ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ”, С. ОРИЗОВО
ОБЩ. БРАТЯ ДАСКАЛОВИ, ОБЛ. СТАРА ЗАГОРА
* 6253 ул. „Тракия” № 32
е-mail: ouorizovo@abv.bg
Публикация 2
Живка Пеева Петрова
Директор на ОУ“ Христо Ботев“, с. Оризово обл. Стара Загора
Тема:“ Обучение на ученици – БИЛИНГВИ“
Резюме:
Обучението на деца билингви е социален и продължителен процес, свързан с преодоляване на специфични трудности. Такива деца интернализират и двата езика отрано, но все пак единият от тях обикновено се възприема като първи език“. От най-ранна детска възраст този процес се свързва с овладяването на официалния език под формата на групова подготовка.
В българско училище се обучават и ученици, чийто майчин език не е български. Съвременните учителите, работещи в българските училище с деца билинги, непрекъснато изпитват нужда от и актуални насоки, чрез които да се стимулира и вниманието на учениците, в процеса на обучение. Според някои автори придобиването на знания , могат да се овладеят когато четенето, писането, слушането, говоренето, като се използват различни източници, включително учебна литература. При работата си с ученици билингви, преподавателите най-често прибягват до различни видове упражнения от вербален характер, като могат да бъдат свързани с изграждане на собствени мнения, решаване на казуси и др.
Кои деца са билингви?
Емоционални, чувствителни, енергични, спокойни, срамежливи – децата са различни, а всяко е прекрасно по свой начин. Ако има нещо общо между тях, то това вероятно е любопитството към заобикалящият ги свят, желанието да ги изследват и преоткриват всеки ден, да бъдат част от него и да намерят своето място там.
Постъпват в училище (дори в гимназиалния етап) със съвсем ограничен лексикален запас от българския език и това създава редица трудности при по-нататъшното им обучение. Нещо повече – това действа на някои учители демотивиращо за работа и дори понякога предизвиква у тях отчаяние. Успеваемостта и постиженията при такива ученици са ниски.
Основна задача на съвременния учител е да направи учениците си отговорни за резултатите от обучението. Чрез подходящо избрана методика той трябва да формира проницателност за състояния, проявяващи се в отношенията към изучаваната материя. За да не изостава от модерните тенденции в образователната практика учителят трябва да насочи учениците си към потребностите за натрупване на индивидуален познавателен опит.
Само така ще се подготвят социално адаптивни личности, готови да отговорят на променените обществени условия. Въвличани и ангажирани в творчески дейности, разполагащи с реална автономия, учениците се научават да правят грешки и да намират решения и така да развиват творческия си потенциал.
Специфична е работата в тази посока с децата билингви. Използването на креативни методи при обучението им помага в няколко посоки: учениците по-лесно обединяват нова информация с тази, която вече имат; учат по-пълноценно; засилват се ентусиазмът на учащите и доверието им към преподавателя; развива се самоувереност и се повишава нивото на критичност; улеснява се по-доброто разбиране на чуждите мнения; намалява умората и се заличава ясната граница между ученик и учител, защото всички индивиди притежават някакво ниво на опитност. Макар и трудна, работата с деца билингви носи удовлетворение. Те с желание участват в изпълнение на индивидуални задачи, подхождат отговорно и се стремят максимално добре да се представят. За да бъдат правилно обяснени трудностите, които тези деца изпитват в учебния процес, и за да бъдат те подпомагани и окуражавани от учителя, смятам, че е необходимо всеки преподавател да има по-широк поглед върху някои обстоятелства и процеси, характерни за билингвизма като социално явление, а също и за особеностите на положителната мотивация. Познаването на тези особености би помогнало на всеки учител по-пълноценно да използва целия потенциал на децата билингви.
При постъпването си в началния етап на основното образование, децата от турския и от ромския етнос в България се натъкват на съществени бариери при усвояването на книжовния български език. Голяма част от тях не са посещавали предучилищни образователни институции и не са имали интензивни контакти дори на равнище ежедневна комуникация с деца и с възрастни, говорещи български език. Това са ученици, които в детството си са пребивавали главно в своята етническа общност, локализирана в рамките на малко селище или квартал. Ограничени от своето езиково и етнокултурно обкръжение, тези деца попадат в новата за тях училищна ситуация, която е свързана не само с непознати за тях обстоятелства, но и с чужд за тях социокултурен контекст. За да се адаптират към тези условия, от ключово значение е владеенето на българския език, чрез който могат да осъществяват многообразие от взаимодействия в конкретната образователна среда. Онези от тях, които не се приучат да общуват в българско -говореща среда, са в риск да отпаднат от училище.
Овладяването на българския език е труден процес дори когато за тези деца е осигурена подкрепяща среда в училище. Причината за това е силното влияние на майчиния език, който е твърде различен от официалния език, на който се провежда обучението и други съвместни дейности. Обучението и възпитанието в училищата от българската образователна система не са съобразени със специфичните билингвиални условия, в които са учениците, слабовладеещи български език. Учебните програми за началния етап на СОУ не отчитат трудностите при постигане на очакваните резултати от деца, които в ежедневната си речева практика си служат главно със своя майчин език и ограничено използват българския език. Това поставя тези ученици в неравностойно положение, тъй като езиковите ограничения не им позволяват да усвоят необходимия минимум знания, умения и компетентности. При тези обстоятелства се налага да се използват допълнителни форми и средства, които да подпомогнат усвояването на българския език до степен, която позволява да се постигне необходимият образователен минимум.
Традиционното обучение по „Химия и опазване на околната среда“ изживява криза и в последните години не привлича учениците. Поради тази причина изключително важно е интересът им да бъде стимулиран. Важен е начинът, по който преподава учителят, за да спечели вниманието и интереса на учениците.
Учениците проявяват интерес към уроците, включващи интерактивни методи на преподаване. Те са важни за мотивиране на интереса към химичната наука. Развиват познавателната дейност и практическите умения за извършване на наблюдение и експеримент. Усъвършенстват се мисловните процеси като анализ, синтез, абстракция, конкретизация, обобщение, сравнение, наблюдателност. Развиват интелекта. Учениците придобиват умения за организираност, самостоятелност, инициативност, воля, въображение.
Използването на работни листове развива графичните умения на учениците, умението да наблюдават и систематизират, логическото им мислене. Развиват интелектуални умения свързани със сравняване на химични съединения, обобщения, анализ на системи и ситуации.
Билингвалното обучение по химия и опазване на околната среда осъществява връзките между предмети т.е. физика и астрономия и биология и здравно образование и подпомага и обогатява тяхното изучаване. По този начин се стимулира интереса на учениците и има възможност за разнообразяване на работата в часа, развиват се и се усъвършенстват уменията на ученика да използва за изучаване на различни учебни предмети.
Детството е уникално по своята същност. Няма друг период в развитието на човека от раждането му до края на житейския му път, който да е така емоционален, толкова нравствено чист, неподправен и искрен, с такъв потенциален заряд за напредък и развитие. Това е единственото време, когато да се гради, нещо ново и да се развива в широк мащаб заложното у детето. Това е времето, което се разгръща в широк план душевното му богатство и емоционалната му колоритност, време за стимулиране интелектуалното развитие на детето. През първите шест години мозъкът на детето реализира 90% от своето развитие.
Особено значение за успешното овладяване на езика и за цялостното психическо развитие на детето имат положителните емоции. Цялата работа в детската градина трябва да бъде организирана така, че да създава „ емоционален комфорт” за всяко дете, да предизвиква у децата, потребност да разкажат преживяното, видяното, да питат, да общуват.
За повишаване на ефективността на овладяването на езика от децата се препоръчва рационално съчетаване на индивидуалните форми на организация на образователния процес с колективните и груповите, при които едновременно активно да участват всички деца.
Дори и в колективното обучение въпросът на възпитателя към децата трябва да бъде зададен така, че всяко дете да го почувства като отправен лично към него. Само при това условие всички деца биха проявили максимална активност в учебния процес.
Доброто разбиране на езика и конкретната употреба на новата лексика подобряват езиковата компетентност на децата и гарантират добрата им подготовка за ограмотяване.
Развитието на устната реч (монологична и диалогична), създаването на умения за общуване според ситуацията, запознаването с буквите от българската азбука, подготовката на ръката за писане и други дейности допринасят за добрата подготовка за ограмотяване на децата в първи клас, всъщност каквато е и основната задача на детската градина. От добре дозираните дейности и от педагогическото майсторство на учителя зависи успехът на подготвителния процес за начално ограмотяване.
За да се преведе абстрактното мислене на децата на базата на българския език, учителят е длъжен да се отнесе с голяма отговорност към усъвършенстване на процеса на обучение по езика, като се отделя нужното внимание за развитие на майчиния език на учениците.
Учителят трябва да има изграден усет, езиково поведение, владеене на тялото и жестов език, които да стимулират детската игра. Необходима е предварителна подготовка, организиране на пространството, разпределение на вниманието, боравене с поощрението, наказанието, внушението като методи за възпитателно въздействие. Ролите на учителя в играта можем да диференцираме като: организатор, пример за подражание, наставник, участник, наблюдател, съюзник на децата, медиатор.
В хода на играта са важни проактивните действия на учителя, позитивните импулси, нагласи, очаквания за игрово взаимодействие. В случай на необходимост учителите могат да изберат една от няколко подходящи стратегии за коригиране на поведението в игровото взаимодействие чрез:
- напомняне с дума, сигнал, условен знак;
- пренасочване на вниманието към друго занимание в случаи на неуспех;
- откъсване от ситуацията и създаване на нова такава за мотивация;
- временна индивидуална работа с детето или „прилепване” на детето към учителя;
- възлагане на нови роли и отговорности;
- среща с родителите.
В играта учителят трябва да бъде пример за подражание и образец за поведение. Всички правила на играта, в която учителят най-често е и участник, се отнасят и за него. Нарушаването на игровата конвенция от страна на учителя има тежки морални последствия, свързани със загуба на доверието от страна на детето. В контекста на педагогическото игрово взаимодействие в културно хетерогенни групи се открояват следните по-важни педагогически умения:
- разпознаване на готовността за игра;
- подпомагане на груповите игри и преодоляване на грешки;
- стимулиране и оценка на позитивно поведение при децата;
- наличие на своевременни и разумни изисквания;
- приоритетно използване на молба и избягване на заповеди от всякакъв характер;
- приучване към толерантност и вежливост.
Обучението трябва да се развива в условия на психичен комфорт, да приключи с успех, защото само така ученикът ще бъде склонен да учи.
Езикът не е цел, а средство за обучение и възпитание.
Използвана литература
- „Директорът на училището и ефективният мениджмънт“, 2002 г. Авторски колектив: Калина Маджирова, Виолета Минчева, Радка Питекова, Здравко Новев.
- „Нови стратегии в педагогическия контрол или как да контролираме ефективно“, 1995 г. – Калина Маджирова
- „Организационни модели на съвременното училище и техният иновационен потенциал“, Информационен бюлетин „Управление на образованието“, кн. 2 , 2011 г. – проф. Галин Цоков
25.07.2023г.
Живка Петрова
с. Оризово