ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАБОТА ПРИ УСВОЯВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ
В 9. КЛАС ЧРЕЗ МЕТОДА ОБЪРНАТА КЛАСНА СТАЯ
Мария Стоянова Хаджийска, Професионална гимназия по механоелектротехника – гр. Пазарджик
Резюме: Настоящата статия представя осъществяването на педагогически експеримент по интегрирането на метода на обърната класна стая при усвояване на литературни текстове в 9. клас. Проведеният в експерименталната и контролната група заключителен тест има за цел да установи нивото на овладените знания, придобитите умения и отношения на учещите с помощта на приложения иновативен метод, като се сравнят с тези от традиционното обучение. Въз основа на това сравнение се измерват настъпилите изменения в експерименталната група. Обобщенията, анализът доказват предимствата на иновативната технология.
Динамичното развитието на съвременното общество налага преосмисляне на методологическата основа на обучението в българското училище и промяна на нагласите – да се премине от концепцията за овладяване на учебно съдържание и енциклопедичност на познанията към придобиване на компетентнтости като комплекс от знания, умения и нагласи. Тези компетентности трябва да се развият в училище и да се обогатяват през целия живот. Те трябва да послужат на ученика за неговата пълноценна личностна, социална и професионална реализация.
Промяната на парадигмата в обучението извежда на преден план прилагането на иновативни подходи и практики в процеса на преподаване и учене.
Цел на изследването – да се създаде и апробира технология за работа върху литературните и езиковите компетентности, комуникативните умения на учениците при усвояване на художествени текстове от българската възрожденска литература, изучавани в 9. клас, чрез метода на обърната класна стая.
Хипотеза
Ако в обучението по БЕЛ в гимназиален етап – 9. клас, се приложи технология за усвояване на научните знания за литературните текстове, за развитие на езиковите, литературните компетентности и комуникативните умения чрез иновативни практики и метода на обърната класна стая, то това води до повишаване на резултатите на учениците, до усъвършенстване на рецептивните и продуктивните умения, до по-висока ефективност в работата. А това помага на учениците в тяхното личностно развитие.
Обхват на изследването
Изследването обхваща ученици от 9 а и 9 д клас при Професионална гимназия по механоелектротехника, гр. Пазарджик. Училището е модерно, иновативно, с богата материално-техническа база, което дава възможност учебно-възпитателният процес да се осъществява на високо научно и технологично равнище, в мотивираща и вдъхновяваща атмосфера.
Педагогическият експеримент се проведе в продължение на няколко месеца – от месец март до месец юни 2023 година. По своята същност той е дидактически, тъй като изпробва иновативния метод обърната класна стая. За нуждите на експеримента се формираха две групи – експериментална (ЕГ) – ученици от 9 д клас и контролна (КГ) – ученици от 9 а клас. При ЕГ се прилага иновативният метод на преподаване, а при КГ – традиционният.
Основанията за такъв подбор са сходните резултати на двата класа в хода на обучението преди въвеждането на иновативния подход. Езиковите, литературните и комуникативните компетентности на учениците са почти на едно и също равнище.
В съответствие с разработените цели и задачи на настоящото изследване за оценяване качеството на знанията и свързаните с тях умения, нагласи и ценности, се прилага система от критерии, които се свързват с определени показатели и се отнасят към установени равнища на усвоеност.
На учениците от ЕГ предварително се обясни, че поредица от уроци ще преминат по нетрадиционния начин – акцентът ще е върху самоподготовката с предоставяне на електронни ресурси по определената тема, а в урочния час ще е представянето на информацията, тълкуването, излагането и защитата на собствена позиция. С цел по-бърза и ефективна комуникация между учениците и учителя се създаде група в приложението Viber. Уговори се материалите да се изпращат там, възникналите въпроси, затруднения да се обсъждат в групата. В началото имаше известна съпротива от страна на учениците. Някои се смущаваха да задават своите въпроси в групата и пишеха на лично съобщение в Messenger или на електронната поща. Но с времето и последващите уроци този подход разчупи тяхното притеснение, преобърна и гледната им точка за придобиване на нови знания по български език и литература. Едно от най-важните преимущества на новия метод учениците виждаха в това, че могат да разглеждат електронните ресурси в удобно за тях време и толкова пъти, колкото е необходимо. Трима от учениците споделиха, че при самоподготовката си вкъщи членовете на техните семейства са проявили любопитство към такъв начин на виртуално учене и са изказали одобрение.
При изучаване на творбите на Христо Ботев, заложени в учебната програма за 9 клас, методът се приложи при следните художествени текстове: „Майце си“, „Обесването на В. Левски“ и „Странник“. [1]
При тези уроци учениците разполагат с повече време в клас, за да приложат информацията и уменията, които са придобили онлайн при подготовката. Отговарят индивидуално или по групи на ключови въпроси (подтеми), изясняват се някои неточности както и проблеми, които учениците не са разбрали при самоподготовката. За новото съдържание на урока учителят вече отделя по-малко време, но затова пък времето за провеждане на свободни упражнения, на групова работа и други практически дейности е повече. Осигурява се на учениците място за нови идеи, учейки се един от друг.
При изучаването на елегията „Майце си“ учениците извършиха следните практически дейности:
- съпоставка на две строфи от „Майце си“ и „Моята молитва“, като учениците изразят своето мнение по проблема за чувствата, които вълнуват двамата лирически герои
- Образователна игра за време (може по двойки или на групи)
- Визуализиране на житейската ситуация, представена в „Майце си“, като се нарисува картина по нея или опише с думи картината, която виждат учениците
При изучаването на „Обесването на В. Левски“ учениците
- Подреждат пъзел , без да гледат в текста: гроб, молят, плач без надежда, София, бесило, родино мила, полята, грачи, твой един син, зимата..
- Съпоставка на „Обесването на В. Левски“ и „Х. Димитър“ по отношение на художествения свят в двете творби
- Наблюдение и коментар на няколко картини, изобразяващи обесването на В. Левски.
При изучаването на сатиричното стихотворение „Странник“ дейностите на учениците са:
- Упражнение за съпоставка – образът на майката в „Майце си“ и в „Странник“
- Провеждане на викторина върху творби от Хр. Ботев. Оформлението на въпросите чрез слайдове на презентация, които се да представят като игра на живо
С интегрирането на метода на обърната класна стая при учениците от експерименталната група – 9 д клас, се наблюдава много по-голяма индивидуална изява, самостоятелност, по-голяма компетентност на действията – способността да прилагат усвоените нови знания и умения. Забелязва се напредък в комуникативните и презентационните умения на учениците и подобряване на работата в екип.
През месец юни се направи контролен срез и проверка по едни и същи показатели чрез обобщаващ тест върху творчеството на Хр. Ботев в двете групи – контролната и експерименталната. Дидактическото тестиране в настоящето изследване се използва, от една страна, с цел проверка и оценка на учебните постижения, а от друга – за проверка пригодността на иновативния метод.
Проведеният в експерименталната и контролната група заключителен тест има за цел да установи нивото на знания, умения и отношения на учещите, придобити с помощта на приложения иновативен метод, като се сравнят с тези от традиционното обучение. Въз основа на това сравнение се измерват настъпилите изменения в експерименталната група. Време за работа върху задачите е 1 учебен час – 45 минути.
Структурата и формулировката на литературните задачи са такива, каквито са в тестовете за НВО – 10 клас. Може да е налице потвърждаващо или отричащо наличие на грешка или правилен отговор и това провокира бързина и комбинативност на мисълта, съобразителност, концентрация, което пък от своя страна помага да бъдат откроени по-добре подготвените ученици.
В теста преобладават литературните задачи с избираем отговор. Към тях има по четири варианта за отговор, от които само един е верен. Всеки верен отговор носи 1 /една/ точка. Не се присъжда, но и не се отнема точка за грешен отговор, за липсващ отговор или за повече от един.
Една от задачите (зад. 14) с кратък свободен отговор изисква да се свърже вярно заглавието на творбата с нейния жанр, като всяко правилно свързване носи точка (при тази задача максималният брой точки е 4 точки).
Другата задача с кратък свободен отговор е чрез израз или изрази да се откроят някои от отличителните черти на лирическия герой в конкретна творба (зад.21, която носи 2 точки).
Задача с кратък свободен отговор е и зад. 22, която изисква да се определят чувствата на лирическия герой в два цитата (според текст 1 и текст 2). Максималният брой точки е 4.
Последната задача представлява разширен свободен отговор (няколко изречения в свързан текст) – формулиране на собствена теза в рамките на 5-6 изречения по конкретна тема (зад.23) и максималният брой точки при нея е 6 точки.
Когато ученикът не е отговорил на задачите със свободен отговор, се поставят 0 точки.
Според становището на Т. Ангелова оценяването на свободните отговори е в зависимост от степента на изпълнение на задачите. В зависимост от това отговорите могат да бъдат: изцяло приемливи, частично приемливи и неприемливи, респ. пълно разбиране на информацията, частично разбиране или неразбиране на информацията. (Ангелова, 2007, № 1)
Точките от всички задачи в теста се сумират. Оценяването се формира по формулата: х 4+2, където х са получените точки, а y – максималният брой точки.
Изходният тест за двете групи – ЕГ(9д клас) и КГ (9а клас) е проверен и оценен по предварително зададени критерии и скала за оценяване.
- Тестът съдържа общо 23 задачи, от които 19 са с избираем отговор, 3 – с кратък свободен отговор и 1 задача с разширен свободен отговор. Макс. брой точки от теста е 35. Проведен е за 1 учебен час – 45 минути.
- Скалата за оценяване е следната: ( по формулата )
| Точки | Оценка |
| 35 – 30 точки | Отличен |
| 29 – 22 точки | Мн. добър |
| 21 – 14 точки | добър |
| 13 – 9 точки | Среден |
В изходния тест учениците от ЕГ (9 д клас) показват по-добри резултати. Средният брой точки при тези ученици е 18.4, а в КГ (9 а клас) – 15.6. Успехът на класа от изходния тест също бележи разлика в полза на ЕГ – добър 4.10, а в КГ – Среден 3.44.
Обобщавайки получените данни от заключителното тестиране, може да се посочи, че в ЕГ наблюдаваме повишаване на резултатите при изпълнението на заложените задачи. Причината за това се крие в систематичното търсене, многократното преглеждане на поднесената информация от различни електронни източници по време на самоподготовката при темите, при които се прилага иновативният метод на обърната класна стая. Учениците извършват дейности, които развиват способността им да идентифицират, да разбират, да анализират, да интерпретират, да създават, да обменят информация, да общуват, като използват материали, свързани с различни видове контекст.
Статистическият анализ на резултатите също потвърди основната изследователска хипотеза. Чрез определени математико-статистически методи и параметрични модели да се доказа ефективността на прилагане на иновативната технология (Георгиев, 2015:158)
Между изследваните характеристики се наблюдава статистически значима разлика (зависимост) и тя се дължи на проверявания фактор, т.е. прилагането на иновативния метод обърната класна стая при преподаване на художествени текстове от творчеството на Хр. Ботев в контекста на българската възрожденска литература, изучавана в 9 клас. Това води до повишаване на ефективността на обучението по литература, до развиване и подобряване на компетентностите на учениците (знания, умения, отношения, ценности и нагласи). Постига се по-висока резултатност при усвояване на новите знания.
Обобщения и изводи от педагогическия експеримент
- Иновативните методи, в т.ч. и методът на обърната класна стая, дават възможност на учениците за пряко включване и самостоятелно учене в усвояването на новите знания по литература, което спомага да се постигнат по-добре целите, заложени в съответния урок.
- Ученикът е в центъра на образователния процес и методът на обърната класна стая напълно отговаря на неговите индивидуални темпове и стилове на учене.
- Учениците вземат по-активно участие в час и имат повече време да обсъждат наученото и да презентират, споделят учебния материал.
- Повишава се личната мотивация на учениците за учене и желанието им за себеизява и в други иновативни дейности.
- Стимулира се познавателната активност на учениците, което води до статистически значимо повишаване на резултатите.
- Подобряват се междуличностните взаимоотношения между учениците чрез иницииране на екипната работа.
Като цяло може да се обобщи, че проведеният педагогически експеримент в 9. клас в обучението по литература чрез използването на новата технология е успешно. Учениците показват развитие и напредък в усвояването на знания, подобряване на умения, отношения, ценности и нагласи, макар и в различна степен. Този растеж е в резултат на прилагането на иновативния метод на обърната класна стая, което развива креативност, самостоятелно учене и води до по-дълготрайни знания.
ЛИТЕРАТУРА
Ангелова 2007: Ангелова, Т. Тестови задачи със свободен отговор. Български език и литература (електронна версия), 2007, № 1 https://liternet.bg/publish/tangelova/testovite.htm
Георгиев, 2015: Георгиев, Г. Приложна бизнес статистика. Пловдив: Макрос, 2015
[1] Преди това иновативният метод е апробиран и при изучаването на „Изворът на Белоногата“ от П. Р. Славейков