Установено е, че речта не е вродена способност, а е свързана със социалното развитие на човека в онтогенезата, което зависи от състоянието на пътищата и центровете в главния мозък и всички нервни дейности като цяло. Нормалното развитие на речта върви паралелно с физическото и умственото и служи като показател за общото развитие на детето.Усвояването на езика е сред най-съществените постижения на детското познавателно развитие. Формирането на езиковата способност е сложен и динамичен по своята същност процес. Още по-сложно този процес протича при децата с езикова непълноценност. В статията са представени и анализирани резултатите от експерименталното приложение на разработения от автора дидактичен модел за формиране на свързано речево изказване при деца с езиково недоразвитие.
Класическото обяснение на детския език е в съответствие с общата форма на психолингвистичните модели, които обясняват продукцията на равнището на отделното изречение. Личният езиков опит на всеки човек е различен от опита на другите. У всекиго се оформят своеобразен речник и индивидуални оттенъци в значенията на думите. Голяма част от езиковата употреба е стереотипна и с рутинни изрази в ранния език, които може да се предвидят в последователността на играта дете – възрастен. Децата невинаги създават изказванията си от нищото, те най-често казват това, което вече са казали преди в ситуацията или което е казал някой друг. Езикът, който възприемат от възрастните, е лошо оформен и с ограничен обем. На пръв поглед това противоречи на бързината, с която децата учат езика, и не подкрепя извода, че репродуцират входния език.
Усвояването на езика е сред най-съществените постижения на детското познавателно развитие. Езикът е една от най-сложните системи от правила, които човек изучава. Усвояването му е процес, който протича през целия човешки живот – започва от първите месеци и продължава и през годините на зрелост. Това е един сложен и динамичен по своята същност процес, който се влияе не само от обучението по български език и литература в началното училище, а съществена роля играе и активното взаимодействие на речевата среда, чрез която детето се довежда до богатство, разнообразие и култура на речевото общуване.
Речта трябва да бъде не само правилна, но и съвършена по съдържание и форма. Възможностите за нейното усъвършенстване са почти безкрайни. За да се развива съзнателно и планомерно речта, е необходимо да се познават устройството на речевия механизъм и особеностите на неговата работа.
За да общува пълноценно, детето/ученикът трябва да владее редица умения:
1. Да се ориентира бързо и точно в условията на общуването.
2. Да планира правилно своята реч и правилно да избере съдържанието на акта на общуване.
3. Да намира адекватни средства за предаване на това съдържание и т.н.
Речта на децата се развива особено бурно през периода на обучението в детската градина и в началния училищен етап. Усвояването на езика и развитието на речта при децата/учениците са две динамично изменящи се страни на сложен процес, съдействащ за социализацията на личността. Те са в зависимост от възможностите на детето да обогатява своята устна реч, да овладява значението на думите, да свързва думите в различни по вид изречения, да може ясно и граматически правилно да изразява мислите си.
Децата усвояват езика като единство от лексика, фонетика, граматика.
Да се развива речта означава:
1. Системно и планомерно да се работи над съдържанието на речта и нейната последователност.
2. Да се обучават учениците в изграждане на изречения, в съзнателен обзор на подходящи думи и форми.
3. Да се тренират в грамотно оформяне на мисълта в устна и писмена форма и т.н.
Педагогическата ми практика е свързана с работа с деца/ученици с езиково недоразвитие. В търсене на ефективен вариант за усъвършенстване на професионалната ми дейност и подобряване на резултатите от нея разработих дидактичен модел за формиране на свързано речево изказване при деца с езиково недоразвитие от начален етап на образование. Моделът е реализиран като учебно пособие с подбор на най-ефективните методи на корекция, богат лингвистичен и нагледен материал, разнообразни дейности и задачи за всеки корекционен раздел.
Експерименталното обучение се проведе в рамките на една учебна година. В изследването са обхванати зачислени на логопедична корекция ученици от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в Дупница – общо 20 деца във възрастов диапазон 8–9 години. Всички включени в експерименталната работа са с установена диагноза общо недоразвитие на речта (езиково недоразвитие).
Набирането на данни се базира на предложена серия от еднакви за участниците вербални задачи. Експериментът се реализира при създадена организация на равнопоставеност на всички изследвани лица. Данните са групирани въз основа на определени критерии за оценка. Обработката и анализът на събрания емпиричен материал са осъществени чрез количествено-качествения метод.
1 2