Какви асоциации предизвикват у нас децата – за чистота, невинност, весел искрен смях и, разбира се, изобилие от игри. Много учени и педагози са изследвали играта от различни страни – нейния физиологичен механизъм, психологическата й същност, както и социалните и културните аспекти на игровата дейност. Това не е случайно. Играта дотолкова присъства в живота ни и дотолкова е важна за обществото ни, че дава основание на Йохан Хьойзинха да ни определи като hомо ludens (играещи хора).В учебните игри се крие невероятен възпитателен и образователен потенциал. Те са едно от средствата, които ни дават възможност да намерим баланс между доказаните традиционни достойнства на българското образование и предимствата на дигиталните технологии на 21. век. В статията се представени щафетни игри, подходящи за създаване на трайно положително отношение към изучавания език и развиване на четирите основни умения: слушане, четене, писане и говорене.
Играта е социална дейност, която изисква активиране на умствените сили и генерира емоционално напрежение. В нея се крие невероятен възпитателен и образователен потенциал – чрез играта децата опознават света, развиват творческо мислене и умения за общуване. Играта ни учи как едновременно:
- да бъдем част от определена група, спазвайки набор от задължителни изисквания (без предварително дефинирани правила няма игра) и
- да проявим уникалност и неповторимост в рамките на тази група, давайки свобода на фантазията и въображението си.
Всеки преподавател, който сериозно се е замислял как да поддържа непрекъснат интерес към предмета си, е мислил и върху това, в каква степен е уместно да включва игри в учебния процес. Моите лични наблюдения показват – колкото е възможно повече.
Тук искам да се спра на един определен вид игри, които могат да се провеждат без особена предварителна подготовка, за които има място във всяка част на урока (уводна, основна или заключителна) и са подходящи за развиване на четирите основни умения: слушане, четене, писане и говорене. А именно – щафетните игри. Те са малко по-шумни и емоционални, но точно затова завладяват вниманието изцяло и са сполучлив избор за разтоварване на учениците от натрупаното напрежение и за създаване на трайно положително отношение към изучавания език.
Някои преподаватели са на мнение, че за провеждането им се изисква твърде много време, понеже срещат трудности при формирането на отборите, при споровете за точките и класирането и при овладяването на твърде спонтанните и силно изразените емоции. Но това са лесно преодолими пречки, а емоционалната интелигентност (умението да възприемаме и управляваме емоциите си) е съществена част от цялостната ни личност и е важно да я развиваме отрано.
Разделянето по отбори става бързо, ако използвате някакъв признак, който е добре да се сменя, за да свикнат учениците да работят в група, независимо от състава на участниците в нея. Най-важното изискване е отборите да са с равностойно разпределени сили, като се избегне струпване на силни ученици в един отбор за сметка на другите.
Тъй като преподавам в кабинет, оборудван с три редици чинове за по двама ученици, най-често разделям класа на три отбора по колонки (фиг. 1). Следват варианти – на две групи, като средния ред разделям на две (фиг. 2), на шест групи, като учениците, които седят един зад друг, са един отбор (фиг. 3), или заставам отстрани и оттам деля отново на групи (фиг. 4) и т.н.
Ако разполагам с повече време, разделям по цвят на дрехи (с червени тениски и блузи – един отбор, със сини и черни – друг) или по номера (от 1 до 14 – отбор светкавица, от 16 до 28 – отбор гръмотевица), или четни срещу нечетни и т.н.
След разделянето по отбори следват условията на играта. Стремя се задачата да е формулирана просто и проверявам дали всички са разбрали какво трябва да правят. Критериите за оценяване определям заедно с учениците – обикновено за качество (верни отговори) и скорост. При добра организация цялата тази подготвителна част отнема 1–2 минути.