В Концепцията за възпитанието и обучението по безопасност на движението по пътищата в детската градина и българското училище (МОН, 2003) е записано, че обучението по БДП трябва да се разглежда като неделима част от цялостното образование и възпитание на личността, започвайки от ранна възраст на детето и съпътствайки го през цялото му развитие. То е сред приоритетите на Министерството на образованието и науката. Създаването на оптимални условия за това обучение е свързано с изграждане на ситуирана пътна среда в детските градини (интерактивни площадки), осигуряване на учебни помагала и дидактични материали, квалификация на педагогическите специалисти и редица други дейности. В този контекст са и инициативите по безопасност на движението по пътищата, осъществявани от отдел „Пътна полиция“ към СДВР съвместно с управленията на образованието, училищата и детските заведения с цел формиране на транспортна култура у подрастващите и превенция на детския пътнотранспортен травматизъм.Целите на предучилищното образование са насочени към спецификата на ключовите европейски компетентности в детството. Чрез придобиване на социални компетентности за саморегулиране детето още в предучилищна възраст разбира, че правилата и законите определят нашето поведение и ни възлагат отговорности, а същевременно осъзнава последствията при неспазването им. Обучението по безопасност на движението по пътищата (БДП) е вид социално учене, при което водеща е ролята на практическите умения, формиращи се чрез подражание, целенасочено обучение, упражнения. Богатата нагледно-практическа база в ДГ №7 „Детелина“ в София дава възможност за висока ефективност на провеждания образователен процес по БДП. В статията е описано приложението на изобразителната дейност за усъвършенстване на детските представи за правилата на уличното движение от позиция на пешеходец с придружител, пътник в обществено и лично превозно средство, велосипедист, скейтбордист и др.
В условията на детската градина обучение по БДП се извършва непрекъснато в различни форми на педагогическо взаимодействие. Глобалната цел на възпитателно-образователния процес по БДП изисква у децата до III (IV) група да се изградят елементарни представи и понятия за пътното движение и начални умения за безопасно придвижване като пешеходци.
В Учебната програма за възпитание и обучение по безопасност на движението по пътищата в детската градина тази глобална цел се конкретизира, както следва (МОН, 2003: 2–3):
- Развиване на сензориката на децата (възприемане и различаване на цветове и форми, движение, анализиране на информация от светлинни и звукови сигнали);
- Да различават улично платно, тротоар;
- Да знаят кой къде се движи;
- Да знаят, че не трябва да се движат сами;
- Да знаят къде е опасно да се движат и защо;
- Да умеят да се ориентират в елементарна пътна ситуация;
- Да спазват определени правила при движение;
- Да знаят къде е опасно и безопасно да се играе;
- Да умеят да се придвижват самостоятелно на къси разстояния;
- Да правят елементарни констатации на наблюдавана пътна ситуация;
- Да търсят и откриват пътни знаци и сигнали за пешеходците.