Възникване, регулиране и възпитаване на емоции и чувства у децата и учениците от детска възраст до юношеството

Възпитаването и поддържането на положителните емоции и потискането на отрицателните са изключително важен компонент от системата на образователно-възпитателния процес. В проведено от автора педагогическо изследване посредством самооценка на учениците за преживените от тях емоционални състояния в уроци по физическа култура и анкетно проучване са очертани основните поводи, които мотивират възникването на емоционалните реакции, и основните причини за положителните и отрицателните емоционални състояния. Въз основа на направените наблюдения и тяхното обобщение е изведен преодоляващият ефект на конкретните емоционални преживявания.

Изследвания доказват, че чувствата за връзка с хората у дома и в училище са двете най-силни детерминанти, благодарение на които няма да си навлечем сериозни емоционални проблеми. Ще страним от наркотиците, алкохолизма и насилието и няма да стигнем до отпадане от училище. Освен това ученикът, който се чувства свързан с околните, обикновено получава и най-добри оценки.
Играта освобождава децата от отегчението и скуката. Играта е изключително важен ключ към живот, изпълнен с радост. Дава простор за спонтанни нововъведения и промени. Дава свобода на вземане на решения. Няма по-добро средство от играта за укрепване на мозъка, подхранване на духа, възпитаване и регулиране на положителните емоции и потискане на отрицателните.
Една от дейностите, в които детето най-често се научава да играе, а след това и да се упражнява, да постига майсторство и да получава признание – това е спортът. Ако спортът се практикува оптимално, той позволява на детето да се свърже с друга група връстници, както и с възрастен наставник (в лицето на учителя или треньора). В тази безопасна атмосфера, при наличието на човешки връзки, децата започват да играят, какъвто и да е спортът. Когато играят заедно, те се забавляват. Това би трябвало да е непосредствената цел – забавлението. Много родители и учители не осъзнават, че то отприщва цяла лавина от положителни емоции и чувства. Ако направим така, че целта на детето в спорта да е забавлението, и то приеме тази цел, най-вероятно ще постигне и всичко останало – дисциплина, практика, екипна работа, всеотдайност, удовлетвореност, признание и други ценности, които се усвояват прекрасно чрез спорта. Важно е училището да зачита играта като основно средство за изграждане на положителни емоции и отношение към учебния процес. Децата имат нужда от редовно движение и игра, за да може умът им да е в състояние да учи.
Немаловажен фактор за поддържане на развитието и регулирането на положителните емоции и чувства се оказва и хуморът. Хуморът също е игра. Когато децата се смеят, те играят. Изследванията сочат, че там, където има смях и игра, няма депресии, тревоги или страх. За да растат децата свободни и без страх, те трябва да се развиват според своя вътрешен ритъм.
В Монтесори-педагогиката „свободното дете“ е базово понятие.
„…и вместо многобройните проблеми – как да помогнем на развитието на характера, интелигентността, чувствата – като основа на цялото възпитание възниква една задача: Как да оставим детето свободно“, пише Мария Монтесори в своята книга „Самовъзпитание и самообучение в началното училище“.
Чрез игрите децата формират и развиват не само двигателни, умствени и практически навици и умения, но се научават да регулират и насочват своите емоции и чувства в позитивна насока. Естествено в този процес освен детето съществена роля като страничен наблюдател и регулатор имат родителите и учителите. Ролята на учителите е малко по-различна от тази на родителя, тъй като той трябва да е запознат с промените, настъпващи при децата в съответната възраст – както във физиологичен, така и в двигателен, интелектуален и психо-емоционален аспект.
1) Интерес, вълнение (любопитство); 2) Радост; 3) Учудване; 4) Мъка, страдание; 5) Гняв; 6) Страх; 7) Срам; 8) Вина; 9) Отвращение; 10) Презрение; 11) Скука; 12) Разбиране, съпреживяване (емпатия)