Образованието днес е в непрекъснато търсене на нови подходи, форми и методи на обучение и възпитание. Пред учителя стои отговорната задача не само да преподава знания, а да научи учениците как да учат. Много по-важно е ученикът сам да стигне до познанието, макар и с опосредстващата роля на учителя, чиято задача е да организира средата и познавателния процес, да насочва, провокира и стимулира. Предизвикателството, което обществото отправя към училището, се състои в подготовката на младите хора за живота – творчески личности с активна позиция, готови да разгърнат интелектуалния си потенциал, за да намират решения на житейските проблеми и ситуации.Реализирането на съвременните образователни цели изисква да се използват форми на обучение, които да гарантират усвояването и интерпретирането на учебното съдържание, да стимулират мисловната дейност, да осигуряват мотивация и желание за учене на ученика.
В последно време се акцентира върху необходимостта от все по-широкото навлизане на интерактивните технологии в образованието. И това е обосновано, защото те не само водят до повишаване на ефективността на учебния процес, но правят възможни удоволствието и радостта от ученето. В статията е описана приложена в педагогическата практика на автора система от интерактивни техники и методи на обучение за усвояване на умения от учениците в 3. клас за уместна употреба на съществителни и прилагателни имена.
От съвременния учител се очаква да приеме и отговори високопрофесионално на предизвикателството за подготовката на учениците с оглед на тяхната реализация. Той е главният обучаващ в активно учене, като отчита индивидуалните интереси на учениците си и ги поставя в организирана учебна среда.
В този смисъл, иновациите в обучението на децата от начална училищна възраст са насочени повече към това, как да се учи, отколкото към това, какво да се учи. Съвременният ученик е необходимо да бъде заинтригуван и провокиран да мисли, за да може да се развиват творческите му способности, уменията да търси и намира нестандартни решения в живота. Реализирането на образователните цели изисква да се използват форми на обучение, които да гарантират усвояването и интерпретирането на учебното съдържание, да стимулират мисловната дейност, да осигуряват мотивация и желание за учене на ученика.
Обучението по български език в начален етап на образование, 1.–4. клас, е изключително важно и отговорно за изграждане на базисна научна представа за нашия език. Въпреки че в тази училищна степен често му се определя само пропедевтичен характер, т.е. поставяне на основите на съответната дейност и компетентност, то има много по-широки и най-вече интелектуално и емоционално значими функции. По-скоро е правило, отколкото изключение, че в различни видове човешки дейности нещо завършва така, както е започнало. А изучаването на българския език завършва в 12. клас, но започва в първи и основите, които се полагат, категорично трябва да са надеждни. Това разбиране мотивира и насочи изследователската ми работа към предмета „Български език”.
Целта на педагогическото изследване е да се разработи система от интерактивни техники и методи на обучение, чрез приложението на която да се стимулира овладяването на умения от учениците в 3. клас за уместна употреба на съществителни и прилагателни имена. Идеята на проведеното експериментално обучение е, от една страна, да покаже на малките ученици, че българският език и в частност уместната употреба на съществителни и прилагателни имена са важна част от нашия живот. От друга страна, чрез интерактивните техники и методи, основани на взаимодействие и смяна на ролите на „обучавания и обучаващия“, да се повиши активността на учениците в учебния процес. Системата от интерактивни техники и методи включва цялото съдържание, свързано със съществителни и прилагателни имена, което е предвидено в учебната програма за 3. клас.