В съвременното училище въпросът за мотивацията на учениците е основен, тъй като мотивът е причина за всяка една учебна дейност и изпълнява ролята на подбуждане и смислообразуване. Дейност без подходяща мотивация или изобщо не се осъществява, или, ако все пак възникне, се оказва крайно неустойчива. От мотивацията зависи мащабът на усилията, които ученикът ще приложи в ученето. Точно това е причината, поради която е изключително важно обучението да предизвиква у детето интензивно вътрешно влечение към знания и желание за усилена умствена работа.Математиката като наука играе изключително важна роля в живота на хората, а също оказва и благотворно влияние върху психическото развитие на децата. И тъй като всяка човешка дейност се регулира от мотиви, за педагозите е важно да знаят каква е зависимостта между мотивацията и успеваемостта на учащите се. Това налага учителите да прилагат повече нови и интересни технологии за поднасяне на математическите знания. В статията са представени резултати от педагогическо изследване, които потвърждават връзката мотив – резултат.
Мотивацията е вътрешно състояние. Тя поддържа, насочва и стимулира поведението на човека и заема водещо място в поведенческата структура. „Тя е съвкупност от енергетични сили, произтичащи от вътрешни или външни за индивида предпоставки, които предизвикват неговото поведение и определят формата, насоката и интензивността на това поведение“ (Лечева, 2009: 73). Мотивацията обикновено възниква от някаква потребност, която не е удовлетворена. Това състояние продължава, докато се търсят средствата за задоволяване на потребностите, т.е. докато се набележат целите, които ще доведат до удовлетворяване. След това се предприемат съответните опити за изпълнение на целите. Ако те са успешни, то неудовлетвореността се притъпява и потребността престава да бъде мотиватор. Ето защо трябва да се познава системата от интереси и потребности на децата от предучилищна възраст. Без да се знаят факторите, които ги мотивират за учебна дейност, е невъзможно да се изгради система от стимули, които да ги мотивират.
Най-общо мотивацията се определя като вътрешен процес, който активира, насочва и поддържа поведението на даден индивид. Мотивацията е целева насоченост на поведението, тя е условие на индивида, а не на околната среда. Мотивацията за учене се отнася до вътрешните състояния, които осигуряват мотивационна енергия за реализиране на конкретно поведение и постигане на предварително поставени цели в процеса на обучение. „Мотивацията за учене се дефинира в термините на цели, които насочват или подтикват учащите се към постигането им чрез идентифицирането на мотивационната сила на предхождащите събития или чрез детерминирането на мотивационните значения на фактическите или когнитивно представените резултати“ (Лечева, 2009: 185). Изключително важен аспект на мотивацията за учене е получаването на пряка и адекватна обратна връзка в процеса на обучение между целенасочените действия, качеството и особеностите на получаваните резултати. По този начин се постигат резултати, които имат психологическа значимост и действат като активни мотиватори по посока на извършването на учебната дейност с още по-голямо упорство и настойчивост. Правилното и целесъобразно организиране на процеса на учене благоприятства за изграждането на положителна мотивация за учене, за развитието на познавателни интереси, които, веднъж формирани, се превръщат в действени вътрешни фактори за подобряване на качеството и ефективността на учебната дейност.
Мотивацията за учене се влияе от няколко външни фактора:
- Заинтересованост. Тя трябва съзнателно и планирано да се насочва в необходимите рамки.
- Влияние на чувствата в учебния процес. От това, как се чувства детето в определена учебна ситуация, до голяма степен зависят усилията, които ще положи, за да разбере поднесената му информация.
- Успех. Успехът в учебната дейност поражда у децата приятни чувства, затова учителят трябва умело да повишава или намалява трудността на поставените задачи, за да ги мотивира за участие.
- Интерес. Учителят трябва да създава интерес у децата към учебната дейност, като представя съответния учебен материал в увлекателна светлина.
- Рефлексия. Обратната връзка помага на учителя да определи нивото на усвояване на информацията и да планира следващите си стъпки.
Освен изброените външни фактори мотивацията се влияе и от вътрешни фактори – вътрешен стремеж за извършване на определена работа. Вътрешната мотивация работи сама за себе си. При нея победата не е цел. Важно е участието. Доминиращите вътрешни мотиви определят устойчивостта на учебната мотивация и йерархията на нейната структура. Социалните мотиви от своя страна обуславят постоянната динамика на подбудите. „Вътрешната и външната мотивация са две противоположни страни на едно явление, свързващо ученето и неговите цели“ (Лечева, 2009: 76). В началото на учебния процес педагогът залага на външната мотивация, но негова постоянна цел е трансформирането й във вътрешна.
Постигането на високи резултати в учебната дейност е продукт от отношението на учащите се към учебния процес и от начина на преподаване на учителите. Процесът на учене се влияе от множество фактори, най-главният от които е мотивацията за учене. И тъй като в основата на мотивацията са потребностите и интересът на личността (в нашия случай детето), се налага изводът, че за да постигне детето/ученикът добри резултати в ученето, е необходимо да се направи така, че обучението да се превърне в желана от него дейност.
Всичко казано дотук дава основание да се предположи, че между мотивацията на децата и степента на овладяване на количествените отношения съществува пряка връзка, т.е. повишаването на мотивацията води до повишаване на степента и качеството на овладяване на количествени отношения.