Методът „Жива книга“ (living library) е интерактивен метод, който стимулира комуникативноречевата компетентност на учениците, дава им възможност да проявят мениджърските си способности, да се самоанализират и самооценят. Ориентиран е към провокиране на въображението, творчеството и емоционалното мислене на учещите в оформянето на „Живата книга“. Насърчава социалната интеграция и „съпреживяване на произведението“ в работни групи. Развива умението на учениците да работят в екип, като проявяват креативност в презентирането на проблема. Методът спомага да се научим да чувстваме, съчувстваме, да разбираме героите, техните истории, духовните ценности във времето. При изработката на „книгата“ се формира умение за критична оценка и размисъл и се предоставя възможност за комуникативноречев диалог. Чрез анкетна карта по интересен и забавен за учещите начин се установява обратна връзка. Използването на този метод е провокирано от нуждата от качествено обучение на учениците в часовете по български език и литература. Това е начинът, по който по-лесно се провокира интересът на учениците, които срещат трудност или нежелание да прочетат художественото произведение самостоятелно, но и се дава възможност за изява на онези ученици, които проявяват отговорно отношение към поставените им задачи и винаги са подготвени за час. Водещите идеи и задачи на разработената иновативна технология за усвояване на любовната лирика на Пейо Яворов в 11. клас чрез прилагане на проектния метод „Жива книга“ са следните. 1. Утвърждаване на ключовите компетентности от Европейската рамка в проектното обучение по литература чрез:В статията е описано приложението в педагогическата практика на иновативна технология за усвояване на любовната лирика на Пейо Яворов в 11. клас чрез проектния метод „Жива книга“. Методът дава възможност за стимулиране на интереса и активността на учениците, повишаване на мотивацията им за овладяване на новите знания в процеса на обучение по български език и литература и за усъвършенстване на тяхната комуникативноречева компетентност.
- развиване на уменията за писмено и устно общуване;
- развиване на уменията за работа в екип;
- провокиране на желанието за себеизява и стремежа за себедоказване;
- провокиране на креативността на учениците;
- развиване на способността за създаване на доверие и симпатии у околните;
- развиване на уменията за планиране, организиране, анализиране;
- провокиране на мотивацията на учениците за учене.
2. Игрово влизане в света на художествената литература чрез създаването на единен продукт.
3. Развиване на уменията за извличане на информация от художествените текстове, обект на изследването.
4. Провокиране на интереса към художествените творби на по-незаинтересованите ученици от класа.
5. Развиване на уменията за естетика при оформлението на „Живата книга“.
6. Развиване на уменията за съставяне на собствен текст.
Устното разказване на истории се практикува от векове в много култури. За голяма част от тези култури това е начинът, по който традициите и вярванията се предават на следващото поколение. За съжаление този културен дар на езика бавно започва да намалява. „Живата книга“ е опит за възвръщане към изконните корени на устното творчество, използван в неформалното обучение.
Идеята да пренеса този метод от неформалното образование във формалното е породена от желанието ми да мотивирам учениците за включването им във всички дейности, свързани с изучаването на една художествена творба. Нарекох „Живата книга“ проектен метод, защото в процеса на изработването на крайния продукт участниците трябва да следват всички етапи от реализирането на един проект – поставяне на цели и уточняване на задачите, планиране на дейността, изпълнение на проекта, контрол, оценяване и презентиране. Единственото условие, поставено пред учениците, които изпълняват ролята на „живи книги“, е да не използват мултимедийни презентации, а да проявят своята креативност в представянето чрез други средства и по друг начин.