В статията са представени елементи от разработена и приложена в педагогическата практика на автора програма за извънкласна дейност по здравно-екологичното образование на учениците от 4. клас. Програмата е реализирана чрез различни взаимно обвързани теми. Някои от тях са свързани с дейности от проектен тип, насърчаващи инициативността и личната ангажираност на учениците с проблемите на околната среда. Други им дават възможност да опознават природата, като експериментират с растенията, водата, въздуха, почвата. За да се научат да използват естествените ресурси разумно, на учениците се поставят задачи да рециклират, да създават предмети от различни природни материали. Посредством тези дейности подрастващите придобиват определени познания и заедно с това осмислят тяхната значимост чрез прилагането им в практически ситуации.
Въвеждащи съображения
Проблемите по опазването на околната среда са едни от най-обсъжданите в началото на 21. век и са актуални за целия свят. Те засягат всяка сфера от живота. Ако науката търси ефективни начини за решаването им на технологично и инструментално ниво, то в рамките на педагогическите науки е възможен друг, по-продуктивен и перспективен начин за изход от сложната ситуация – посредством формиране на отговорно, ценностно ориентирано отношение към природата на планетата в процеса на екологичното образование (ЕО). В този смисъл, ЕО е тема с все по-нарастваща актуалност, породена от съвременната екологична ситуация.
Екологичното образование се тълкува като образование, което е насочено към формиране на екологична култура, екологично съзнание и екологично поведение – в тяхната взаимна връзка и единство – с оглед на опазване на екологичното равновесие. То е образование за изграждане на екологични компетентности, които са фундамент на екологосъобразното устойчиво развитие. Поставя акцент върху екологичните закони, в основата на екологичното равновесие и на здравословния стил на живот, и върху отговорността на човека и обществото за тяхното спазване (Костова, 2003).
Провежданите целенасочени занимания на учениците в извънучебно време, организирани от училището, се разглеждат като извънкласни и извънучилищни дейности. Според Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006–2015) извънкласната и извънучилищната дейност има важно значение за пълноценното развитие на учениците. Ангажирането по естествен начин на въображението, способностите и интересите на децата несъмнено ще съдейства за тяхното физическо, интелектуално и личностно развитие.
Ако учебната дейност дава основата на знанията, то извънкласната дейност предлага възможност за разширяване на интересите на ученика, за практическа проверка на самия себе си, разгръщане на способностите, проява на нови интереси, самоусъвършенстване в избрана област.
Извънкласната дейност може да се приема като допълваща училищна работа, като продължение и разширение на изученото в клас. Отличава се по организацията и разнообразието на дейности. Ето защо тя е подходяща за задълбочаване на здравно- екологичните знания на учениците.
Екологичното образование е процес, който има за цел осъзнаване на екологичните проблеми, усвояване на знания, формиране на нагласи, ценности и чувство на отговорност за разумното използване на природните ресурси, както и насърчаване на действия за опазване на природата. Отношението към природната среда става все по-осъзнато, в зависимост от степента на познанията ни за нея. За да бъде ефективно, екологичното възпитание и образование трябва да се основава на интердисциплинарния подход, да започне още от най-ранна възраст и да бъде заложено не само в училищните програми, но и в извънкласните и извънучилищните дейности, да се провежда не епизодично, а системно, целенасочено, психологически обосновано и методически обезпечено, както и – не на последно място – да бъде подкрепено от семейството и обществото. По този начин в съзнанието на учениците ще се формира представа за целостта на природата и личната роля на всеки човек за нейното опазване.
Екологичното възпитание и образование на децата е пряко свързано с разбирането, уважението и грижата за природата, за бъдещето на планетата, с развитието на съвременен тип мислене и поведение – адекватен на измененията в климатичните условия и стила на живот. Образованието в днешно време е призвано да формира действени знания, екологични убеждения и ново отношение на отделната личност към природната среда. Всичко това трябва да е обвързано с формиране на модели на мислене и поведение, поддържащи екологичното равновесие и качество на средата.
Поради настъпилите промени в обществото и оттам и у учениците е нужно да се търсят иновативни педагогически технологии, които предоставят възможност и свобода на ученика да поеме своята част от отговорността, да бъде активен и да взаимодейства с възрастните, да търси и предлага решения, да твори. Така той заема равноправното си място в организацията и провеждането на познавателния процес, в който е главно действащо лице.