ОРИЕНТИРАН КЪМ УЧЕНИКА ПОЗИТИВЕН ПОДХОД НА ВЪЗПИТАНИЕ
Мария Любенова Упалова
Старши начален учител ЦОУД
СУ “Максим Райкович” – гр. Дряново
Все повече в днешно време се наблюдава липсата на интерес на децата към учебното съдържание, дори в най-ранния етап на обучение – още в 1. клас. Съвременните учители сме изправени пред редица предизвикателства и това е едно от тях. Важно е да не пренебрегваме тези сигнали и да работим целенасочено към промяна.
Позитивната класна стая е основана на създаването на подкрепяща и вдъхновяваща образователна среда, в която учениците се чувстват комфортно, мотивирани и ангажирани с учебния процес. Когато позитивната класна стая е насочена към учебния предмет родинознание, може да се въведат забавни и интерактивни методи на обучение. Подходящо е използването на различни игри, в това число и ролеви, визуални материали и други креативни методи, които да стимулират учениците и да ги включат активно в учебния процес. От съществено значение е да се поощрява позитивното поведение и сътрудничество между обучаваните, като се създават възможности за сътрудничество и споделяне на знания.
Ключови думи: позитивна, класна стая, ориентиран, ученик, подход, възпитание
Ориентираният към ученика подход във възпитанието и обучението центрира вниманието върху ученика, а не върху преподавателя (Радев, 2010), като се акцентира върху активното му участие и упражняване на по-голяма инициатива (O’Neill, 2005) през целия процес на възпитание и обучение – планиране, организация, провеждане, оценяване и други. В този подход ученикът се смята за активен участник, който има съществена роля в определянето на собствения си образователен напредък.
По този начин в ориентираното към ученика преподаване и учене се променят и активизират всички взаимодействия в процеса на обучение:
- комуникацията между учениците и учителя;
- комуникацията между самите ученици;
- взаимодействието между учениците и дидактическата среда.
Този подход насърчава активната обмяна на идеи, сътрудничество и обучение в една подкрепяща и стимулираща образователна среда. На Фигура № 1 е представен модел на ориентирана към ученика педагогическа стратегия по Панина и Вавилова (Панина, Вавилова, 2007), която е адаптирана и доразвита от проф. д-р Любен Витанов (Витанов, 2022):
Фигура № 1
Модел на ориентирана към ученика педагогическа стратегия
(Витанов, 2022)
Промяната на фокуса от учителя към ученика при ученето може да се определи и като конструктивистки подход, който е една от най-влиятелните образователни теории. Този подход разглежда учениците като активни строители на своето познание и разбиране, като им се дава по-голяма самостоятелност в търсенето, откриването и трансформирането на информация и знания (Славин, 2004).
Поради това при ориентирания към ученика подход, учителят поема повече подкрепяща функция, като участва в екипите на учениците, работи заедно с тях в решаването на задачи, изразява мнение, но не казва как, не дава инструкции, решения или оценки.
Така в педагогическия процес в класната стая малките ученици могат да учат, като самостоятелно откриват и разбират важни факти, правила и процедури. Този процес, описан от J. Bruner (Bruner, 1961), се нарича „учене чрез откриване”.
Преподаването и ученето, които са ориентирани към ученика, включват методи и техники, които са от „по-висок клас” като решаване на проблеми, работа по проекти, учене чрез откриване и други (Johnson, 2013).
Една от основните цели на ориентирания към ученика подход е да промени ролята на преподавателя, като насърчи по-засиленото използване на подкрепящи естественото развитие на учениците подходи. Тези подходи се наричат „фасилитаторни”, което означава улесняващ, съдействащ, подпомагащ. Учителят, в позицията си на такъв, напълно променя своя подход, стратегии на общуване с учениците, методи на обучение и други.
Няколко важни изисквания към тази роля на учителя са определени от К. Роджърс (2015). Представени са на Фигура № 2:
Фигура № 2
Изисквания към ролята на учителя като фасилитатор
(схематизирано по Роджърс, 2015)
Върху съмненията и недоверчивостта могат да повлияят емпатията и искреността на преподавателя, както и стремежа да го цени и да не го съди. Всичко това спомага за вярата в новите преживявания на детето (Пак там).
Ориентираният към ученика подход във възпитанието и обучението е подпомогнат от последните научни изследвания в областта на щастието и благополучието. Тези изследвания се базират на концепцията на „позитивната психология” и са от съществено значение за създаването на позитивна образователна среда. В контекста на позитивната психология и педагогика се подчертава важността да се преподава и учи не само грамотност, успех, постижения, прилежност и дисциплина в училищното образование, но също и щастие и благополучие.
М. Селигман (2017), следвайки това разбиране, разработва цялостната теория за благополучието, наречена ПЕРМА, която включва следните пет основни елемента:
- положителна емоция;
- ангажираност;
- положителни взаимоотношения;
- смисъл;
- постижение.
Фигура № 3
Модел на теория за благополучието ПЕРМА
(Витанов, 2022)
М. Селигман изразява мнението, че обучението в щастие и благополучие трябва да започне още от ранното детство, в начален етап и да обхване не само училищната среда, но и родителите и техните грижи за децата. Целта е учениците не само да се обучават да разбират и ценят благополучието, но и активно да се стремят към него (Селигман, 2017).
В учебните часове позитивният педагогически подход дава възможност за по-широки педагогически пространства за подбор и структуриране на учебно съдържание. Основните компоненти на позитивната педагогическа стратегия са представени на Фигура № 4:
Фигура № 4
Компоненти на позитивната педагогическа стратегия
(Витанов, 2022)
Д. Балкански също разкрива ролята на позитивното възпитание, като той обяснява, че чрез него се дава възможност за обогатяване на познавателните интереси, инициативността, активността и самочувствието на децата, развивайки положителните им качества. От съществено значение е ролята на развиващата образователна среда, в която възрастните стимулират, насърчават и разгръщат детската нестандартност чрез различни и разнообразни дейности и ситуации (Балкански, 2010).
Литература:
- Балкански, Д. (2010). Откриване и стимулиране на деца с изобразителни и творчески способности, Шумен.
- Витанов, Л. (2022). Ориентиран към ученика позитивен подход на възпитание, обучение и социализация в часа на класа // Педагогика, Vol. 94, 1.
- Панина, Т., Вавилова, Л., (2007). Современные способы активизации обучения. Москва.
- Радев, П. (2010). Конструктивистка дидактика, Пловдив.
- Роджърс, К. (2015). Начин да бъдеш, София.
- Селигман, М. (2017). Благоденствие, София.
- Славин, Р. (2004). Педагогическа психология, София.
- Bruner, S. (1961). The act of discovery. Harvard Educational Review.
- Johnson, & Johnson, F. (2013). Joining together: group theory and group skills. London: Pearson.
- O’Neill,, Mcmahon, T. (2005). Student centered learning: what does it mean for students and lecturers? Dublin: University College Dublin.