Четенето има огромна роля за възпитанието, образованието и развитието на учениците. Да го направи продуктивно е задача на съвременния учител. Четенето не е само предмет, който детето трябва успешно да овладее, но и предметът, посредством който то ще усвоява и други учебни дисциплини. Затова една от актуалните теми в началното училище е формирането на навици за четене с разбиране на всякакъв вид литература, които от своя страна са една добра основа за изграждане на четивна компетентност.Настоящата статия отразява част от педагогическата практика, теоретичните и методическите търсения на автора като начален учител. Разгледани са четивната компетентност като основа за формиране на грамотността, възможностите и ролята на интерактивни класни инициативи, развиващи умения за четене с разбиране у третокласниците в образователния процес по български език и литература.
Четивната компетентност представлява една много висока степен на разбиране и усвояване както на прочетен текст, така и на по-големи смислови цялости. Нейното формиране не е еднократен акт, а продължителен процес. Затова трябва да се полагат усилия и да се извършва целенасочена дейност още от най-ранна възраст да се чете повече, да се изучават и усвояват рационални техники на четене, а оттам и на учене. Ключов момент в това отношение е четенето с разбиране, което представлява възможността и способността на индивида за възприемане на информация така, че да се схваща и разбира нейният цялостен смисъл, който обикновено не лежи на повърхността, а в по-дълбоките пластове на мисленето и съзнанието.
Степента на разбирането на даден текст може да се установи най-добре посредством предаване на съдържанието на прочетения текст. Във всекидневната педагогическа практика, но и при различни житейски ситуации първоначален подтик се предизвиква с поставяне на въпроси, които в една или друга степен имат за цел да провокират съответните отговори от страна на учениците или, най-общо казано, на слушателите, събеседниците. От адекватността на отговорите спрямо съдържанието на зададените въпроси се съди за степента на разбиране. Така че четенето с разбиране е един ключов момент не само на съвременното, но в още по-голяма степен на бъдещото образование през целия живот на човека.
Четенето с разбиране, определено от PIRLS, включва широк диапазон от умения, които структурират цялостната система на тази компетентност. Четенето включва както умения за установяване на факти в конкретна писмена форма, така и умения за интерпретиране на тези факти с различна дълбочина на зададения в текста смисъл. За постигането на това от учениците в начален етап на образование се изисква да умеят да открият както непосредствената информация от текста, така и да се основат на собствения си досегашен опит да разберат прочетеното, както и да направят една или друга интерпретация.
В търсене на нови ефективни методи за развиване на уменията за четене с разбиране в образователния процес по български език и литература в начален етап проведох едногодишна експериментална работа с 23-ма ученици от 3. клас на НУ „Иванчо Младенов“ във Враца. Експерименталната работа се реализира в три етапа. В първия етап – организация на експеримента, определих двете групи ученици, участващи в изследването (контролна и експериментална), както и неговият времеви обхват. По време на втория етап бяха определени методите за събиране на емпирична информация и бе разработен диагностичен инструментариум (критерии, показатели, входящ и изходящ нестандартизиран тест) за нуждите на измерване и проверка на хипотезата. През третия етап бяха набелязани иновационни и интерактивни методи на работа, формиращи умения у учениците за четене с разбиране, изготвена бе концепция на педагогическа технология и бяха определени тематичният и времевият й обхват.
Разработената технология включва четиринайсет инициативи, формиращи умения за четене с разбиране на художествени текстове: Пътуваща класна библиотека; Библиотекар за един ден; Викторина „Чети! Сподели крачка напред!“; Проектна и групова работа; Национална кампания „България чете“; Любимата книжка на мама и татко; Театрална постановка „Галената дъщеря“; Четящото влакче; И ние можем да направим книжка; Музикалната читанка; Училищен, Общински и Областен кръг на Викторина „Чети! Сподели! Бъди крачка напред!“; Проектна работа, свързана с живота и творчеството на изучавани автори; Съвмест
на дейност с Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца; Срещи със съвременни детски писатели.