В съвременното българско училище успешното усъвършенстване на педагогическите технологии по посока на нови иновационни решения се оказва един от надеждните подходи за повишаване на ефективността на образованието. Новата образователна парадигма е насочена към активно учещия ученик. Целта е ученикът да се изявява в много по-голяма степен като активен, съзнателен, самостоятелен субект в образователната дейност, което е важна предпоставка за неговото цялостно хармонично развитие. В тази връзка повишаването на активността на учениците при обучението се разглежда като важна педагогическа дейност, която е в компетенциите на учителя и която трябва да се осъществява съвместно със самите ученици.Новата образователна парадигма е насочена към активно учещия ученик. В търсене на ефективен иновационен подход при преподаването и изучаването на средновековната книжнина в 9. клас, авторът се опира на хипотезата, че ако в обучението по български език и литература се създаде и приложи технология за усвояване на научните знания за старобългарската литература и за развитие на литературните компетентности и комуникативните умения чрез иновативни практики и методи за интерактивно обучение, това ще доведе до усъвършенстване на рецептивните и продуктивните умения на учениците и до по-висока ефективност в работата. В статията е представен осъщественият дидактически експеримент, описано е приложението на компоненти на апробираната педагогическа технология и са дадени резултати от изследователската работа.
Използването на съвременни образователни технологии води до високо качество на обучението, а оттам и до по-високи постижения на учениците при усвояването на знания и умения и овладяването на ключовите компетентности, заложени в учебните програми за 9. клас, съответно и тяхното приложение в практиката.
В търсене на ефективен иновационен подход при преподаването и изучаването на средновековната книжнина, се опирам на хипотезата, че ако в обучението по български език и литература в 9. клас се създаде и приложи технология за усвояване на научните знания за старобългарската литература и за развитие на литературните компетентности и комуникативните умения чрез иновативни практики и методи за интерактивно обучение (виртуална карта, компютърни програми GeoGebra и Elica), то се очаква да се усъвършенстват рецептивните и продуктивните умения на учениците, което ще доведе до по-висока ефективност в работата. Разработената технология използва не само евристични, но и изследователски методи за обучение – за повишаване на качеството на знанията. Тя има безспорен принос и в оценяването на знанията и уменията на учениците.
Каква е ролята на електронните ресурси и компютърните програми в реализираното експериментално обучение в часовете по български език и литература в 9. клас? Голяма част от информацията се събира и се проучва чрез интернет. Класът, с който работя – 9Г клас, профил „Биология“ в Природо-математическа гимназия „Св. Климент Охридски“, Монтана – вече има свои виртуални галерии по темите на проектите. Чрез ИКТ се създава и продуктът, а ролята ми на модератор и консултант значително се улеснява чрез електронна поща. Така консултациите са навременни и изключително ефективни. Съвместната дейност на учителя и учениците изисква да се определят крайните резултати от работата на ученика като субект на ученето и процесът на постигането им. В педагогическата теория и в образователната практика се утвърждава идеята, че учениците разбират научното знание и го усвояват по-добре, ако са включени в активна, самостоятелна дейност; ако има разнообразие от дейности; ако се осигуряват достатъчно упражнения, за да могат те да придобият собствен опит и да се научат да прилагат наученото в разнообразни училищни и житейски ситуации. Освен това е особено важно учениците да бъдат стимулирани чрез успех, което да създава нужната нагласа за учене и дейност. Напълно разбираемо е, че само такава позитивна ориентация може да се проектира върху бъдещите им постижения.
В 8.–12. клас художественият текст се чете в контекста на епохата, авторовия дискурс или литературното направление. С деветокласниците от Природо-математическата гимназия в Монтана работя върху хронотопа, различаваме автора от агиогероя; анализираме проблемите, сюжета; изясняваме структурата, като дефинираме понятията. Учебното съдържание е структурирано в логиката на историческия дискурс. Работи се по всички равнища, изводите включват представата на автора за художественост, формирана в конкретната литературна епоха. За да бъде осъществен този обем от задачи при интерпретацията на сложните старобългарски текстове, подбирам и други – освен посочените – подходи. Например при изучаването на „За буквите“ в един от часовете след анализа на текста учениците изработват кирилските букви чрез математическите форми Танграми, познати и близки им от часовете по математика. Крайният продукт от този уъркшоп е подреждането на изложба, с която отбелязваме нетрадиционно 24 май – Празника на светите братя.