В съвременната сложна социално-икономическа обстановка училището придобива все по-значима роля в живота на подрастващите. Мисията на учителя се променя с всеки изминал ден. На училището с неговите метаморфози се разчита да подпомага и да е част от цялостния образователен и жизнен път на личността (Рашева-Мерджанова, 2012).Влиянието на изкуството върху личността на детето е фактор за неговото правилно социално и нравствено развитие. Декоративно-приложните изкуства са изкуства, творящи красота. Развиването на декоративните умения на учениците е една от целите на учебния предмет „Изобразително изкуство“ в задължително избираемата подготовка. Това е причината за поглед към ненадминатите по своята красота бижута на Фаберже с формата на яйце, останали във времето като „Яйцата на Фаберже“. В статията са представени теоретичните основания на автора за конструирането и въвеждането в педагогическата практика на модел на обучение, мотивиран от „Яйцата на Фаберже“ и базиран на приложението на моделиране и декориране на великденско яйце за развиване на декоративните умения на учениците от 6. клас по изобразително изкуство.
Училището като територия, в която се осъществява обучението на учениците, предполага активно учене. То е процес, в който учениците са пряко ангажирани в разбирането на факти, идеи, умения, при пряк и пълен контрол на дейността на учителя (Иванов, 2012: 93).
Влиянието на изкуството върху личността на детето е фактор за неговото правилно социално и нравствено развитие. В часовете по изобразително изкуство в училище се осъществява допир с красотата, с фантазията и свободата на мисълта и с онази образност, присъща само на него.
Декоративно-приложните изкуства са изкуства, творящи красота. Развиването на декоративните умения на учениците е една от целите на учебния предмет „Изобразително изкуство“ в задължително избираемата подготовка. Това е причината за поглед към ненадминатите по своята красота бижута на „Фаберже“ с формата на яйце, останали във времето като „Яйцата на Фаберже“.
Петер Карл Фаберже (Карл Густавович Фаберже, 1846–1920) е най-яркият представител на ювелирното изкуство, при който творческото се съчетава с традиционния занаят.
Фаберже създава украшения, които стават по-ценни от общата стойност на материалите, вложени в тях, т.е. той издига дизайна и майсторството над материалите. След много години той казва: Скъпите предмети са ми безинтересни, ако тяхната ценност е само в голямото количество брилянти и перли“ (Фабер, 2010: 20).
С присъединяването към фирмата на Карл Фаберже на неговия брат Агафон и впоследствие идването на Михаил Перхин, превърнал се в неин втори майстор, самобитният стил в изкуството на „Фаберже“ се обособява и играе дълги години ролята на „институция“, променила вкуса на аристокрацията по онова време, оставайки завинаги в историята на декоративно-приложните изкуства с неповторимия дизайн и ювелирната изработка на произведенията.
Великденските яйца на „Фаберже“
Яйце „Кокошчица“, 1885 г.
Това великденско яйце е първото, поръчано на Фаберже от император Александър III през 1885 г. Благодарение на него Фаберже има голям успех и получава постоянна поръчка от императорския двор. Започва да прави великденски яйца едно след друго: 10 за император Александър III, който същата година, включително до смъртта си през 1894 г., подарявал на своята съпруга Мария Фьодоровна, и още 44 за император Николай II – в периода между 1895 и 1916 г. – подаръци за неговата майка, тогава вече вдовица, и за съпругата му Александра Фьодоровна. Като цяло по императорска поръчка били създадени 54 великденски яйца. Може да се предположи, че няколко яйца са подарени навремето и на други членове на императорското семейство. Известно е, че до наши дни са се запазили 45 от тях, фотография на още едно и пет са известни по описание. Съхранено е също едно от двете незавършени великденски яйца, над които е работено през 1917 г.
Към изработката на тези изящни яйца имало три важни условия: задължителна яйцевидна форма, да съдържа някакъв предмет за „сюрприз“ и да няма повторение в сюжетите (Фон Габсбург & Лопато, 1993). За да се осмисли подаръкът, се използвали едни или други събития от живота на императорското семейство – раждане, годишнина, пълнолетие, коронация и други събития. Тези великденски подаръци са с царски монограм и/или дати, на много от тях има миниатюрни портрети на децата на императора или изображения на императорските резиденции, две яйца съдържат модели на кораби, на които е плавал последният руски император.
Техниката на изработване била колективно дело на майсторите във фирмата. Частите на изделията се закрепвали с катарами и верижки, така че при необходимост можело да се разглобят за почистване или ремонт. На Фаберже се харесвали съчетанията от скъпо струващи материали с материали, които имали ниска цена. Много често „черупката“ на яйцата се емайлирала в известната техника на Фаберже. Ако яйцето се състояло от две разтварящи се половини, дизайнът се разработвал така, че декорацията изцяло маскирала затворените краища на двете части. Горната половина на яйцето служела за капак (Яйце „Ренесанс“, 1894 г.).
Декоративните покрития, скрепени на повърхността на великденските яйца, не само определяли особеностите на художествения стил, но и способствали за създаването на сюжети, които загатвали за замисъла на намиращия се вътре сюрприз. Някои важни декоративни детайли служели още и за постамент – плочки или опорни стойки.
Изборът на материала за изработването на декоративните участъци зависел от тяхното предназначение. При изработването на великденските яйца като заместител на златото, притежаващ и красота, и сила, се използвали позлатен бронз, позлатено сребро, което имало по-блестяща повърхност в сравнение с бронза. Среброто се използвало също за изготвянето на рамки за миниатюрните портрети сюрпризи. С чисто декоративни цели Фаберже често ползвал злато с различни цветове. Като подбирал правилно съотношението между чистото злато и други чисти метали, той получавал набор от оттенъци с различна наситеност (вж. История пасхального яйца от Faberge).
Някои великденски яйца се украсявали с плътна декорация, обикновено наречена мрежа или решетка. Поради съчетаването с други детайли на декорацията, „мрежите“ се изработвали от много различни материали.