Учебната програма по български език и литература за прогимназиален етап (5.–8. клас) е структурирана на принципа на спираловидното обучение. Материалът, който е включен в този етап, надгражда заложените в 1.–4. клас знания, умения и отношения и същевременно подготвя учениците за по-високото равнище на учебния материал в гимназиалния етап. Една от основните задачи на съвременното обучение по български език и литература в прогимназиален етап е да се създадат умения за използване на езиковите факти в конкретни социокултурни контексти на общуване. Езиковата компетентност се характеризира чрез процедурните знания на индивида, с помощта на които се решават определени комуникативни задачи, създават се и се възприемат устни и писмени дискурси, прилагат се стратегии, които са най-подходящи за изпълнение на съответните задачи. По време на този процес се изгражда необходимата теоретична основа и се развиват речевите механизми в синхрон с овладяването на знания и по другите учебни предмети.В статията е представена технология на автора за усвояване на граматични норми чрез изучаване на особеностите на научния текст в 6. клас. Важното за технологията на обучение е постигането не само на по-високи учебни резултати, а и на по-високо качество на усвояваните знания и умения за целесъобразна употреба на граматичните норми и на научните текстове, с които учениците си служат ежедневно в работата по другите предмети в училище. По този начин се осъществява взаимодействие между учебните дисциплини: български език и литература, география и икономика, история и цивилизация, чужди езици. Обучението придобива интердисциплинарен и многообразен облик, като ангажира трайно вниманието и заинтересоваността на шестокласниците.
Изучаването на граматичните норми като дял от езикознанието има ключова роля за опознаване на езика и неговите богати словообразувателни възможности. Граматичните понятия допринасят за запознаването с езиковите средства, с отношенията между тях, с правилата за използването им в речта. Чрез изучаването на граматичните понятия се подобрява нормативната правилност на устния и писмения изказ: ученикът осъзнава критериите за правилно и неправилно, към които трябва да се стреми с цел контрол и самоконтрол, когато избира eзикови средства и при оценяване на резултатите от тяхната употреба. Осъзнаването на закономерностите, на които се подчинява функционирането на граматичната система, създава вярно чувство за самобитността на родното слово и играе активна роля при общуването в различните социокултурни сфери.
Като всяка уникална функционална проява на книжовния език и научният текст притежава свои типизирани начини за изразяване, своя устойчива приспособеност към определена обществена дейност – в случая това е научната сфера или научно-учебната, тъй като говорим за научния текст в рамките на училищното му разбиране. Изучаването на научния стил, колкото и пестеливо и щадящо да е предложено в учебната програма, включва опознаването и използването на основните стилови черти, разработването на стратегии за правилното им прилагане в ученически научни и научно-учебни текстове.
Научното общуване е интелектуално-комуникативна мисловна дейност, подчинена на строга понятийност и на изричното условие да се предаде научната информация така, че да бъде разбрана еднозначно и недвусмислено, за което е нужно и добро познаване на книжовните норми, част от които е граматичната.
Изхождайки от ясното разбиране, че ред научни материали са твърде откъснати от световъзприятийната система и понятийната нагласа на учениците (в частност учениците от 6. клас), в професионалната ми практика се породи необходимост от разработване на система от традиционни и нетрадиционни уроци, посредством които да улесня пътищата за възприемане на граматичните норми (поради все по-голямата езикова неграмотност) чрез изучаване на научни текстове, отнасящи се до различни учебни дисциплини.Учениците трябва да осъзнаят необходимостта от познаването на правилата на родния език, за да бъдат разбирани при ежедневното общуване в различни комуникативни ситуации.
Случващото се в училище – и по-скоро в учебния час – често се различава от предначертаното в подредения от авторски колектив учебник. Учебникът често предвижда бързо, дори неочаквано бързо да се усвоят от учениците знания, които са препятствие за техните възприятия в процеса учене. Зададената като задължителна учебна програма със съответната подреденост на урочните единици невинаги се случва във времето така, както сме предвидили или както ни се иска. Усвояването на определен учебен материал е подложено на субективни и обективни въздействия и взаимодействия. Често даден урок търпи корекции в структурата или в появата си като време, в зависимост от предхождащите го научно-учебни материали по съответния предмет, та дори и по другите предмети.
Тъкмо затова пътят към усвояването на граматични норми чрез изучаване на научния текст не е толкова кратък и безпрепятствен, както ни се иска и както го очаква учебникът. Оттук възникна и идеята усвояването на граматични норми чрез изучаване на особеностите на научния текст да става последователно през цялата година, като материалът в почти всеки раздел се обвърже по подходящ начин с тях. Разработената иновационна технология акцентира и на практическата работа с научни текстове (урочни статии) по различни предмети – история и цивилизация, география и икономика, човекът и природата. Учениците имат възможността да боравят не само с учебника и учебната тетрадка по български език, но и със специално подбрани примери от научни текстове, където да наблюдават различни езикови явления, свързани с граматичните норми, при които се допускат най-много грешки в потока на речта. Така те решават практически задачи върху конкретен научен текст (урочна статия или откъс от нея). Професионалната ми мотивация е свързана с амбицията да представя една нова методическа система, при която граматичните норми да се усвояват по един по-различен начин чрез научните текстове в 6. клас, за да се обвърже знанието за езика и с ежедневието на ученика – как да се справя по-успешно с учебния материал, особено вкъщи.