Българският музикален фолклор – фактор за обогатяване на музикалната култура на учениците от 4. клас

В статията са представени резултати от проведено изследване със 100 ученици 4. клас от различни училища в Пловдив. Изследването има за цел да се проучат нагласите и отношението на учениците към българския музикален фолклор. Получените чрез анонимна анкета данни са обработени статистически по метода на процентния анализ и са представени графично. В заключение се оформи обезпокоителна тенденция – сред учащите се фолклорът не заема онова достойно място, което му е отредено в музикалната култура.

Безспорно е влиянието на изкуството в процеса на цялостното формиране на личността. В този смисъл музикалното развитие, възпитание и обучение в началния етап на средното общообразователно училище основателно намира  достойно място в културно-образователната област „Изкуства“. Като съществен тематичен акцент в учебното съдържание по музика, заложено в държавни образователни изисквания за учебно съдържание, програми и учебници по музика (Гайтанджиев и др., 2011; Калоферова и др., 2011; Минчева и др., 2011), се откроява българският музикален фолклор. Изграждането на музикална култура, съобразно с културната ни идентичност, е задача на обществото, институциите и училището и в този смисъл мястото му в обучението по музика в начален етап е неоспоримо.
В  контекста на темата могат да се изведат следните констатации.
От една страна, свидетели сме на повишения интерес на широката публика към българския музикален фолклор – той си извоюва позиции и разширява територията си в електронните медии и в празниците и делниците на съвременния българин.
От друга страна, свидетели сме и на нарастващото влияние на музика със съмнителна художествена стойност, която все по-често звучи около нас и формира музикалния вкус на децата ни.
В тази връзка може да се търси значимостта и отговорността на учителя по музика, който би трябвало да потърси нестандартни, атрактивни педагогически технологии за възприемане, опознаване и емоционално преживяване на фолклорни образци.
Наблюденията ми върху реалната образователна практика доказват, че когато учениците бъдат насочени към красотата, оригиналността, тематичното, ладовото и метроритмичното разнообразие на българските народни песни и танци, те могат да се ориентират по-точно в заобикалящата ги интонационна среда.
Горепосочените констатации са основание за провеждане от автора на статията на представеното изследване, което има за цел да се проучат нагласите и отношението на учениците от 4. клас към българския музикален фолклор.

Организация и методика на изследването

В представителната извадка са включени 100 четвъртокласници от НУ „П. Р. Славейков“, ОУ „Екз. Антим Първи“ и СОУ „П. К. Яворов“ в Пловдив. Мотивите за избора на посочените училища са основани върху високия им рейтинг между останалите учебни заведения. Училищата са със завидни традиции и богат потенциал от ученици с високи учебни постижения.
С оглед на целите на проучването следва да се уточни работното съдържание на понятието фолклор, което включва понятия от учебното съдържание за 1.–4. клас (народни песни, народен оркестър и народни инструменти; право хоро, пайдушко хоро,  ръченица и дайчово хоро) и някои широко разпространени форми на представяне на българския музикален фолклор (концерти на фолклорни ансамбли, фолклорни детски групи  и др).
Основен метод на изследването е анонимна анкета, която има за цел да установи нагласите и отношението на учениците от 4. клас към българския музикален фолклор. Анкетният лист съдържа 11 въпроса, повечето от които са ориентирани към народната песен, тъй като тя е по-близка като жанр до малките ученици и преобладава в репертоара по музика в начален етап.

Анализ и интерпретация на резултатите

Получените резултати от анкетното проучване са обработени статистически по метода на процентния анализ и са представени графично. Те са показателни за широкия спектър на музикалните интереси на анкетираните ученици и сочат картина, в която българският музикален фолклор е в периферията на техните музикални предпочитания и реалната интонационна среда, която ги заобикаля.
На първия въпрос: „Слушаш ли музика в свободното си време?“, само 4% отговарят отрицателно, което е показател, че музиката заема съществено място в живота на десетгодишните ученици и е един от основните фактори, формиращи не само музикалната им култура, но и личностното им израстване.
В посочените по-горе учебници по музика за 4. клас е предложено голямо разнообразие от произведения за слушане и изпълнение – общо 158 произведения, от които: песни от български автори – 36, творби за слушане от български автори – 18, български народни песни за изпълнение – 27, произведения за слушане от българския фолклор – 15, произведения за слушане, oбразци на световната музикална култура – 20. В този смисъл оправдано очаквахме друг резултат от втория въпрос, свързан с предпочитаната от учениците музика. Графика 1 илюстрира отговорите на участниците в анкетата, като с най-висок процент се открояват предпочитанията на учениците към стиловете рап и рок. Наблюдава се тревожна  тенденция относно интереса към народната музика  – едва 3%.