Търсене на пазарни шансове за бизнес в обучението по предприемачество и дребен бизнес

В статията са разгледани интерактивните методи като динамичен компонент за активно учене в училище и приложението им за стимулиране на учениците към самостоятелно търсене на пазарни шансове в обучението по предприемачество и дребен бизнес. Изясняват се същността на пазарния шанс и елементите, от които зависи. Представени са пет практически задания, които се изпълняват от учениците, организацията на дейността и резултатите. Описаният модел за разработване по екипи на казуси, свързани с търсене на пазарни шансове за бизнес, е нов за автора и експерименталното му приложение в педагогическата практика показва, че чрез него се повишава качеството на обучението.

Приоритет на съвременното образование е изграждането на творчески личности, способни самостоятелно да мислят, да решават проблеми, да търсят различни пазарни шансове за стартиране на собствен бизнес. За тази цел в обучението по предприемачество и дребен бизнес се използват както класически, така и интерактивни методи на обучение.

Интерактивното обучение се основава на взаимодействието на учениците с учебната среда, в която се усвоява опитът. Ученикът е активен участник в учебния процес и неговият опит служи като основен източник на учебното знание. Учителят не дава готови знания, той е партньор, консултант, модератор и подбужда участниците към самостоятелно търсене и придобиване на компетентности.

В сравнение с традиционното обучение при интерактивното учене се променя взаимодействието между преподавателя и ученика, като активността на учителя отстъпва място на активността на учещите се. Неговата задачата се свежда до създаване на подходящи условия и емоционална атмосфера за развитието на техните инициативи, изпълнява функцията на модератор на процеса, помощник в работата и е един от източниците на информация. Интензифицира се не само комуникацията между учителя и учениците, но и взаимодействието между самите ученици. Улеснява се преходът от количествени измерения на ученето към качествени (Иванов, 2005).

Когато фокусът се постави върху интерактивността в обучението, учителят култивира у ученика все повече и повече познавателни потребности. В подобни обучителни ситуации рискът от стрес и липса на емоционален контрол е по-малък. И обратното, колкото по-еднообразни са учебните потребности на обучаваните, толкова по-стеснен е кръгът за избор на приоритетна потребност в даден момент, с което се увеличава рискът от стрес и неустойчивост на обучавания (Ненова, 2005: 39).

Използването на интерактивни методи на обучение изисква моделиране на жизнени ситуации, прилагане на ролеви игри, съвместно решаване на даден проблем. При интерактивното обучение процесът на познанието е организиран така, че на практика всички ученици се оказват въвлечени в него, т.е. имат възможност да обмислят и прилагат това, което знаят. Благоприятната атмосферата на доброжелателност и взаимна подкрепа позволява да се формира ново знание и познавателната дейност да се развива и осъществява в сътрудничество.

Основният въпрос пред учителя по предприемачество и дребен бизнес е как да се активизират учениците и работата в часа да бъде интересна и полезна за тях. И тук ефективна помощ на преподавателя могат да окажат различните интерактивни методи на обучение: ролеви и симулационни игри, екипна работа, беседи и дискусии, решаване на казуси и др. Чрез тях учениците прилагат на практика и осмислят теоретичните си знания, генерират идеи, търсят шансове за бизнес, формират умения за вземане на управленски решения, работят в екип, анализират и контролират.

Интерактивните методи изискват значително време и усилия при подготовката им. Приложението им не трябва да е самоцелно, а да бъде подчинено на дадена цел, да подпомага постигането на определен учебно-познавателен резултат, в конкретния случай – откриване на пазарен шанс и стартиране на собствен бизнес.

В статията е описано приложението на един интерактивен метод – работа в екип при търсене на пазарни шансове, в обучението по предприемачество и дребен бизнес.

Най-напред се изяснява на учениците какво представлява пазарният шанс. Има съществена разлика между идея и шанс. Шансът се базира на желанията на клиентите. Предприемачите разпознават шансовете, т.е. желанията на клиентите, и реализират своите бизнес идеи.

Търсенето на пазарни шансове отчита следните фактори:

• Клиентите. Успехът на предприятието в голяма степен зависи от клиентите. За да ги предразположи да купуват нейните продукти, организацията трябва да създаде лично отношение с тях. Формирането му изисква упоритост и търпение. За целта е необходимо: създаване и поддържане на актуална база данни за клиентите, обучение на служителите на организацията за работа с базата данни, непрекъснато обновяване на базата данни, в зависимост от промените в предпочитанията на потребителите.
• Промените. Те могат да бъдат в закони, дадености или тенденции. Промените могат да се отразят в демографските условия, икономическите условия, покупателната способност на целевия пазар на организацията и др.
• Технологиите. Те позволяват да се откриват нови начини за задоволяване на потребностите на целевия пазар.
• Конкуренцията. Да си по-добър от конкурентите чрез по-достъпни цени, по-добро местоположение, по-добро качество, по-висока надеждност или по-добро работно време – само така можеш да се конкурираш със съществуващи стоки или услуги (Линдер и др., 2007: 74).

Педагогически цели на модела за разработване по екипи на казуси, свързани с търсене на пазарни шансове за бизнес:

• Прилагане на практика на усвоените знания и умения за търсене на пазарни шансове за бизнес.
• Разгръщане на творческия потенциал и предприемаческата инициатива.
• Развиване на уменията за аргументирано изразяване на собствено мнение.
• Придобиване на качества на личността като отговорност, точност, увереност.
• Преодоляване на комуникационната бариера.
• Развиване на уменията за работа в екип.
• Изграждане на толерантност във взаимоотношенията.
• Формиране на характеристики като мотивираност, креативност, иновативност и критичност.

В практическата работа участва целият клас, разделен на екипи от по четирима ученици. Всеки екип си тегли задание, свързано с търсене на пазарни шансове за бизнес. Времето за изпълнение на заданието е 160 минути (4 учебни часа).