В статията е разгледано формирането на природонаучна грамотност като обща цел на изучаването на природните науки в контекста на международните сравнителни изследвания в областта на училищното образование (PISA, TIMSS). Предложено е конкретно практическо решение – авторски задачи „тип PISA“, използвани в часовете по биология и здравно образование в 9. клас, раздел „Равнища на организация на микросистемата“ .
Съвременната цивилизация зависи от науката… Науката е осъществяването на всичко,
което ни впечатлява с възможностите на човека за интелектуален и морален напредък
и събужда човешкия интелект до стремеж към по-високо състояние на човечеството
(надпис от Джоузеф Хенри, първия секретар
на Националния музей на американската история във Вашингтон)
Природонаучната грамотност съдържа:
- познание по природни науки и използването му за дефиниране на проблеми, умения за придобиване на ново знание (learning to learn), обясняване на научни явления и процеси и извеждане на аргументирани заключения, използване на данни за доказване на твърдения;
- разбиране на характерните особености на природните науки като част от познанието за света, т.е. познание за науката, как функционира тя, какво е естеството на нейните методи;
- познание за приложението на природните науки в технологиите в съвременния свят, какви са явленията и законите в основата на използваната техника, устройства, комуникации;
- познания и оценки за ролята на науката в живота на хората, границите на научните търсения и възможности за решаване на човешките проблеми.
Научната грамотност има както когнитивен, така и афективен аспект. Афективният аспект включва лично отношение – интерес, оценка на научните открития, на ползите и рисковете от развитието на науката, подкрепа на научните търсения, критично отношение към информацията от медиите, интерес към историята на научните открития.
Формирането на природонаучна грамотност е обща цел на изучаването на природните науки, което се предполага от единството им по отношение на обекта на изследване – природата в многообразната ѝ единност, и научните методи и подходи. Тя зависи и от нивото на езиковата и математическата грамотност, както и от учебната и социално-икономическата среда, което се потвърждава от многобройни международни изследвания.
Особен тласък за нарастването на този интерес сред заинтересованите в областта на образованието дават международните сравнителни изследвания в областта на училищното образование (PISA, TIMSS).
През последните десетилетия в света се отделя голямо внимание на въпроса, доколко инвестициите в образованието съответстват на резултатите от него, които са съществен фактор за икономически, обществен и социален просперитет. Ето защо образователните системи в света търсят методи, които да направят обучението по-ефективно. Резултатите от проведените международни изследвания на PISA в това направление дават информация не само за постиженията на учениците, но и за факторите, които влияят върху тези постижения. Според PISA грамотността по природни науки се определя като: „познанието по природни науки и използването му за дефиниране на проблем, придобиване на ново знание, обясняване на научни явления и процеси и извеждане на аргументирани заключения; разбиране на характерните особености на природните науки като част от познанието за света; разбиране как природните науки формират познанието си и методите, които използват за това“ (Петрова & Василева, 2007: 26).