Художествените постижения се променят през времето, но са подобни в едно: в реализирането на висша художествена мяра. Трябва да се научим да разбираме и да уважаваме гледната точка, намерила израз в отделните творби, както и да се стараем да осмислим хуманистичните послания в тях. Това е осъществимо единствено ако учениците разширят уменията си за интерпретация на текст. Всъщност интерпретирането е най-важното и ценно умение, което обучението по литература формира, тъй като за много хора то се оказва основополагащо при всяко тяхно съприкосновение с изкуството изобщо.Реалните измерения на извършващите се процеси в нашето общество поставят много въпроси пред педагогическата общност. Те са свързани както с преосмисляне на целите на образованието, така и с промяна на характера на педагогическото взаимодействие, с извеждане на нови приоритети в дидактическите стратегии и технологии. Търсенето на пътища за преодоляване на традиционното четене на творбите, което водеше до едностранчивост и непълнота на интерпретацията, ме провокира да разработя технология за изучаване на творчеството на двама от най-оспорваните след 1989 година автори – Гео Милев и Никола Вапцаров, чрез изследване на библейските мотиви в творбите им. Новата технология се оказа провокативна за дванайсетокласниците, като едновременно с това им даде свобода, възможност за инициативност, доизгради критическото им мислене. Този начин на работа доказа своята ефективност за повишаване на социокултурните и литературните компетентности на учениците.
Трудностите пред преподавателя по литература, свързани с осмислянето на идейно-естетическите послания на художествените текстове, се увеличават и от всеобщия отказ на учениците да се „запознават“ с произведенията, включени в програмата по български език и литература, задължителна подготовка. Ето защо учителят е изправен пред предизвикателството да изгражда такива образователни стратегии, които да провокират младите хора, да стимулират активното им отношение към учебния процес в часовете. В това отношение неговата роля е ключова.
Реалните измерения на извършващите се процеси в нашето общество поставят много въпроси пред педагогическата общност. Те са свързани както с преосмисляне на целите на образованието, така и с промяна на характера на педагогическото взаимодействие, с извеждане на нови приоритети в дидактическите стратегии и технологии.
Търсенето на пътища за преодоляване на традиционното четене на творбите, което водеше до едностранчивост и непълнота на интерпретацията, ме провокира да разработя технология за изучаване на творчеството на двама от най-оспорваните след 1989 година автори чрез изследване на библейските мотиви в творбите им. Целта беше да се събуди интересът на учениците към откриване на нови идеи в поезията на Гео Милев и на Никола Вапцаров, от една страна, а от друга – по-цялостен анализ на техните творби. Програмата по български език и литература за 12. клас включва изучаването на поемата „Септември“ от Гео Милев, както и на поезията на Никола Вапцаров, като част от часовете по задължителна подготовка (ЗП). Не е маловажен и фактът, че и поемата на Гео Милев, и произведения на Никола Вапцаров като „Вяра“ са включени в програмата за държавния зрелостен изпит по български език и литература, без който учениците не могат да получат дипломи за средно образование.
За мен като преподавател е изключително важно учениците на Езиковата гимназия „Акад. Людмил Стоянов“ в Благоевград да осмислят по-пълно тези текстове, както и да „разчетат“ правилно посланията, заложени в тях. Реших, че откриването на библейските мотиви в творбите на Гео Милев и Никола Вапцаров ще се превърне в част от цялостното, модерно анализиране на художествения текст. За това решение ми „помогна“ и фактът, че в 9. клас, в съответствие с утвърдените Държавни образователни изисквания (ДОИ), се изучава Библията като културен феномен.