В последно време т.нар. интерактивни методи убедително завладяват все повече пространство в класната стая за сметка на традиционните. Те се основават на хуманистичната психология, а водещата идея е, че по-добре се запомня и интегрира в личния опит това, което е емоционално натоварено и преживяно, обвързано с повече активност, „правене“ на неща. При тях акцентът е върху целенасочено организираните ситуации и взаимодействия, в които обучаемите чрез преживяване и емоционална рефлексия придобиват различни знания и умения. В такава организация на обучението информацията се преживява, осмисля емоционално и апробира в практически план.Отдалечена по време, трудна за възприемане и разбиране, засягаща теми и проблеми, характерни за отдавна отминала епоха, старобългарската литература е сериозно предизвикателство и за учителя, и за ученика. За да се постигне резултатност в учебния процес, е необходимо да се „приближат“ действителността и преживяванията на средновековния човек до реалността на съвременните подрастващи от дигиталното поколение на 21. век. Постижимо ли е това? В статията авторът предлага един атрактивен и ефективен начин за преподаване и изучаване на средновековната творба „За буквите“
Представеният по-долу урок е базиран на две от основните групи интерактивни методи – игровите и методите за развитие на творческото мислене.
Прилагането на игровите методи в изучаването на старобългарската литература спомага учениците не само да се запознаят с текста, но и да се превъплътят в героите, да мислят, чувстват и действат като тях, запознава ги с проблемите на едно отдавна отминало време и разкрива пред тях непреходното и вечното начало на творбата, което осъществява връзката на минало, настояще и бъдеще. Превръща учещите в главни действащи лица в процеса на обучение, отговорни за действията и постъпките си, придобили самочувствие от гласуваното им доверие. И не на последно място – разчупва класно-урочната система, което дава възможност учениците да усвоят по интересен и увлекателен начин литературната творба, както и да се изявят, представяйки подготвеното от тях пред публика.
„За буквите“ от Черноризец Храбър – страстна защита и пламенна възхвала на славянската писменост и култура
При разглеждането на темата „За буквите“ от Черноризец Храбър – страстна защита и пламенна възхвала на славянската писменост и култура“ учениците са разделени на две групи – петнайсет от тях са включени в играта „Съдебен спор“, а останалите са публика, която трябва не само да наблюдава съдебния спор, но и да даде в края на часа своята оценка за изпълненията на актьорите.
Преди началото на съдебния спор ученик проследява историята на славянската писменост, която според Черноризец Храбър преминава през три етапа: безкнижовен етап, когато славяните все още нямат своя писменост, езичници са, четат (броят) и гадаят с черти и резки; етап на изписване на славянската реч с римски и гръцки букви, когато славяните вече са християни и се налага за нуждите на богослужението да използват чужди букви, тъй като все още нямат свои; книжовен етап – създаването на славянската писменост от изпратения от Бог Константин Философ, наречен Кирил. Посочва, че Константин-Кирил Философ е създал 38 букви, като едни са по образец на гръцките, а други – според славянската реч. Споменава се, че и гърците са заимствали от евреите, така както и ние заимстваме от тях, и в това няма нищо нередно. Отбелязва и реда на буквите в трите азбуки – и трите започват с „А“.