Усвояване на медийни текстове в 7. клас чрез списване на училищен вестник

Статията представя приложение на проектния метод при списване и издаване на училищен вестник, чрез което се постигат образователни цели на обучението по български език и в частност – усвояването на медийни жанрове, развива се комуникативната компетентност на обучаваните. Предложени са варианти на упражнения, които може да се използват в часовете по български език.

Акцентът в обучението по български език е върху формирането и усъвършенстването на комуникативната компетентност на учениците – основна компетентност, подпомагаща адекватното развитие на личността и в годините след завършване на училищното образование. Според четирикомпонентния модел на комуникативната компетентност тя се декомпозира на лингвистична, социолингвистична, дискурсна и стратегийна компетентност. Социолингвистичната компетентност помага на пишещия да избере от номенклатурата кодове, с които разполага, адекватни на комуникативната ситуация; да уточни целите на писане, като изхожда от спецификата на непрякото речево общуване. Текстът е посредник между автора и читателя – пишещият няма обратна връзка с възприемателя, затова за успешното общуване е важно идентифицирането на основната функция на текста, за да се осъществи набелязаната речева стратегия (Ангелова, 2013: 31–32). Важно е кой е адресатът на писменото общуване, какви интереси има към предмета на общуване, на каква възраст е, какъв социален статус има и т.н. От значение са предметът на общуване и определянето на темата на текста, съответно декомпозирането на микротеми, вербализирани в микротекстове. „Условие за успешно изпълнение на речевите актове в учебната и извънучебната дейност на подрастващите е дискурсната им компетентност, схващана като умение за създаване и възприемане на комуникативно пълноценни текстове” (Димчев, 2009: 28). Дискурсната компетентност позволява на пишещия да осигури кохерентност и кохезивност на текста, така че да се реализира съответната риторическа стратегия. Стратегийната компетентност е разбирана като система от знанията и уменията на учениците за резултатно речево общуване чрез различни комуникативни стратегии, отразява равнището на овладяност на езиковата, социолингвистичната, дискурсната и други компетентности.
Съвременното общество на информацията и новите технологии, на многообразието на медийната среда извиква потребността отделният индивид, за да се социализира адекватно и да постигне житейски успех, да бъде комуникативно компетентен, да умее да извлича необходимата му информация, да се ориентира в информационния поток и неговите източници, да разпознава манипулативната страна в медийното общуване. Заедно с това съвременният човек освен потребител често е и отправител в медийното общуване, поради което трябва да владее спецификата на журналистическите жанрове.
Седми клас е от особена важност в основния етап на образование – национално външно оценяване, дипломиране. Напрежението от тези обстоятелства и преходната възраст на обучаваните с нейните особености на съзряването – недоверието към готовите модели, стремежа към личностно утвърждаване, бунтарството срещу установеното, налагат търсене на нови методи в обучението и нови взаимоотношения учител – ученик. Програмата по литература с класически творби изисква повече гъвкавост не само в тези часове, но и в часовете по български език, където е наложително да бъде поставен акцент върху съвремието. Именно тук работата с медийни текстове е от особено значение.
В обучението върху медийни текстове в 7. клас учителят среща редица предизвикателства. Предимно теоретично поднесената информация не затруднява учениците, но знанията са нетрайни. Ученето чрез правене е един от методите този образователен дефицит да бъде избегнат, като същевременно е възможност да се постигнат редица цели, стоящи пред българското образование, сред които и ранното професионално ориентиране.
В програмата за 7. клас е заложено, че учениците трябва да могат „да създават медийни текстове за ученически вестници, да участват в ученически радиопредавания; да осмислят функционирането на времената и наклоненията в публицистични текстове; да изпълняват ролята на читател в сферата на масовата комуникация; да подбират материали от периодичния печат за актуално събитие; да правят проучвания и водят бележки при подготовката си за участие в дискусия на дадена тема”. Тези цели много по-успешно се постигат чрез интерактивния метод учене чрез правене при списването на училищен вестник.
В него учениците влизат в нова роля – репортери, редактори, коректори; необходимото и задължителното от учебния час се оказва нужно в конкретната работа с конкретен резултат. Теорията отстъпва пред работата „на терен“ и се усвоява/припомня в движение, тъй като се прилага, обучаваните придобиват редица нови умения.