Познанието се постига не само посредством усещанията и възприятията или посредством възпроизвеждане на онова, което е било възприето някога. Възникват задачи, които човек не може да реши, като се опира само на възприемане на околните неща и явления. Тези търсения на отговор, който не може да бъде получен единствено чрез възприятията или посредством припомняне на конкретни факти, а изисква да се правят изводи въз основа на получените вече познания, представляват мисловна дейност.В статията се разглежда развитието на мисленето като познавателна функция при деца в предучилищна възраст. Анализирани са теории и концепти за развитието на мисленето на водещи психолози, като се акцентира на връзката между мислене и реч, както и на въздействието върху тях на художествени литературни произведения.
Мисленето е обусловено от решаване на познавателни задачи и е опосредствано от вече формирани представи и понятия, които водят да съждения и умозаключения. Това е характерна особеност на мисленето, по която то се отличава от другите познавателни процеси. Също така мисленето представлява обобщено отразяване на действителността, което включва обобщаване на единичните факти и опериране с обобщени данни.
Развитието на речта е най-важната опора за обобщаване. „Мисленето като обобщено отразяване на действителността се осъществява посредством езика, думите“ (Речник по психология, 1989: 277).
Мисловната дейност е неразделно свързана с практиката. Всички видове дейност изискват решаване на задачи както в практически, така и в умствен план. Както всички други познавателни психични процеси мисленето представлява дейност на мозъка. Това е сложна аналитико-синтетична дейност, осъществявана чрез съвместна работа на двете сигнални системи (Пирьов & Желев, 1989: 56).
Развитието на мисленето е част от общото психично развитие на човека, респ. детето, и отразява съществените характеристики от неговото развитие. То се извършва не като биологично предопределен процес на разгръщане на заложбите, а в постоянното активно взаимодействие на човека и неговата природна и социална среда.
Развитието на мисленето започва в периода на ранното детство, в тясна връзка с първите стъпки при овладяване на речта. Мисленето преминава през няколко форми на проява. В началото не може да се говори за пълноценно мислене, това е само подготвителен период. Най-елементарни прояви на мислене в този период може да се наблюдават, когато детето общува по-активно с хората и действа с предмети от околната среда. Първи умствени постижения може да бъдат наблюдавани около началото на втората година. Детето започва да извършва елементарни движения с предметите – хващане, бутане, теглене. Мисленето е все още непосредствено свързано с възприятието и практическото действие с конкретни предмети. Ето защо то се определя като нагледно-действено мислене. Характерна особеност на мисленето в този период е неговият нагледно-действен характер – различните форми на разсъждения, както и обобщенията на детето се проявяват и развиват най-ярко при игрите. Друга особеност е неговата конкретност. Децата не правят своите обобщения, съпоставяния въз основа на съществени белези, а въз основа на случайно привлекли вниманието им качества и свойства.
В периода на предучилищната възраст мисленето се развива динамично и интензивно. Разширява се зоната на действие и на опита, усвоява се граматичната структура на езика, натрупва се богат запас от думи. Възниква възможност за извършване на определени когнитивни операции във вътрешен план – като умствени процеси за умствени постижения, извън или преди извършване на действие. Тази преходна форма към вътрешна реч дава възможност да се отделят компонентите на действието от конкретната ситуация и постепенно да се оперира само с техни образи – нагледно-образно мислене. Това е предпоставка за умствено предвиждане и планиране на действия и за извеждане на съждения и заключения, макар и първоначално в елементарна форма. Образите, с които се оперира, още са с предимно нагледно-образен характер. Преобладаващото преди това нагледно-действено мислене не изчезва, а се запазва като възможност за действие, особено при по-трудни изисквания. Чрез установяване на критерии и методи за анализ и чрез прилагането им при решаване на задачи в практико-предметна и речева форма децата се научават да се ориентират по-обективно в съществените признаци и връзки.
През този период ясно личи развитието на мисленето от равнището на нагледно-действено към нагледно-образно, а от там и към словесно-логическо, без да се изключва нито едно от тях.
Абстрактното (словесно-логическото) мислене се реализира чрез появата на понятия и започва да се проявява едва към 6–7-годишна възраст. Формирането на понятия у децата е неразривно свързано със съжденията и умозаключенията. Интересът им към конкретните неща, тяхната любознателност и наблюдателност им дават възможност да набират богати впечатления, да формират множество първосигнални връзки, които обуславят развитието на елементарни понятия, съждения и умозаключения. В практическата дейност и при наблюдаването на разнообразни явления детето се учи да търси причини и други връзки, да планира действията си и да ги извършва целенасочено, да пренася знанията си в нови ситуации. Но понеже познанията на децата в тази възраст са най-често повърхностни и техните съждения и умозаключения са на елементарна основа.
При постъпване на детето в училище мисленето е все още в процес на формиране. Поради липсата на достатъчно знания и опит детето невинаги може да извършва правилно анализ и синтез, да обобщава. Понятията са неточни, аналогиите все още вземат твърде голямо участие. Мисленето е конкретно и емоционално. Учебната дейност развива наблюдателността, обогатяват се представите и се придобиват разнообразни знания, което помага за усъвършенстването на мисловните процеси. Изграждането на абстрактното мислене започва през ранна училищна възраст, а истинското му развитие се наблюдава през средна и горна училищна възраст (Пирьов & Желев, 1989: 59–97).
Мисловните операции са анализ, синтез, сравнение, обобщение, абстракция и конкретизация. Основни мисловни форми са понятие, съждение и умозаключение.
1 2