват и ограничения:
Първо: проучването или изследването на анкетираните учители и техните предпочитания, относно лидерските качества и умения на съвременния директор, представлява моментно състояние или картина от обработените резултати. Динамичните промени в образователната система, подтикват към промяна в качествата и уменията на съвременния лидер. Като се придържаме към това твърдение е нужно да заключим, че и в бъдеще ще се усеща необходимост, относно изследвания на проявяващите се качества и умения.
Второ: предвид невъзможността за обхващане цялостно на всички образователни инстируции, проучването изследва част от настоящия колектив към изследваните институции.
Трето: В настоящата разработка изследването е насочено към педагогическия персонал в образователните институции, но може да бъде насочено и към други целеви групи, например: ръководители от други организационни равнища, имащи за цел да изследват качествата и уменията на ръководството; организации, които имат за цел да проучат и установят какви са притежаваните качества и умения на техния ръководител. Типологията на лидерството може да бъде установена на основата на три начала: съдържание, стил и характер на дейността. Според съдържанието си лидерството най – често се проявява като вдъхновител, като организатор за изпълнение на съвместната дейност; според стила то може да е авторитарно или демократично; според характера на дейността – постоянно проявяващо се или ситуативно, т. е. проявяващо се при опреелени ситуации. Няма единство от гледна точка на разглеждането на лидерството поради сложността на феномена. В теоретико – практичен план с определена значимост е и социалната (обществената) отговорност на лидера. Като висша интеграция на всички прояви на интелектуалното развитие на човека, отговорността е водещо качество на лидера. Тя се появява в различни формира поведение, а в съдържателен аспект означава точност, лоялност при изпълнение на задълженията, съпричастност към очакваните резултати. В процеса на съвместна дейност на отговорността на лидера се интегрира с контрола. Колкото повече лидерът е свързан с референтната група, толкова са по – високи „продуктивността” на неговото въздействие и равнището на отговорността му.
Друга насока на изследването на лидерството е спецификата на неговото въздействие (влияние) . Този проблем е свързан с разкриване на механизма за възприемане на управленските въздействия. Не съществува един – единствен „правилен” стил на „лидерството”, брилянтните лидери знаят, че съществуват няколко стила на лидерство, като всички те са подходящи в различно време и за различни хора. Същинското умение е да се избере правилния стил в подходящото време. Днес едва ли някой се съмнява, че личността може да налага волята си над дадена група от отделни личности. Така се формира организираност във всяка човешка общност – индивидът успява да убеди общността в своите лични цели, като ги представя за общностни цели, насочени към увеличаване на благоденствието на всички; общността му гласува доверие, избира го за свой лидер, отдава му представителна функция и правото да взима решения вместо нея. Това са методите на условната власт, но те могат да бъдат заменени или комбинирани с насилствени или компенсаторски аспекти.
- Резултати
Анализът на резултатите от проведената анкета е базиран на информацията, събрана от анкетираните лица, преподаватели в Езикова гимназия „акад. Людмил Стоянов“ Благоевград. Анкетирани са общо шестдесет учителя от начален и прогимназиален етап. Анкетата съдържа единадесет въпроса.Днес едва ли някой се съмнява, че личността може да налага волята си над дадена група от отделни личности. Така се формира организираност във всяка човешка общност – индивидът успява да убеди общността в своите лични цели, като ги представя за общностни цели, насочени към увеличаване на благоденствието на всички; общността му гласува доверие, избира го за свой лидер, отдава му представителна функция и правото да взима решения вместо нея. Това са методите на условната власт, но те могат да бъдат заменени или комбинирани с насилствени или компенсаторски аспекти. В парадигмата личност/общност се заражда феноменът лидер/лидерство, което принципно може да се разглежда както като процес, така и качествена категория. Процесът включва ненасилственото влияние над членовете на екипа за насоченост и координиране на техните усилия при постигането на общата кауза. Като качество лидерството се определя в съвкупност от личните реквизити, черти на характера, притежавани от лидера, които упражняват влияние върху групата.
Типичният лидер се характеризира със способността да използва различни видове властнически компетенции, с които разполага в конкретния ситуационен и човешки контекст, като се стреми да открива нови начини за насочване на придобитото влияние към различни цели. Лидерството, в този смисъл, е съпоставимо със степента на мотивацията на лидера и собствената му потребност да ръководи и направлява „подчинените си”.
- Дискусии
В литературата се срещат множество теоретични разработки, третиращи лидерството, лидера и лидерските качества, както и необходимите условия за реализация на лидерската функция. Теориите боравят с дефиниции в няколко измерения: качества, роли, функции, предпоставки.
Един от най – популярните подходи към проблема за лидерството е качествения подход, който се опитва да открои необходимите и незаменими качества, които един лидер трябва да притежава и демонстрира, за да бъде такъв – т. е. да стигне до своето лидерско място и да се задържи там. Най – общо квинтесенцията на този подход се заключва в твърдението, че някои хора са родени да бъдат лидери, а други не. Това придава на цялата проблематика един много характерен ореол на предопределеност и неизбежност. Дедуктивно може да се заключи, че ако личността е наредена с определен набор от качества и успее да ги развие и усъвършенства, това вече само по себе си е предпоставка за осъществяване на лидерската мисия.
Обикновено качествата, които се преписват на идеалния лидер, са: решителност, ентусиазъм, способност да вдъхновява, аналитичност, упоритост, приспособимост, готовност да поема рискове и т. н. Факт е обаче, че всяка от тези личностни характеристики е доста обща и може да се интерпретира различно. В управленската литература се срещат множество различни определения за лидерски качества. И ако съвкупност от константни личностни характеристики е безспорно необходима, ако не и задължителен, за всеки лидер, то изявява и целесъобразността им зависи и от конкретния ситуационен, организационен, културен, социален и политически контекст, който може да се нарече лидерски дискурс. Ситуативността на лидерството предполага определени специфични условия за личностна реализация – няма лидер, който да действа еднакво ефективно и успешно при всички обстоятелства. Идеята, че лидерът създава и комуникира визията, която изпълва със смисъл работата на останалите му сътрудници, са няколко аспекта. Това означава, най – малкото, че визията променя и реорганизира съществуващото статукво и създава нова концепция за предназначението на организацията. Освен това, то трябва да бъде, но и да звучи смислено за останалите, да бъде осъществима, да има връзка с работата на хората, да бъде разбираема, да изглежда и да вкоренява ясен образ, метафора, аналогия. Самите лидери трябва да превърнат във въплъщение на визията, да ентусиазират, да са почтени, да изпълняват хората си с енергия и доверие.
Според едно глобално изследване, проведено от Бизнес школата към Колумбийският университет и Корн Фери Интернешънъл, самите мениджъри подчертават символичната роля на ръководителя на 21-вия век, който трябва да бъде вдъхновяващ лидер, подтикващ служителите си да реализират пълния си потенциал. Много високо в ценностната система се поставят етичните норми на мениджъра. Другите, изброени като ключови характеристики, са: Аналитичност, Лоялност, Организираност, Готовност да поема рискове, Дипломатичност, интуитивност, Сътрудничество; Етичност; Креативност Ентусиазъм, Непредубеденост, освободеност от предразсъдъци, Интелигентност; Способност да вдъхновява, ,енергичност; Способност да окуражава. Прави впечатление, че част от тези характеристики са напълно противоположни, например, аналитичност и интуитивност, но те ясно показват, че модерният мениджър става все по – комплексна личност и се освобождава до голяма степен от оковите на консерватизма. Въпросът дори не е толкова в това какви качества притежава лидерът, а как ги използва, за да упражни ръководната си функция. За да вдъхнови хората да работят за осъществяване на целите, лидерът трябва да спечели уважението им, да създаде у тях увереност, че именно той най – добре може да ориентира и ръководи общите усилия. Това може да стане с високи интелектуални способности (умствено превъзходство), прецизност, остроумие, честност, личен чар, убедителност, красноречие и т. н. Управлението на училището, отразявайки в своята цялост посочените до тук характеристики на лидерството, има и някои особености, присъщи на директора в ролята му на лидер. Главното е в това, че приемайки длъжността директор, той все още не трябва да очаква да бъде възприеман като лидер на училищния екип. Тази позиция трябва да се извоюва. Една от особено важните му роли е той да бъде изразител на мисията и носител на визията за общото бъдеще на училището. Друго задължително качество, което като лидер е длъжен да притежава, е способността за адаптация към промените в организационната среда, глобална и вътрешна, към неизбежните промени в статуквото. Разбира се, директорът на училището като лидер трябва да бъде и високо квалифициран добре информиран и да разполага с неоценимото качество „ концептуален плурализъм” – способността да чува множеството гласове в училищния екип и извън него.
- Заключение
В масовото съзнание битуват множество широко разпространени представи за това какво всъщност представлява лидерът и в какво се състои неговата лидерска роля и функция. Може би най – дълбокото вкоренено схващане свързва личността на лидера със способността му да накара хората да изпълнят поставените от него задачи. Основно значение има задачата на директора да мотивира хората, да излага една обозрима и разбираема визия за бъдещето и да подпомага фактическото осъществяване на заложената цел. Етапите за реализация на властта на лидера са три основни: Първи етап – спечелване активното сътрудничество и съдействие на формалния екип. Втори етап – мотивиране на членовете на екипа (превърнали се от изпълнители в съмишленици) за изпълнение на възприетите/съгласувани цели. Трети етап – използване на уменията, познанията, идеите и енергията на сътрудниците по най – целесъобразния и ефективен начин. Възможно е обаче лидерството да е функция, напълно различна от управлението. Интересно е мнението, изразено от Бенис и Нанус в книгата им „Лидерите: Стратегии за поемане на властта”, че „мениджърите вършат нещата правилно, а лидерите вършат правилно нещо”. Организационният контекст е също основен фактор, определящ дейността, функцията и ефективността на лидерството, както и на мениджмънта по принцип. Организационният контекст повлиява едновременно това, което лидерите трябва да направят, и това, което имат възможност да направят . Изискванията за методите и имидж, представян от личността на лидера, са различни в зависимост от конкретния организационен, социален и политически дискурс. Интересна е концепцията на Мередит Белбин за различните лидерски роли в зависимост от това дали хората работят самостоятелно или участват в лидерски екипи, които все по – често започват да се формират в днешните големи предприятия, особено при изпълнението на конкретни проекти или при справяне с екстремни кризисни ситуации. Авторката разглежда т. нар. Modus operandi – начин на работа на мениджъра в ситуации, в които трябва да споделя своята лидерска функция и отговорности. С помощта на психометрични тестове тя прави опит да предскаже реакциите и цялостното поведение на ръководителите в колективна среда и стига до извода, че решенията действията на цялостния лидерски екип са по – лесно предсказуеми, отколкото индивидуалните. Балансирани тимове, съставени от хора, които са склонни да поемат допълващи се роли, се справят по – успешно със задачите, отколкото небалансираните екипи. Успешната им работа може допълнително да бъде благоприятствана както от индивидуалните различия в стила, ролята, приноса и готовността да се игнорират личните слабости и това се превръща в източник на потенциал за трима. В проведените изследвания на Хенли за откриване на факторите, определящи успеха или неуспеха на лидерските екипи при стимулирани бизнес ситуации, се идентифицират девет различни роли като лидерите обикновено избират да изпълняват две или три от тях и съзнателно избягват останалите. В част от тези роли доминиращ са социалните качества – координатор, изследовател на ресурсите; стратегическите способности – оценител, внедрител; практическите усилия – оформител, изпълнител и т. н. Всяка от тези и други роли, които може да изпълнява директорът като лидер, се определят от характерния за него стил на управление. Най – често той се характеризира като двуизмерен – по осите: ориентация към задачата и ориентация към хората, които я изпълняват, като различните автори добавят и други характеристики. П. Хърси предлага двуизмерен модел със следните променливи: поведение по отношение на задачата (степента, до която мениджърът се обвързва с прякото определяне на задълженията и отговорностите на подчинените индивиди и групи) и поведение по отношение на връзките (степента, до която мениджърът изгражда двустранни или многостранни комуникационни връзки) и извежда четири управленски стила .Властта на лидера най – често засяга четири компонента авторитет; сила; влияние; контрол. Авторитетът се свързва с доброволното признаване на легитимността на лидера, на неговата позиция, знания, професионализъм, стил на ръководство. Той заема особено важна част от лидерството. Силата на ръководителя може да се постигне чрез три позиции: на властта, знанията и професионализма и на доверието. Добре би било да се съчетават, като се акцентира главно на втората или третата. Влиянието е свързано с правомощията и компетенциите на директора, но и с начина, по който ги реализира. Контролът осигурява информация за състоянието на работата, за приноса на учителите в резултатите от обучението, но като компонент на лидерството имат значение такива негови характеристики като начина, по който се провежда, честота, обективност, добронамереност, обективност на оценките и др. Лидерството е сложна материя, обхваща много и различни аспекти на управленската дейност, но главно е доброволното признание и следване на идеите и действията на ръководителя, на неговия авторитет, професионализъм и личностни качества. Това в най – голяма степен мотивира хората за качествен труд, за позитивни действия и резултати. Затова директорът на училището трябва да оценява в достатъчна степен неговата роля, да се стреми да го извоюва и съхранява особено важен инструмент за успешно управление и просперитет на училището.
Използвани източници:
Карабельова, С. (2004) Управление и развитие на човешкия потенциал, София
Коен, У. (2001) Новото изкуство на лидера
Купър, С. (2011) Брилянтният лидер: Онова, което знаят, правят и казват най – добрите лидери, Амат – ах, София
Маджирова, Калина (2002) Лидерство в управлението на училището, сп. Педагогика, София
Мамксвелл, Д. (2005) Лидерство. 21 неопровержимых закон лидерство, Минск
Питер, Т. (2007) Лидерство. М.Трейси, Б., Ф. Шеелен. Личность лидера
Ушева, Мариана (2010) Позитивно лидерство, УИ Неофит Рилски, Благоевград
Reinventing the GEO (2016) A Global Study of 1500 Chief Exccutives conducted jointly by Corn Ferry Intl. Columbia University Graduate School of Business, Corn Ferry Intl
Cox, C. J., C. L. (2000)Deal. Reframing Organizations: Artistry, Choice and Leadership. Jossey-Bass Publishers, SF Oxford
Benus, W., B. Nanus.(1995) Leaders, NY, Harper and Row
Reader. Editted by Syrett, M., C. Hogg.(2006) NY., Wiley
Hersey, P., K. H. Blanchard.(1969) Management of Organizational Behaviour, Utilizng Human Resourees. Engelwood Cliffs, Prentice Hall