Изследване на динамиката в развитието на някои от формите на бързината при ученици от 8.–10. клас на НПГПФ – София

В статията са разгледани някои аспекти на процеса на усъвършенстване на скоростните възможности на човека, в контекста на проведено педагогическо изследване на динамиката в развитието на бързината като физическо качество с ученици от Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография. Представени са направените въз основа на анализа на получените резултати по отношение на динамиката в развитието на качеството бързина на 14–16-годишни ученици изводи и обобщения.

В спортнометодическата литература често се срещат методи и средства за развиване на скоростта като двигателно качество на човека. По този начин скоростта и бързината се разглеждат като синоними. Всъщност става дума за две качествено различни понятия: скоростта е обект на изследване от механиката, защото тя характеризира изминатия път за единица време (V = s/t), докато бързината е двигателно качество на човека, което му позволява да извършва отделни или цялостни движения за единица време, т.е. с най-голяма скорост. Скоростта е изразител на бързината като двигателно качество на човека, т.е. критерий за неговите скоростни възможности.
Съществуват три основни форми на бързината:

• скорост на отделното движение при малко съпротивление;
• честота на движенията при малка амплитуда;
• латентно (скрито) време на двигателната реакция.

Изследвания на М. Годик и В. Зациорский (1966) показват, че скоростните възможности на индивида се характеризират и с още една специфична форма на бързината – способност към бързо начало на движенията.
В своята съвкупност тези форми определят така наречения скоростен потенциал на индивида в съответната двигателна дейност. Въпреки това елементарните форми на бързината са относително независими една от друга. За величината на спортното постижение най-голямо значение има скоростта, с която се изпълняват цялостните двигателни актове (бягания, плуване, колоездене и пр.). Скоростта на цялото движение дава само косвена характеристика на бързината като двигателно качество на човека. Преносът на бързината при различни по своята динамика и кинематика упражнения е незначителен. Той е по-голям при координационно сходните движения. При изявата на максималните скоростни възможности се забелязват някои общи закономерности, които разкриват комплексния характер на бързината като двигателно качество на човека. Особено характерни в това отношение са спринтовите бягания, при които нарастването на скоростта във времето и нейното поддържане за известно време е решаващо за величината на спортното постижение.
Главна задача на методиката за развиване на бързина е да се повишат възможностите на организма към максимално интензивна работа при някакво относително съпротивление. То непрекъснато се изменя, в зависимост от характера на двигателната дейност.
За да се осигури нормален учебен процес, т.е. необходимата повторяемост на дразнителя, трябва да се потърси някакъв оптимум в редуването на работата и почивката както в отделното занимание, така и в останалите структури на учебния процес. Главният резерв за повишаване на ефективността на натоварването се свежда до намирането на възможно най-добри комбинации за възстановяване.
Продължителността на почивките при повторния метод се обуславя от настъпилите промени в централната нервна система и вегетативните функции. Интервалите на отдиха трябва да имат такава продължителност, че да не се допуска чувствително снижаване на възбудимостта на ЦНС и в същото време да осигуряват условия за възстановяване на вегетативните функции. Със средствата на активния отдих (различни видове упражнения) се поддържа постоянен приток на аферентна импулсация, което спомага за поддържане на възбудимостта на двигателните нервни центрове, непосредствено ангажирани в конкретното упражнение. По този начин се активира както нервната, така и хуморалната регулация на физиологичните функции, което осигурява по-висок сумарен ефект от извършената работа.
Усъвършенстването на скоростните възможности на човека е сложен многопланов процес. Успешната му реализация предполага изясняването на някои от основните механизми, лимитиращи бързината на работните цикли при движения, изпълнявани с максимална скорост.
През учебната 2014–2015 година в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография проведохме експеримент в естествени условия (в редовните урочни занимания) с ученици от 8., 9., и 10. клас за проследяване на динамиката в развитието на две от формите на бързината като физическо качество – бързина на изпълнение на единичното действие при малко съпротивление и честота на движенията при малка амплитуда.
За реализирането на целта трябваше да проучим и анализираме литературни източници и да проведем тестиране по специално подбрана тестова батерия:

1. Кръгове с крак
2. Бягане на 30 м с нисък старт
3. Бягане на 20 м с летящ старт

Получените резултати анализирахме с помощта математико-статистически методи (вариационен анализ и t-критерий на Стюдънт за зависими и независими извадки). За независими извадки този критерий се прилага за проверка на нулевата хипотеза за сравняване на средни аритметични величини, когато променливите са количествени и имат нормално разпределение, а за зависими извадки той се използва за сравняване на средни аритметични величини, когато признаците са метрично скалирани, имат нормално разпределение и извадките са две или повече.
Проведеното педагогическо наблюдение в реални условия показа, че учениците и от трите класа с удоволствие и желание участваха във всички тестирания за установяване на отделните форми на качеството бързина.
Анализът на получените резултати по отношение на динамиката в развитието на качеството бързина на 14–16-годишните ученици позволява да направим някои изводи:

1. Между отделните форми на проявление на бързината няма достоверни корелационни зависимости.
2. Различните форми на проявление на бързината имат хетерохронен характер.
3. В резултат на целенасочената работа за развиване на бързината учениците и от трите изследвани класа показаха прираст по отношение на бързо начало на действието и преодоляване на определено разстояние за възможно най-кратко време.
4. Честотата на движение на долните крайници в края на експерименталния период е почти еднаква за учениците от трите класа (Рt > 0,98).

---