Нагласите към инициативата относно въвеждането на микро-удостоверенията се различават в различните страни, варирайки от отношение „изчакай и виж“ до разбиране на процеса за прилагането на микро-удостоверенията като възможност да се пренареди обхвата на националните квалификационни системи по отношение на гъвкавост, пропускливост и мобилност.
Къде ще намерят по-добро място микро-удостоверенията – в професионалното образование и обучение, в системата на висшето образование, в ученето през целия живот? Всяка страна е в процес на дефиниране на своята категорична позиция.
Все още много въпроси стоят отворени и чакат по-обширна дискусия – стандартите за качество, сертифициращите организации, позицията на отговорните за политиките институции, мерките за поощряване на прозрачността и връзката с националните квалификационни рамки и много други.
На 16 юни 2022 г. беше приета Препоръка на Съвета относно микро-удостоверенията за учене през целия живот и пригодност за заетост[1]. Чрез нея се заявява подхода на Европейския Съюз към микро-квалификациите, който цели подкрепа за осигуряване на тяхното качеството и прозрачност, чрез което да се насърчи участието в обучения и да се даде възможност за заетост на европейските граждани. Препоръката предлага отговори на въпросите за документирането на краткосрочен учебен опит, с който се развиват различни по вид умения – дигитални, зелени и др. В документа се разглежда опцията микро-удостоверенията да се разработват и присъждат от различни доставчици и в различна среда – формална, неформална. Настоящият сравнителен преглед е опит да се обобщи „голямата картина“ по отношение на прилагането на Препоръката на Съвета в седем държави членки две години след нейното приемане.
Нидерландия[2]
Подходът micro-credentials се прилага по-широко в системата на висшето образование, за краткосрочни обучения, предимно за дигитални умения или за умения за управление на бизнес процеси. През 2021 г. 14 университета предлагат такива кратки учебни пътеки. В системата за професионално образование и обучение микро-сертификатите се прилагат по-рядко, например за курсове в областта на медицината. Наричат ги edubadges, но все още не са добре разпознаваеми на пазара на труда сред работодателите. Те биха се интересували повече от микро-удостоверенията само ако се използват широко и предоставят конкретна стойност. Понастоящем в областта на професионалното образование и обучение в Нидерландия обучаемите могат да изберат различни сертификати като няколко сертификата заедно формират пълна квалификация. Сертификатите са за по-големи единици резултати от ученето (между 400 и 500 часа обучение), докато edubadges се предлагат като краткосрочни курсове.
Към 2023 г. броят на включените образователни институции, които тестват подхода за микро-удостоверенията, нараства до 32 университета. В пилотните проекти се дава по-ясна дефиниция на микро-удостоверенията – дигитален сертификат за самостоятелно завършена образователна единица в диапазона от 84 до 840 часа (еквивалентни на 3 – 30 ECTS). Постигането на резултатите от ученето е проследимо и проверимо. Целият процес, включително учебните дейности и свързаното с тях оценяване на резултатите от обучението, придава стойност на микро-удостоверението, която се признава във и извън образователните институции. В бъдеще е планирано признаване от всички висши училища и вписването в национален регистър. Edubadges са удобни за специализация, повишаване на квалификацията или преквалификация за заети лица. Сертификатът се издава от реномирано висше учебно заведение, което гарантира качеството на обучението. Тъй като холандското висше образование се движи към по-модулна и гъвкава система, edubadges може да се превърнат в инструмент за ускоряване на тази промяна.
Испания[3]
С промяната в нормативната уредба през 2021 г. в Испания се регламентират конкретни изисквания към качеството на програмите за учене през целия живот, вкл. за микро- удостоверения. Определено е, че осигуряването на качеството на обучението ще се осъществява съвместно между администрациите, агенциите за осигуряване на качеството и университетите. Признава се също така възможността на университетите да гарантират качество на предлаганите от тях академични услуги чрез своите вътрешни системи за осигуряване на качеството.
Вътрешните системи за осигуряване на качеството трябва да включват поне следните елементи:
– качеството на микро-удостоверенията в съответствие със стандартите, установени от Европейския съюз;
– качеството на придобития учебен опит;
– получаване на обратна връзка от обучаемите относно курса;
– обратна връзка от заинтересованите страни и други доставчици на услуги относно обучението.
Технически това е възможно чрез защитени цифрови платформи като Europass, подходящи за европейските стандарти EDC (European Digital Credentials) и EBSI (European Blockchain Services Infrastructure), прилагани за генериране на цифрови университетски удостоверения, базирани на отворени стандарти и отворени модели на данни, които гарантират по лесен начин достъпност на информацията, оперативна съвместимост, безпроблемен обмен на данни и проверка на автентичността, в съответствие с Общия европейски регламент за защита на личните данни.
Съществува възможност за голямо разнообразие от доставчици на микро- удостоверения: работодатели, браншови организации, публични служби по заетостта, професионални асоциации, организации на гражданското общество и читалища и др. Националната агенция за оценка на качеството и акредитация в Испания играе в испанската университетска система подкрепяща роля за всяка институция по отношение на цялостно сертифициране на качеството на набора от академични функции.
С финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост се цели предлагане на качествени микро-удостоверения, достъпни за всички учащи – включително възрастни, които са безработни или не са завършили висше образование. С промените в законодателството през 2023 г. за първи път се предвижда, че ученето през целия живот трябва да бъде основна функция на университетите. Университетите могат да предоставят собствените си курсове за продължаващо обучение под формата на микро-удостоверения или микро-модули с продължителност по-малка от 15 ECTS.
Основно предизвикателство за екосистемата за обучение с микро-удостоверения в страната е разпределението на средствата между държавните университети и автономните области. Нужни са колективни консултации между обучаващите институции и бизнеса, споразумения относно рамка за мониторинг, която да включва показатели за ефективност. Важно е също да се разработят възможности за организиране и провеждане на оценяването, които да са обвързани с конкретни индикатори за качество.
Франция
Френската национална квалификационна рамка е достатъчно гъвкава, за да добави нови инструменти като микро-удостоверенията. Те могат да бъдат свързани със съществуващите квалификации чрез подхода „блок от компетентности“. Във Франция няма правна рамка за регулация на микро-удостоверенията. Срещат се и конкретни предложения за друго наименование – мирко-сертификати, микро-баджове.
Философията на реформата в образованието от 2018 г. предполага насърчаване на предлагането на по-краткосрочни курсове, които да са лесно достъпни за възрастни обучаеми и за заети лица. На следващо място идеята за широко въвеждане на микро-удостоверенията е в синхрон с активно случващата се цифровизация на образователната система в страната. Обмисля се новосъздаденият орган France compétences да поеме мониторинга върху издаването на микро-удостоверения.
Разбирането за същността на микро-сертификатите е различно. Те могат да бъдат издавани от частни или публични доставчици на висше образованиe или професионално обучение. Могат да се издават в различен формат – като сертификати, дигитални значки, а самите курсове могат да са присъствени, онлайн или хибридни. Могат да бъдат с различна продължителност, натоварване на курсиста и съдържание (от общи до тясно специализирани). По отношение на практиките за оценяване също са налице различни варианти – решаване на тест, практическа задача или изпит за признаване на умения, придобити чрез предходен опит или обучение. Микро-сертификатите могат да бъдат единици, които допълват висшето или професионалното образование, да се натрупват, интегрират или обвързват с кредитната система.
До момента развитието на микро-сертификатите извън квалификационната рамка е избор основно за ИКТ сектора. Обръщането на посоката – от потребностите на пазара на труда към съдържанието на курса, използването на дигиталните технологии и по-краткият срок са сериозни предимства на концепцията за налагане на микро-сертификатите като нов тип образователна услуга. Но такава либерализация на обученията изисква високо ниво на доверие към доставчика за присъждане на квалификациите.
Към момента във Франция предпочитани са пълните квалификации, ето защо ще бъде предизвикателство микро-сертификатите да „пробият“ без да са обвързани с квалификационната рамка.
Германия[4]
Традиционно консервативната немска система е скептична относно въвеждането на микро-удостоверенията. Образованието и обучението в Германия може да бъде допълвано с микро-удостоверенията, но не и заменено в някоя част от тях. Терминът не се разпознава, а определението на Европейската комисия се разглежда критично от експертите по професионално образование и обучение в страната. Най-често асоциацията е с допълнително, нерегламентирано обучение в частна организация, което е кратко и води до издаване на сертификат. В проучване на европейския център за развитие на професионалното обучение от 2021 г. се посочва, че прекалено късите модули на обучение не могат да се използват за насърчаване на заетостта.
Търсенето на сертификационни кратки курсове като допълнително обучение в Германия най-често се налага, ако компанията има специални изисквания поради спецификата на работните задачи. Но това не може да се признае за квалификация.
Привлекателността на микро-удостоверенията се дължи на пазарно ориентираната способност за бърза реакция на технологичните промени, но те се разбират по-скоро като продължаващо обучение. И към момента когато заетите лица в Германия се нуждаят от допълнителни умения се включват в обучение, което отговаря на конкретни стандарти за качество. Инструментите, които са налични на пазара на образователни услуги в Германия за допълнителното обучение се смятат за успешни и ефективни.
През 2022 г. около 160 германски висши учебни заведения вземат участие в първоначално проучване относно микро-удостоверенията. 20 % от анкетираните висши учебни заведения използват микро-кредити, а други 23% обсъждат потенциалното им въвеждане. Мнозинството от запитаните представители на висши учебни заведения вярват, че микро-кредитите са полезен инструмент за подпомагане на интернационализацията. За висшите училища микро-удостоверенията отварят възможност за по-голяма гъвкавост и разширяване на съществуващите учебни програми. Решаващо за университетите е как да реагират правилно на динамиката на пазара на труда и да отговарят на разнородните образователни потребности на настоящите и бъдещите поколения студенти, които не са съгласни да се обучават по учебна програма от типа „един модел за всички“.
В ролята на признаващ орган висшите училища трябва да следват конкретни стандарти за качество. Целта е да се намери баланс между гъвкавост и стандартизация, което за някои университети може да се окаже предизвикателство.
Полша
Макар и рядко срещани с наименованието micro-credentials, кратките обучения са съществена част от системата за учене през целия живот в страната. Микро-кредитите са по-известни във висшето образование, където са свързани с използването на Massive Open Online Courses (MOОC), докато терминът „дигитални значки“ се използва по-често в частния сектор. Микро-кредитите обикновено се идентифицират със следните характеристики:
| 1. Сравнително малък брой задължителни учебни часове |
| 2. Слаба връзка с формалното образование |
| 3. Обхващат набор от специфични резултати от ученето, които могат да са предмет на някаква форма на валидиране |
| 4. Следват по-свободни стандарти за осигуряване на качеството |
| 5. Издадени са в цифров вид |
Добър пример за опит за прилагане на тези идеи на практика е проектът Badge +, който цели изграждане на ИТ инфраструктура, която да подсигури процеса на създаване и използване на цифрови значки за завършени краткосрочни обучения. Подходът е тестван пилотно в някои университети с кратки онлайн курсове за изучаване на полски език от чуждестранни студенти. Микро-кредитите са популярни в сектори, специализирани в развитието на ИТ технологии, дигиталния маркетинг, обработката на данни. Също така законодателството насърчава учителите да участват в кратки курсове с цел кариерно развитие и тук те също биха могли да намерят приложение.
Един от основни видове частични квалификации в Полша са незадължителните (пазарни) квалификации – голяма част от тях, особено тези, изискващи по-малко от 200 учебни часа, могат да бъдат класифицирани като микро-кредити.
Основните фактори, ограничаващи нивото на доверие в микро-кредитите в страната включват: съмнения относно качеството, несигурност относно това дали някои микро-кредити ще бъдат признати от националните органи, от работодателите, или от доставчиците на образование и обучение.
Португалия
В Португалия се предлагат широки и разнообразни възможности за микро-кредити. За смекчаване на въздействието на пандемията от COVID-19 на висшите учебни заведения е препоръчано да поставят приоритет върху диверсификацията и специализацията на процеса на преподаване и учене чрез кратко и модулно обучение. В Португалия се предлагат микро-кредити в различни области на квалификация с гъвкава форма на организация. Предлагат се различни опции за обучение: присъствено, онлайн или в хибриден формат по теми, свързани с околната среда, устойчивостта, биоразнообразието, екосистемите и цифровата трансформация. През 2021 г. правителството отпуска финансиране на консорциуми от висши учебни заведения, публични и частни организации за разработване на краткосрочни обучения (до 12 ECTS). Днес девет португалски държавни университета, девет политехнически институции и четири частни университета предлагат това обучение.
България
Терминът микро-удостоверения не се използва широко в страната и не съществува в българското законодателство. Въпреки това подобен по обхват модел на обучение съществува в българската квалификационна система в рамките на обучението по част от професия. Доставчиците на обучение предлагат такива форми и могат също така да валидират професионални компетентности, придобити по неформален начин. Дефиницията на част от професия, която съответства до голяма степен като концепция на микро-удостоверенията, е дадена в Закона за професионалното образование и обучение. Кратките професионални обучения са много удобни и предпочитани от работодателите и са широко разпространени, особено за актуалните умения, които се търсят на пазара на труда. Моделът на микро-удостоверенията се тества в различни пилотни проекти от институции в системата на висшето образование и професионалното образование и обучение. В момента те се обсъждат в различен формат в образователната система, но все още няма отворена широка дискусия по въпроса за тяхната регулация.
За да намери приложение подходът micro-credentials се нуждае от ясни правила относно осигуряване на качеството, принципите за признаване между доставчици на образование и обучение на регионално и национално ниво и от работодателите.
[1] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32022H0627%2802%29
[2] https://www.versnellingsplan.nl/en/Kennisbank/pilot-microcredentials-2/
[3] https://certidigital.es/2022/09/05/aneca-presents-a-framework-document-for-quality-assurance-of-microcredentials-in-the-spanish-university-system/?lang=en
https://liseo.france-education-international.fr/index.php?lvl=cmspage&pageid=4&id_article=373
[4] https://www.hrk-modus.de/media/redaktion/Downloads/Publikationen/MODUS/English/EN_Micro-Credentials_at_HEIs_web.pdf